Министерството на здравеопазването изразявало надежда, че повече хора ще променят мнението си за ваксинирането.
И все пак поне до момента данните показват едно - онези заветни над 60% от населението, които да се имунизират срещу COVID-19, са просто далечен мираж. Това е сигурно.
Някои ще обвинят за това антиваксърите, други ще посочат, че много хора имат съвсем адекватни въпроси по самите ваксини и се притесняват. Трети директно ще кажат, че всичко, което включва игли и странни препарати е плашещо и потискащо. Четвърти...
В момента живеем в пандемията на социалните медии и всеки има мнение, позиция и възгледи, които трябва да бъдат вземани предвид. И най-силното оръжие на здравните власти трябва да бъде не друго, а комуникацията.
В това отношение нашето здравно министерство обаче изглежда върви с поне крачка назад. Не че тежките пресконференции и брифинги не дават своя ефект. Противното твърдение би означавало да пренебрегнем влиянието, което те имат върху създаването на паника и объркането на немалка част от населението.
Разбира се, след това идват последващите уточняващи брифинги и интервюта в сутрешни блокове, които трябва да разсеят внесеното объркване от предишни изказвания и така нататък.
Когато се стигне до обясняване на тотално неясни за широката общност теми и явления, обикновено трябва да се подхожда с търпение, а нещата да се обясняват с възможно най-много логически връзки, пояснения, примери и т.н. И макар в последно време да виждаме опити това да се случва вече и от официални лица, все още има какво да се желае тук.
С други думи, хората масово искат отговори - как така тези ваксини са разработени толкова бързо, при все че по принцип подобен процес отнема години; какви са потенциалнтие странични ефекти и колко често биха се проявявали; по какъв ред ще се слагат ваксините и ще има ли предварителни записвания... Въобще такива работи, които е добре да се изговорят и повторят стотина пъти.
Но докато чакаме това да се случи, първите доставки на ваксината се появяват в камион за разносване на кренвирши, а на всеослушание се казва, че ваксините, за които толкова време се е обяснявало колко податливи са на всякакви фактори от околната среда, се държали в хладилник марка ЗИЛ.
Не, че някой знае какво е техническото състояние и на хладилника, и на камиона за кренвирши. Може да работят перфектно, но фактът, че са това, което са, а именно - стар руски хладилник и камион, с който се превозва именно колбаса, в който българите имат пословично малко доверие - носи своя, ако щете, чисто символичен смисъл.
И така взетото работещо логистично решение, в комуникационен план може да е пълна греда.
Хората по принцип сме създания, свикали да мислят в метафори, особено по въпроси, които не са им съвсем ясни.
Така една от станалите популярни в социалните медии шеги е, че покрай кренвиршите сега хората още повече ще започнат да се съмняват какво точно има в тези ваксини. А колкото до съхраняването им в стар хладилник, това само ще повиши съмненията около това как точно се пази трайността на тези препрарати.
Затова и е нужна коренна промяна в стратегията на здравното министерство за това как комуникира въпроса с ваксините спрямо широката публика. Вместо навсякъде да се повтаря целта от поне 60% ваксинирани, но да се напомня, че имунизацията е доброволна и никой няма да бъде принуждаван, трябва да се смени коренно посоката.
Представете си вместо всичко това, здравният министър да излезе и да каже, че то може и да се е казвало, че за всички ще има ваксини, но на практика няма. И само който се дореди, ще получи безплатна. Останалите... да се оправят, който както може.
Самата идея, че нещо може и да не стигне до теб е силен мотиватор. Защото българина може и да го е страх от това какво има във ваксината и какви са страничните ѝ ефекти, но ако гледаме народопсихологията по нашите ширини, няма по-голям страх от това да останеш прецакан. Да има нещо безплатно и за теб да не стигне.
Да, паника ще има пак, шумни недоволни, които да искат отчет от правителството защо е оставило хората без възможност да се ваксинират, но едно е сигурно - далеч повече ще станат онези, които настояват да им се обърне внимание и да бъдат ваксинирани. А после ще се окаже, че доставки на ваксини има и всичко е наред.
Реално в един момент болшинството от населението така или иначе ще мине през имунизация, но двигател за това няма да са тежко-тежко звучащите думи на някой министър или здравен експерт, а табели с надпис "Обслужваме само ваксинирани клиенти". Защото когато всеки усети върху себе си пряката нужда от тази ваксина, само тогава ще се събуди вътрешно желание.
А когато обясненията са недостатъчни, а мненията са повече от знанията, най-сигурният начин да постигнеш това, което искаш, е да обърнеш обстоятелствата в своя полза и така да промениш перспективите на гражданите.
Дали е манипулативно - да. Дали ще сработи и ще даде резултат - също да.
