"Най-добрата ваксина е наличната ваксина" - така здравният министър Костадин Ангелов (а и не само той) се опитва да убеди българите да приемат ваксината на AstraZeneca въпреки скептицизма към нея.
Неговите думи може би не бяха достатъчни, но пък извилите се опашки за масова имунизация подействаха силно мотивиращо и мнозина се стекоха към центровете, отворени за ваксинация.
Голям процент от тях обаче все пак останаха с чувството, че правят сериозен компромис като приемат "Оксфордската ваксина", както напоследък предпочитат да ѝ казват здравните власти.
Къде точно е истината и къде започва мащабната дезинформация за препарата на AstraZeneca?
Мит номер едно: Ваксината на AstraZeneca е неефективна
Факт е, че препаратът действително показва по-ниски резултати в сравнение с двете одобрени от Евросъюза иРНК ваксини - на Pfizer/ BioNTech и на Moderna. Това накара редица държави да подходят с недоверие към ваксината, а след тези новини в България колебанията се утроиха.
В Италия и Германия например съсловни организации като тези на полицаите и пожарникарите стигнаха дотам, че категорично отказват да се имунизират с AstraZeneca.
Всъщност ваксината, която фармацевтичната компания е разработила заедно с Оксфордския университет, показва средна ефикасност от над 70%. При пациенти под 55 години ваксината дава и още по-добри резултати и може да достигне до 92 на сто ефикасност - съвсем близо до иРНК конкурентите си.
Тези проценти всъщност доказват, че от 100 пациенти най-малко 70 въобще няма да се заразят с коронавирус. Вече наличните резултати от ваксината на AstraZeneca показват, че най-вероятно тя е дори още по-ефективна и процентът невъзприемчивост към вируса е по-голям.
Има нещо изключително важно, което често се пропуска при споровете около ваксината - че тя предпазва почти 100 процента от тежко протичане на коронавирус инфекцията и нужда от болнично лечение. Да, ваксината засега показва по-ниска защита срещу новите щамове и особено срещу този от Южна Африка, но все пак e далеч, далеч по-добре от нищо.
Мит номер две: Препаратът е евтин и лесен за транспортиране, значи е "втора ръка"
Едната от иРНК ваксините изисква съхранение при -70 градуса, а другата - при -30 градуса. Ваксината на AstraZeneca и Оксфорд може спокойно да се съхранява в обикновен хладилник до +4 градуса по Целзий. Освен това е чувствително по-евтина от препаратите на Pfizer/ BioNTech и Moderna - с поне около 15 евро на доза. Тези факти за някои сочат, че препаратът на AstraZeneca някак си е по-лош от останалите.
Истината е, че ваксината е изградена на позната технология, която се среща във ваксини, известни и използвани вече години наред. В препарата на AstraZeneca се използва омаломощен аденовирус, който е далеч по-стабилен, отколкото иРНК молекулите. Затова точно тази ваксина няма нужда от резки минусови температури и е с по-изгодна цена.
И двата фактора всъщност са изцяло в наша полза. Лесното съхранение позволява препаратът да стигне до кабинетите на личните лекари и центровете за масова ваксинация без притеснения, че може да бъде повреден междувременно. Ниската цена пък ще направи ваксината достъпна и за държави от Третия свят, които не бива да забравяме, че също имат спешна нужда от масова имунизация.
Мит номер три: AstraZeneca/ Оксфорд не бива в никакъв случай да се поставя на пациенти над 65 години
Тук грешното тълкуване на изнесените от фармацевтичната компания данни от фаза 3 на изпитанията се комбинират с някои антиваксърски тези, според които новите ваксини са почти смъртоносни.
Забраната в някои държави продуктът на AstraZeneca да се прилага на пациенти над 55 или 65 години допълнително обърква хората - та щом в Германия, Франция и Италия са преценили така, защо ние решаваме нещо съвсем различно?
На първо място, притесненията не са, че препаратът е опасен, а че е безполезен. С възрастта имунната система малко или много се компрометира и не успява да създаде задоволителен имунен отговор след ваксинация. Това носи притеснения, че ваксината на AstraZeneca въобще няма да действа на пациенти над определена възраст, но в нито един момент не е имало опасения, че тя е застрашаваща здравето.
Агенцията по лекарствата и лекарствените продукти на Великобритания обаче категорично не е съгласна с грубите обобщения на европейските си колеги. Пред "Би Би Си" оттам посочват, че досега наличните данни показват достатъчна ефективност и при хора над 65 години.
Българският Национален ваксинационен щаб се ръководи именно от британските насоки при прилагането на ваксината на AstraZeneca и от факта, че на Острова вече има стотици възрастни граждани, имунизирани с този препарат. Голям процент от тях демонстрират високи нива на антитела и стабилен имунен отговор, особено след прилагане на втората доза на препарата.
Мит номер четири: По-добре е да изчакаме "хубавите" ваксини
Когато поредният член на Щаба заявява, че "най-добрата ваксина е наличната ваксина", сме склонни да проявим недоверие и да го приемем като рекламен трик, с който да се изразходят многото налични бройки.
Но всъщност призивите да се ваксинираме с какъвто препарат е наличен не са никак безпочвени и не са кухи маркетингови фрази.
През колкото повече хора преминава коронавируса, толкова по-вероятно е да се появяват нови и по-неприятни варианти, които да са по-опасни от първообраза си. Тези промени биха направили вируса по-заразен, по-смъртоносен или с по-тежко протичане, или всичко накуп. Вече виждаме, че COVID-19 е склонен да се изменя и то не в наша полза.
Вече наблюдаваме къде се появяват по-застрашителни варианти на вируса - в Бразилия и Южна Африка, където той беше оставен да вилнее сравнително неконтролируемо. Всяка повторна грешка може да се окаже още по-фатална и да спомогне на коронавируса да стане наистина всепомитащ.
Ваксините, включително и тази на AstraZeneca/ Оксфорд, са нашият истински шанс да прекъснем предаването на вируса, преди той да мутира сериозно. При защита от 70 и повече процента британският препарат е достатъчно полезен в тази задача.
Мит номер пет: Имам температура, треска, главоболие, световъртеж, нещо не е наред...
Леките до средни странични реакции всъщност показват, че имунната система реагира адекватно на агента, с който тя се запознава. Те са напълно нормални и по никакъв начин не бива да са повод за притеснение, че се случва нещо опасно и необичайно. Обикновено страничните ефекти от ваксинацията отшумяват до около 24 до 48 часа.
В допълнение ще посочим, че абсолютно всички налични ваксини срещу коронавирус дават подобни реакции, които по никакъв начин не бива да притесняват пациентите.
