Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Трябва ли да е платено кръводаряването

Финансовите стимули крият сериозни медицински опасности Снимка: iStock
Финансовите стимули крият сериозни медицински опасности

Едва около 20-25 на сто от хората, които даряват кръв у нас, го правят доброволно и безвъзмездно.

Останалите са принудени, защото техен близък има нужда от кръвопреливане - при операция или заради заболяване.

Те или даряват, или се налага да прибегнат до черния пазар - до търговците на кръв, които търпеливо чакат пред всеки център по трансфузионна хематология да продадат "услугите си" срещу няколкостотин лева.

Добре че са те, би казал някой. Така и така сме на този хал и недостигът на кръв в болниците е хроничен - когато на някой му се наложи и няма възможност сам да дари поради противопоказания например, е добре, че има вариант да осигури кръвта. Иначе родителите, съпругата или дори детето му няма да получат лечението си.

А защо сме на този хал? Защо всяко лято от кръвните центрове бият тревога, че са им останали запаси само за няколко спешни случая, в социалните мрежи постоянно се въртят призиви за помощ за хора, които имат нужда от кръвопреливане? Защо толкова малко хора даряват безвъзмездно и без принуда?

Дали не е защото останалите си "пазят" кръвта, ако на техен близък се наложи?

В опит да решат ребуса, управляващите предлагат по-високи финансови и материални стимули за кръводарителите. Почти двойно скачат парите, с които се осигуряват храни и напитки - те вече ще са за 15 лв., както и възстановяването на разходи за транспорт до 35 лв.

Въвежда се нов стимул - ваучер от 50% от дневното възнаграждение, изчислено на база средна заплата за страната, или 41 лв. понастоящем. Растат и парите, които болниците имат законово право да плащат на донори при спешност и липса на кръв - от 90 на 120 до 180 лв.

Поправката, подписана от депутати от всички партии в управляващата коалиция, беше изтълкувана от някои почти като преобръщане на философията на безвъзмездното кръводаряване и опит да се реши проблемът с търгашеството с легализирането му.

Всъщност, единственото ново плащане е въвеждането на ваучера за 40-тина лева. И в момента дарителите получават шоколади, кроасани, безалкохолни напитки, а понякога и консерва русенско варено.

Те не са награда, а медицинска препоръка след кръводаряване. Тепърва, евентуално, може да са малко по-качествени. А може и да не са - ръстът на сумите за храни, напитки и разходи просто ще компенсира инфлацията.

И в момента болниците с кръвни центрове имат право да купуват кръв при спешни случаи и липси, а парите се възстановяват от здравно министерство. Предвид постоянния недостиг на кръв очевидно не го правят, не и масово, въпреки вратичката, която им оставя законът. В него спешността не е уточнена и като такава би могла да бъде оправдана каква ли не ситуация.

Не го правят и защото е по-лесно кръвта да се набавя от пациентите, когато са на зор, и защото няма от кого да я купят - тези, които продават, вземат повече на черно. Затова продавачите и тепърва не биха дарявали безвъзмездно заради кроасан повече, ваучер за 40 лв. или 120 лв. кеш.

С други думи, увеличението на сумите за стимулиране на кръводарителите няма да стимулира никого, нито пък има чак такава опасност да изкуши някого да продаде кръвта си на държавните центрове по трансфузионна хематология. То е просто е жест към 25-те процента, които даряват безвъзмездно, но едва ли ще промени драстично този ужасяващо нисък брой безвъзмездни кръводарители.

А възможно ли проблемът с липсата на кръв да се реши наистина със заплащане?

Със сигурност, ако искаме в болниците да има осигурена за всички нуждаещи се кръв, един стабилен финансов стимул би помогнал доста. Хиляди бедни хора биха продали кръвта си, като по този начин и те, и пациентите, и медиците ще са доволни.

Проблемът обаче далеч не е само в това, че отваряме кутията на Пандора и утре може да решим да легализираме продажба на органи, яйцеклетки и костен мозък.

Основният проблем е в това, че финансово стимулираните дарители имат интерес да крият заболявания, прием на медикаменти, алкохол и дрога, както и всевъзможни противопоказания, което е опасно и за тях, и за реципиентите. При безвъзмездното даряване такъв риск няма, или поне не в такива мащаби.

По принцип преди кръводаряване дарителите се разпитват и се проверява състоянието им, а кръвта се тества за основни заболявания като СПИН, сифилис и хепатит, но няма как да бъде тествана за всичко или да бъде хваната всяка лъжа.

Освен това редица проучвания сочат, че платеното кръводаряване не гарантира повече количества кръв - то зависи от бюджет, при него негодната кръв е повече и отблъсква безвъзмездните дарители.

Има и още един огромен проблем - хората, които могат да даряват, съвсем не са толкова много, колкото всички си мислим.

Проучванията сочат, че това са около 40 на сто от хората между 18 и 65 години. Всички останали имат медицински противопоказания. Тоест у нас могат да даряват около 1,5 милиона души, но доста от тях смятат, че има достатъчно хора, които да вършат това вместо тях.

Или, отвратени от сега действащата система, се пазят - в случай, че и на тях им се наложи и са следващите изнудени да намерят дарители.

Цялата тази негативна нагласа няма как да се бъде променена с ваучер за 40 лв. Самата здравна и административна система няма интерес да я променя - все пак статуквото, макар и извратено, работи. На обичайния принцип - всеки се оправя сам, когато му дойде до главата.

 

Най-четените