Преди време имаше една статия на американска група икономисти, които бяха стигнали до извода, че държавните дългове и дефицити в демократичните страни са неизбежни защото по-голямата част от гласоподавателите са "искащи" и изборът им зависи само и единствено от това.
И като едно дете, което, колкото и да му угаждаш, никога не казва "стига", така и обществото винаги ще изпада в преразход поради постоянния натиск за нови и нови социални разходи. Тоест рецептата им беше - право на глас имат само хора, които внасят пари в хазната или живеят от собственото си богатство.
По същия начин, по който в едно дружество право на глас имат само инвеститорите собственици на дялове. Не може да живееш от социална помощ и да определяш съдбините на същата държава, която те издържа и твоят глас да е равен на тези, които те хранят.
Разбира се, тази статия се отнасяше за света като цяло. Тя не включваше пенсионерите като социална група, просто защото в нормалните държави парите, които са им отчислявали, докато са работили, не са "изчезнали" (както в България - бел.р.), но принципът е същият.
