Полският вестник "Жечпосполита" публикува текста на речта на президента Лех Качински, която той щеше да произнесе на 10 април на полското военно гробище в Катин на траурната церемония, посветена на 70-годишнината от разстрела на над 21 000 полски офицери и интелектуалци без съд и присъда в Катинската гора край Смоленск.
На пистата край Смоленск на 10 април намери смъртта си Лех Качински, чийто самолет се разби заедно с още 95 пътници на борда, сред които почти целият Генщаб на Полша, депутати и висши управленци.
"Уважаеми представители на Катинските семейства! Уважаеми господа!
През април 1940 г. бяха убити повече от 21 000 полски затворници от лагерите и затворите на НКВД. Този акт на геноцид бе извършен по волята на Сталин, по заповед на висшите съветски власти. Чудовищна кулминация на съюза между Третия райх и СССР, на Пакта Молотов-Рибентроп и нападението срещу Полша на 17 септември 1939 година стана катинското престъпление.
Не само в горите на Катин, но и в Твер, Харков и други известни и все още неизвестни места са били убити граждани на Втората Полска Република - хора, съставящи основата на нашата държавност, непоколебими в своята служба на отечеството. В същото време семействата на убитите и хиляди жители на довоенните крайгранични райони бяха изпратени навътре в Съветския съюз, техните неизразими страдания белязаха пътя на полската Голгота на Изток.
Най-трагичната спирка по този път е Катин. Полски офицери, свещеници, служащи, полицаи, служители на граничната охрана и на затворите бяха унищожени без съд и присъда. Те станаха жертви на необявена война. Убийството им бе извършено в нарушение на правата и конвенциите на цивилизования свят. Тяхното достойнство - като войници, поляци и хора - беше стъпкано.
Рововете на смъртта трябваше завинаги да скрият телата на убитите и истаната за престъплението. Светът не трябваше никога да научи за това. На семействата на жертвите отнеха правото на публичен траур, правото да оплачат и достойно да почетат паметта на своите близки. Земята скри следите на престъплението, а лъжата трябваше да го изтрие от човешката памет.
Скриването на истината за Катин - последствие от решението на тези, които доведоха за извършването на това престъпление, стана част от фундамента на политиката на комунистите и на следвоенна Полша: крайъгълната лъжа на Полската народна република. Това беше време, когато за паметта и истината за Катин се налагаше да се плаща висока цена.
Но близките на убитите и други смели хора вярно отстояваха тази памет, пазеха я и я предаваха на следващите поколения поляци. Те я пренесоха през целия период на комунистическото управление и я довериха на своите съотечественици в свободна, независима Полша.
Затова на всички тях, а особено на Катинските семейства, ние сме длъжни да изразим своето уважение и признателност. От името на Полската република аз изразявам най-дълбока благодарност за това, че опазвайки паметта за своите близки, вие съхранихте толкова важна сфера от нашето полско съзнание и идентичност.
Катин стана болезнена рана в полската история и за дълги десетилетия отрови отношенията между поляците и руснаците. Нека да направим така, че катинската рана най-накрая окончателно да зарастне. Ние вече сме на верния път. Ние, поляците, ценим това, което направиха в последните години руснаците. По този път, сближил нашите народи, сме длъжни да вървим по-нататък, без да спираме и без да отстъпваме назад.
Всички обстоятелства на катинското престъпление трябва да бъдат напълно изучени и разследвани. Важно е на юридическо ниво да бъде фиксирана невинността на жертвите, за да бъдат открити всички документи, засягащи това престъпление, за да изчезне завинаги от общественото пространство катинската лъжа. Ние изискваме тези действия преди всичко заради паметта на жертвите и от уважение към страданията на техните семейства.
Но ги изискваме и в името на общите ценности, които трябва да изграждат фундамента на доверие и партньорство между съседните народи в цяла Европа".
