Медицинската криза, предизвикана от пандемията от коронавирус, може и да е преминала, но тази с липсата на определени медикаменти в рамките на Европейския съюз (ЕС) се задълбочава.
Този зимен сезон ни поднесе обичайния коктейл от респираторни заболявания, само за да установим, че е съвсем възможно да не намерим веднага необходимите лекарства, с които да се справим с болестта.
Подобно е положението в цяла Европа, където от рафтовете в аптеките изчезнаха и медикаменти за разреждане на кръвта и определени видове антибиотици.
Дефицитът на лекарства стана достатъчно сериозен, за да подтикне Брюксел към по-категорични действия.
"По-бърза доставка на лекарства, по-бърз достъп до тях, по-ниски цени" - така могат да бъдат обобщени амбициите на ЕС около новите регулации във фармацевтичния сектор.
Планът на Брюксел, до който "Политико" е получил достъп, е добра новина за европейските потребители, но най-вероятно ще бъде посрещнат на нож от фармацевтичните компании.
В момента производителите на лекарства се ползват от едно изключително важно предимство - когато представят нов медикамент на пазара, те имат период от 10 години, в който не може да се появи генеричен еквивалент.
След изтичането на този срок конкурентните фирми вече са свободни да пуснат свой вариант на лекарството, който обикновено съдържа същите активни съставки, но е по-евтин.
Нерядко самите лекари насочват пациентите си към генеричните лекарства заради по-изгодната цена срещу същия ефект.
Предложението на ЕС е този срок от 10 години да бъде чувствително намален и конкурентите да могат да пускат много по-бързо генеричните си медикаменти.
Последните не само предлагат бюджетна алтернатива за пациентите, а и действат за свалянето на цените на "оригиналните" лекарства. Планът на Брюксел е периодът без конкуренция за фармацевтичните гиганти да стане две години, след което веднага да се премине към доставка на генерици.
Заедно с това трябва да се премахне и неравенството между потребителите в отделните европейски държави.
В момента пациентите от Германия и Австрия например получават много по-бързо медикаментите, отколкото тези в България и Румъния. Едната причина е, че западните икономики имат по-богат опит в реимбурсирането на нови медикаменти. Другата е, че компаниите предпочитат първо да действат на по-платежоспособните пазари.
За Европейския съюз, който се стреми да организира в границите си и своеобразен "здравен пакт", подобно неравенство е вбесяващо.
Потребителските организации из цяла Европа посрещнаха въодушевено предложенията на Брюксел.
Те ще позволят по-лесен и по-бърз достъп както до банални лекарства като тези против настинка и грип, така и до иновативни терапии и лечения, за които в момента може да се чака години наред.
Фармацевтичната индустрия обаче не е съгласна и подчертава, че Европа вече сериозно от Китай и САЩ по медицински и медикаментозни иновации. През 2022 г. Бостън и Пекин са сред най-предпочитаните дестинации за биотехнолозите, които работят по авангардни неща като генетични терапии.
Освен това фармацевтичните компании имат силни лобита в някои от най-напредналите европейски икономики като френската (Sanofi) и германската (Pfizer, Bayer).
Именно тези държави ще имат последната дума, когато дойде време за приемането на законопроектите, в които са включени и клаузи за проследяване на доставките и ранно уведомяване на производителите на лекарства, ако отново се случат дефицити.
Междувременно Европейският съюз трябва да се справи и с проблеми, които не засягат фармацевтичните компании, като например твърде свободната продажба на антибиотици.
В някои европейски държави, включително и в България, антибиотици се предписват дори и в случаи, в които това не е напълно необходимо, а самите медикаменти нерядко се продават, без да се изисква рецепта от пациента.
Когато това се съчетае с бум на заболеваемост, както е тази зима с респираторните болести, важни лекарства изчезват от аптеките и отиват не точно при онези, които най-много се нуждаят от тях.
Затова ако Европа иска да предотврати липса на лекарства по аптеките, трябва да положи усилия, насочени не само към производителите, но и към пациентите - крайните потребители на медикаменти.
