Всеки е попадал на публикации от рода на "Ваксината за човешки папилома вирус парализира 17-годишно момиче", "Майка проучва рисковете от ваксините, решава да не имунизира детето" си и др. Това са само част от примерите за фалшиви "научни" новини, които се споделят през последните седмици във Facebook.
Ако сте родители и ползвате социалните мрежи, вероятно познавате добре този род статии. Може би дори сте кликали върху тях - какво лошо, нали?
Това, за което не си даваме сметка, е, че митът за връзката между ваксините и аутизма навърши 20 години от възникването си, пишат в статия за сп. "Тайм" личният лекар Джонатан Куик и антропологът Хейди Ларсън. Двамата са посветили работата си на проучването на причините и последствията от един от най-впечатляващите примери за фалшифицирана наука.
В края на февруари 1998 г. престижното медицинско списание "The Lancet" публикува прословутата статия на британеца Андрю Уейкфилд, който погрешно свързва аутизма с ваксината срещу морбили, паротит и рубеола.
Докладът на Уейкфилд впоследствие е опроверган от редакцията на списанието и от съавторите му. Самият британски лекар губи правото си да практикува медицина заради измамата. Близо две десетилетия са нужни на Великобритания, за да може да възстанови нормалните имунизационни нива в страната. В края на периода са отчетени над 12 000 случая на морбили, стотици хоспитализирани деца, много от които със сериозни усложнения.
Регистрирани са и най-малко три смъртни случая на пациенти, заболели от предотвратимата инфекциозна болест.
Забележителното е, че въпреки това антиваксърските митове продължават да съществуват. Мащабът му се разширява заради търсещите сензации таблоиди, подкрепата от страна на знаменитости и най-вече - благодарение на социалните онлайн-мрежи.
Междувременно Уейкфилд продължава неуморната си лична кампания - от първоначалното всяване на паника с ваксината за морбили, до атаки срещу Центъра за контрол и превенция на заразните болести в САЩ със скандалния филм "Vaxxed".
Продукцията беше спряна малко преди планираното й излъчване на филмовия фестивал "Трайбека", но въпреки това успя да пробие в кината в САЩ и Европа.
Четирикратното увеличение на случаите на дребна шарка в Европа, довело до 35 смъртни случая през 2017 г., е част от последствията, до които страхът от имунизациите води до отказ от задължителната здравна помощ.
През 2000 г. американските власти обявиха дребната шарка за окончателно елиминирана. Оттогара насам обаче вирусът отново се появява, като до момента има над 2200 регистрирани случая на заразата.
Антиваксърският фанатизъм на Уейкфилд допринася и за избухването на епидемия в "Дисниленд" в Калифорния, при която бяха заразени над 130 души. Две години по-късно заразата се повтори в Минесота, където посланията на бившия лекар накараха много родители да не имунизират децата си.
Митът за връзката между ваксините и аутизма се възприема като истина от притеснително висок брой милениали - поколението, което стигна пълнолетие в епохата на дезинформационната кампания на Уейкфилд.
Колебанията срещу ваксините могат да бъдат опасни в по-широк план - в САЩ всяка година грипът убива между 100 и 300 деца на възраст под 5 години, а близо 85% от загиналите не са били имунизирани.
20 години по-късно отново стои въпросът какво още трябва да се случи, за да разберат родителите, че трябва да защитят децата си от подобна измамна наука?
На първо място - когато става дума за съгласие за медицинска интервенция, доверието е от критично значение. Понякога личността на онзи, с когото родителите се съветват, може да се окаже по-важна от самото послание.
Съветите на доверените лични лекари, близки и приятели се възприемат с много повече лекота, отколкото суровите факти от официални източници. Доверието може да се възстанови, макар и бавно - в момента Великобритания регистрира 95% покритие на задължителната ваксина срещу морбили.
На второ място, медицинската общност трябва да удвои усилията си, за да гарантира сигурността на изследванията си. Длъжна е и да реагира много по-бързо при съмнения за злоупотреба с научни изследвания.
Британските здравни служби санкционират Уейкфилд едва през 2010 г. Чак тогава списание "The Lancet" се разграничава от статията му, независимо от факта, че множество експерти реагират със сериозни критики веднага след публикуването й през 1998 г.
На трето място, печатните и електронните медии са длъжни да разберат отговорността си за ясното и базирано на факти отразяване на медицински проблеми. Сривът в имунизациите след статията на Уейкфилд е подсилен заради кампанията в британските медии, които застават зад съмнителния лекар въпреки все по-силните доказателства, опровергаващи твърденията му. Истината печели само тогава, когато хората се съгласят да я кажат.
Държавните здравни служби трябва да гарантират, че политиките по опазване на общественото здраве се прилагат по начина, по който са замислени. Ръстът на заболявания от морбили в много държави се дължи преди всичко на липсата на контрол върху имунизациите при приемане на децата в училище.
На последно място - в епохата на социалните медии, все по-масовото недоверие към властите и засилващите се заплахи от епидемии - родителите и учителите имат още по-важна роля във възпитанието на критично мислене и информиран скептицизъм у децата. Именно тези умения могат да им помогнат да разграничават животоспасяващите факти от фаталните заблуди.
Преди повече от 100 години писателят Марк Твен казва: "Една лъжа може да обиколи половината свят, докато истината още си връзва обувките".
Това определено важи във висока степен за мита, който твърди, че ваксините предизвикват аутизъм. В свят, в който фалшивата наука се разпространява със скоростта на един клик, всеки трябва да проявява разумна доза предпазливост, за да не допуска епидемия от дезинформация.
Залогът за живота и здравето на децата е прекалено висок, за да си позволяват родителите им да пренебрегват уроците от антиваксърските митове. Когато фалшифицираната наука набере скорост, заплахите засягат цялото общество.
