С Бойко Борисов преходът наистина вече свърши. Поне що се отнася до лидерството начело на държавата, каквото е премиерството.
Имахме множество слаби партийни лидери - Андрей Луканов, Филип Димитров, Жан Виденов, Сергей Станишев. Имахме и силни партийни лидери - Иван Костов. Имахме слаби междупартийни лидери - Димитър Попов, Любен Беров. Имахме силни служебни лидери - Стефан Софиянски, Ренета Инджова. Имахме лидер-цар - Симеон Сакскобургготски. Имаме лидер народен цар - Бойко Борисов. Май вече изчерпахме всички възможности. Какво следва - повторение на цикъла?
С изключение на политически безотговорните кабинети на Димитър Попов и Любен Беров, българските правителства на прехода следваха класическата максима на парламентарната демокрация - премиер става лидерът на спечелилата изборие партия. Компетентност, политическа воля и харизма в различни пропорции и различни времена градяха образа на националния лидер.
До 1997 г. нито един кабинет не изкара цял мандат, а след това нито един не повтори. Отиващият си премиер обуславяше типа лидерство на идващия. Разрухата след Виденов извика на власт волята и компетентността - даде ги Костов. Партийната корупция след Костов извика на власт жаждата за надпартийно благоденствие за всеки - даде го Сакскобургготски. Излъганите верващи след Симеон се върнаха по партийните си места - осигури ги Тройната коалиция начело със Станишев. Многопартийната корупция след Тройната коалиция извика втори опит за истинска харизма, вече местна и волева - даде я Бойко Борисов. Хаосът и некомпетентността след Бойко водят на власт...
Ако следваме цикличната логика, на власт отново трябва да дойдат воля и компетентност ала Костов, или стари партийни муцуни, събрали електорален разпад в коалиция ала кабинета „Станишев". И ако следваме вътрешната логика на двата типа управление, колкото повече поражения е нанесла кризата, толкова повече шанс би имал лидер ала Костов. Ако кризата отмине, без да отвее кабинета „Борисов", но остане горчилката от разочарованието на недослучилата се здрава ръка и от обедняването, по-вероятно е електорати на стари партии, при ниска избирателна активност, да докарат на власт някоя рифрешната лява или дясна коалиция.
Бойко Борисов дойде на власт с обещание за ревизия на несправедливостите на прехода. Затова и не престава да поставя под общ знаменател всичко през изтеклите 20 години преди него. Оправданията с лошото наследство и вкопчването във възмездието над крадците вспе по-истерично заместват и липсващите идея и воля за антикризисни мерки. Колкото повече закъсва икономиката, толкова повече ще се увеличават арестите, за да се обясняват неблагополучията с мащабни кражби и да се отвлича вниманието от бюджета и БВП-то. От немай къде може да се стигне дори до посягането на олигарси в мини путиновски вариант. Независимо обаче дали борбата с корупцията и организираната престъпност ще постигне реален, или само театрален резултат, и независимо дали кабинетът ще изкара или не своя мандат, след него темата за възмездието вече ще е приключила за избирателя.
През кастинга на големите надежди на прехода за благоденствие и справедливост преминаха всички възможни големи герои. След като е правил големи залози при традиционни партийци, синьокръвни или натурални харизматици, на българина вече не му остава хъс за игра на число за голяма печалба. Или ще си заложи 50:50 на цвят, или ще участва скромно с малка сума на каквото дойде - колкото да се намира на игра, или изобщо няма да стъпи в изборното казино. По един скучен начин въртележката на лидерството започва от начало и вече без очаквания за джакпот.
