От понеделник, 16 октомври, единственият начин да се сдобие човек с антибиотик в аптека в България е с електронна рецепта.
Ако не беше толкова закъсняла, мярката, въведена от министерството на здравеопазването, щеше да заслужава единствено адмирации. Но все пак сме в края на 2023 г., а за е-здравеопазване, включително изписване на медикаменти, се говори от поне 15 години.
Когато обаче става въпрос за антибиотици, всичко опира до нещо далеч отвъд разхищението на финансов ресурс и неефективно наливане на пари в болници.
България по данни от 2022 г. е на челните места в Европа по смъртност от някои от резистентните на антибиотици бактерии и по употреба на тези препарати.
Връзката между двете е пряка и ако не ограничим тенденцията, лечението на дори сравнително банални инфекции ще става все по-трудно.
Какъв точно е проблемът?
У нас по стара традиция е доста лесно всеки да се сдобие с почти всякакви лекарства от почти всяка аптека без рецепта. В някои случаи това важи и за антибиотиците, за които вече няколко поколения са свикнали да мислят като за пенкилер.
Така са били научени. За немалко от децата, родени през 70-те, 80-те, че дори и 90-те години на миналия век, както и за майките им, терапията с антибиотици е била златен стандарт за какво ли не.
Паралелно с това тези препарати са навлезли масово и в селското стопанство и по-конкретно в отглеждането на добитък.
Показателно за погрешните разбирания е какво се случи по време на пандемията - антибиотиците са ефективни единствено при бактериални инфекции, а COVID се причинява от вирус. В някои случаи той може да доведе и до бактериална инфекция като усложнение, но у нас стана нещо, което не се случи в Европа - един вид антибиотик се изписваше масово.
В резултат постоянно имаше недостиг, тъй като често хора с положителен тест се запасяваха с лекарството - и дори го пиеха - без изобщо да е сигурно, че то им е нужно.
Така тези, които наистина имаха нужда от препарата, невинаги успяваха да го открият.
Но свръхупотребата е един от механизмите за развитие на антибиотичната резистентност, при която бактериите започват да се променят така, че да се "нагодят" към лекарствата, които иначе ги убиват. От години се говори за появата на супербактерии, които са нечувствителни към познатите антибиотици.
Данните от публикация в престижното списание Lancet от м.г. сочат, че в България това е постигнато в някои отношения - тук сме с най-високата смъртност от т.нар. тотално резистентни бактерии - ешерихия коли и клебсиела пневмония.
Ненужна употреба, неправилно изписани препарати, самолечение и спиране на курса на терапията преди предписанието на лекаря и дори фактори като вътреболнични инфекции, т.е. недобър мениджмънт, са все неща, които ни водят съм нещо много опасно.
Прогнозата да Световната здравна организация е, че има опасност до няколко десетилетия бактериалните инфекции да убиват повече хора, отколкото раковите заболявания.
Ясно е, че този проблем далеч не може да се реши само в аптеките и само с електронна рецепта.
Тя обаче силно ще ограничи възможността за презапасяване и самоназначаване на антибиотици, тъй като ще е по-лесно нарушението в аптеката да бъде засечено при проверка, отколкото при старите хартиени рецепти.
Остава обаче проблемът с презастраховането при част от лекарите, които предпочитат да дадат антибиотик за по-сигурно; с по-рядкото назначаване на антибиограма, която да определи точната терапия; с по-лесното посягане към "тежката артилерия" - т.нар. резервни антибиотици от трето поколение, които по принцип трябва да се пазят само за случаите, когато по-конвенционалната терапия не помага.
От самото здравно министерство смятат, че ще е успех, ако намалим употребата на антибиотици без рецепта и с 5%. Необходими са обаче далеч повече мерки за ограничаване на свръхупотребата.
Антибиотиците са сред малкото лекарства, измислени от човечеството, които ефективно елиминират болести - повечето просто ги държат под контрол. Би било пагубно да ги загубим толкова лекомислено.
Сетете се за това следващия път, когато установите, че достъпът ви до антибиотик е станал по-труден.
