Нещо се сбърка в племето българско през втората половина на 20-ти век. Уж като истински туземци избираха за Вожд най-силния, смелия, умния и ... потентния, а изведнъж „хоп" и се обърнаха!
За масова педерастия в онези бурни времена е изключено да предполагаме, тъй че обръщането в критериите за Вожд е тотално необяснимо и до днес.
Заредиха се вождове-карикатури. Ама кой от кой. Грозни, тъпи, алчни и преходни. Всичко се скапа. Племето българско загуби образ и картина и заприлича на апокалиптична „фрийк" трупа. С обратни (от стандарта) вождове ... толкова!
Не щеш ли обаче, някъде през век номер 21, се появи филма „Цар и пожарникар". Преломни времена, майка му стара. Шаманите на племето българско, наречени медии, си отдъхнаха доволни. Харесаха си пожарникаря и го провъзгласиха за вселенски вожд.
Беше от стомана. Не човек, а арматура. Безсмъртно същество с пълна клетъчна регенерация, при травми от игра на футбол, тенис, мавашита и цицини от репортерски микрофони.
Този Вожд никога не спеше, не се уморяваше, не огладняваше, не ожадняваше и не се ... преебаваше. Многократно малцината неверници от племето българско го тестваха с магнит, но се оказа, че грам не бе киборг. Просто свръхвожд, роден от пламъците.
Течаха финалните надписи на първата декада от век номер 21. Вождът така ненормално беше вдигнал летвата, че шанса да бъде надминат се равняваше на снимка за спомен със жив велоцираптор върху ескалатор, в софийски „Мол" по избор.
Племето българско куфееше. Зомбирано от чалга, листопад и мйекаща родна реч. А точно в апокалиптичните дни, в които буквите У и О, окончателно размениха местата си ... поканиха Вожда с примамлив трансфер да поведе джедайските армии в битката с една вражеска Галактика.
Племето българско осиротя. Народът докоснал благоденствието при Вожда, се луташе, като певачка без силикон. Посърнал, изпразнен и обезверен. България се катурна в най-чутовната си безвождова криза от ханско време насам.
В тези дни позорни, едно изтерзано детенце племенно (в клас по избор) ненадейно получи прозрение под формата на въпрос - „Какъв ли ще е следващият Вожд?".
И седна то в една междусрочна ваканция, засмука джойнт с размерите на палка шпек и заби треперещи пръсти в клавиатурния си „фонетик". Часове по-късно се роди това:
„Убичам Балгария и с одоволствие си спомням за нея. Балгарче да се нари4ам, първа радост бе за мене. Вече месеци сме без Вожд, а тъка не бива. Но нов вода4 6те има. Представям си го цветен, сас силеконови москули и задалжително би-сексоален. Притежател на яка фабрика за поп-фолк и с ли4на лимозина от части на БТР. Гел и татоирофки - задалжителни! Искъм балгарският вожд на бъде6тето, да зъбрани у4или6тето, ходенето на работа и предаването „Бръзди". Да зъбрани и всякакви филми, теътрални спектакли и концерти, ако не са на 4алга тематика. От спорта да устанът само мач и бой. Искъм о6те ....."
* * *
В този момент вратата на детската стая се отвори и гигантска мъжка фигура проговори:
„Малък Бойко, хайде, моето момче, че е време за карате! Стига си писал. С писане никой вожд не е оправил държава досега. Хайде, побързай, че имам среща с учителя Йода след малко!" ...
