"Това е един истински празник на знанието" - с тази заявка тръгна "Голямото преследване" по NOVA.
И без надъхващи реплики шоуто привлече вниманието на феновете на телевизионните викторини, които малко или много са запознати с оригинала - британския The Chase. На Острова никак не е рядкост участниците и преследвачите да се "гонят" за суми от по 90 хил. паунда и нагоре.
У нас, не съвсем неочаквано, и това правило, както и останалите детайли от формата набързо бяха безмилостно побългарени.
Така няма и месец след началото му "Голямото преследване" е по-скоро "Голямото надлъгване".
На теория шоуто беше снабдено с два от най-важните си компоненти - кадърни "преследвачи" и кадърен водещ. И четиримата "преследвачи" са изключително интелигентни и изумяват с енциклопедичните си знания, без да изглеждат надменни и самовлюбени в собствения си огромен интелект.
На линия е и водещият Ники Кънчев, който има сериозен опит пред камерите, а и сме свикнали да го гледаме начело на именно подобен тип предаване.
Оттук нататък реализацията на The Chase под формата на "Голямото преследване" започва сериозно да куца. Можем да преглътнем факта, че мащабното британско студио е заменено от тъмна и неуютна зала и декор, който със сигурност е по-евтин от западния си еквивалент.
Истински неприятно става, когато започне реалната "надпревара" между участници и "преследвачи".
Зрителят не може да се отърве от усещането, че сблъсъкът е предварително нагласен така, че участниците да не могат да спечелят или най-много да си тръгнат с някоя мизерна сума, колкото да има за почерпка. В повечето случаи обаче състезателите напускат с празни ръце.
Загубата е съвсем в реда на нещата за онези, които смятат, че Букурещ е столицата на Унгария и че свещеното животно на Индия е слонът (съвсем реални отговори).
Но дори и по-начетените участници трудно могат да се преборят с ерудицията на "преследвачите", особено на Рицаря и Мъдреца. В момента, в който състезателят се изправи срещу "преследвача" си, даже и на лицето му се изписва изражение в стил "Надежда всяка тука оставете". Постепенно започваме да имаме чувството, че нарочно се подбират незнаещи и неможещи, за да не вземе някой да спечели.
Да гледаш подобни предрешени битки е не просто скучно, а направо обидно. Да ги сравняваш със западните им еквиваленти пък води до онова усещане за срам, което по-младите накратко наричат криндж.
Подобно проклятие вече застигна и превзе напълно "Стани богат", където претендентите с мъка стигат суми от по 5-10 хил. лева.
По този начин предавания, които би трябвало да са предизвикателство за ума и да държат зрителя нащрек непрекъснато, стават досадни, защото почти никой нищо не печели, участниците отпадат за отрицателно време и тръпката от играта липсва - и в студиото, и пред малкия екран.
В крайна сметка започваме да имаме чувството, че телевизионните викторини присъстват в портфолиото на телевизиите ей така, колкото да се каже, че ги има.
Формати като "Голямото преследване" и "Стани богат" би трябвало да са сериозният контрапункт на сеира на риалититата, само че все повече оставаме с впечатлението, че са в програмната схема за отбиване на номера, а не за да се печели със знания.
Ако ще е така - по-разумно е да не срамим чуждите формати и да ги побългаряваме така безпощадно, а да даваме риалитита до откат.
Там поне никой не крие, че всичко е един предварително режисиран цирк и че няма нужда да знаеш кой е написал "Аз съм българче", за да спечелиш едни 100 бона.
