Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

156 милиона за популизъм*

Почивните дни и икономиката Снимка: Стоян Георгиев
Почивните дни и икономиката

"Рационалният човек е с вроден инстинкт да работи не повече отколкото е неизбежно необходимо." На пръв поглед тази крилата фраза изглежда като излязла от някой учебник по организационно поведение.

Напоследък  обаче същата все по-често се използва със статут на клише в интернет пространството. И с право, защото, като всяко клише, и тя носи частица истина.

Групирането на почивни дни на два пъти през месец април, както и предстоящата нова "пролетна отпуска" в края на май станаха повод за доста дискусии. Важният въпрос е един - какъв е ефектът върху икономиката от кратките работни седмици, редуващи се със събота в офиса? С други думи, по-мотивирани ли се връщат хората на работа или развалянето на работния ритъм води до спад в ефективността?

Измерването на ефекта върху икономиката от допълнителната почивка е трудно. За да го направим, е необходимо да съпоставим данните от евентуалния ръст на потреблението в почивните дни с директните загуби за икономиката.

Статистически данни на дневна или друга сходна дезагрегирана база за потреблението по вид обаче не са налични, а тримечните такива са повлияни по-скоро от сезонни фактори. Не ни помага и фактът, че почти във всяко тримесечие цъфва по някой ден за "отработване".

Миналата година такива почивни дни бяха 4 март, 22 април, 23 май, както и 5 и 23 септември или, иначе казано, във всички тримесечия - без последното, имаше случаи на почивка и отработване. Националната статистика може да ни каже следното по темата: за четирите поредни тримесечия на 2011 г. средният разход на лице от домакинството за транспорт, свободно време и културен отдих е съответно 68,1 лв., 78,49 лв, 99,21лв. и 82,35 лв.

В тези данни е трудно да се забележи видим ефект - извън споменатите вече сезонните флуктуации на потребителските разходи. При събиране на много свободни дни накуп, дори и да се стимулира харченето на спестени пари (за почивка, например), това би могло да бъде просто предварително реализиран разход, предвиден за друг неопределен момент. На подобни мисли навежда и фактът, че населението у нас не спестява много, което прави извънредните харчове малко вероятни.

Другата везна на кантара: ако се опитаме да измерим щетата от гледна точка на намалената добавена стойност за икономиката, бихме могли да възприемем следната постановка: при 253 работни дни за годинат, на ден се реализират приблизително 0.4 процентни пункта от брутния вътрешен продукт (БНБ).

При прогнозните данни (според БНБ) за стойността на икономиката за 2012 г. от 77.882 млрд. лева, то загубата от почивния ден при наполовина работеща икономика възлиза на близо 156 млн. лева. Покриването на тази загуба е свързано с преодоляването на няколко негативни последици от отработването на почивката.

Да вземем например разминаването в графиците на компаниите от износния сектор и компаниите с активни международни партньорства. Нашата работна събота е почивна за партньорите в чужбина, а в почивните у нас понеделник и вторник бизнесът зад граница закономерно работи.

Работният ритъм също се нарушава. Противно на това, което се опитват да ни убеждават управляващите, дълга почивка с подобен наложен характер не прави служителите по-работоспособни. Напротив, адаптирането към работния ден в последствие е по-трудно. Наблюдава се разделяне на работещите на поне четири групи:

  1. Една част от заетите вземат допълнителни дни отпуск в образувалите се кратки работни седмици преди или след почивните дни;

  2. Други служители предпочитат да излязат в отпуск в работната събота;

  3. Трета група остават на работа през цялото време с понижена мотивация за сериозна дейност поради отсъстващите колеги (вж. точка 1 и 2), както и вродената нагласа, че не трябва да се работи повече, отколкото е неизбежно необходимо (т.е. в събота);

  4. Останалата част от трудещите успява да се адаптира напълно към непривичния график и остава максимално ефективна;

Какво е процентното разпределение между горните групи е трудно да се каже, но ако ентусиастите под номер 4 ви се струват малцинство, вероятно не грешите. Допълнителен стимул за разрастването на първите три типа е очакването работодателят да освободи служителите няколко часа по-рано в извънредния работен ден, което е редовна практика в държавната администрация.

С оглед на казаното дотук, сливането на почивни дни започва все повече да прилича на популизъм, отколкото на обосновано решение. Присъща черта на държавата е да извършва действия, които да се харесат на избирателите, пък били те и икономически неоправдани, нелогични или дори откровено грешни.

Големите правителствени харчове, субсидиите за губещи държавни компании и подпомагането на определени отрасли са само някои примери за това. Дори когато негативният за икономиката ефект от подобен държавнически акт е видим, управляващите не се свенят да действат, за да си спечелят евтин електорат.

А какво остава за подобни инициативи, при които последиците не са видими с просто око.

*Заглавието е на редакцията. Оригиналното е "Почивните дни и икономиката".

 

Най-четените