С две риалитита за оцеляване някак си се справяме. Различаваме ги криво-ляво - едното се снима на Черно море, другото - някъде на Филипините.
Но дори и най-наблюдателните, които намират двадесетте разлики в картинки с десет разлики, са сериозно затруднени да различат трите нови викторини, с които есенният ефир се сдоби.
Имената им уж са различни - "Коя е тази песен?", "Колко ми даваш?" и "Пееш или лъжеш"...
Добре поне, че за момента не върви "Кой да знае?", че съвсем да се омешат въпросителните!
Водещите - и те уж различни. На едното е усмихната Керана, на другото - също толкова усмихнатата Флорина Иванова. Коя на кое предаване е водеща, не мога да се закълна, толкова стереотипно ухилени са двете иначе прекрасни и изключително чаровни дами.
Известно разнообразие внася фактът, че третото предаване се оглавява от Димитър Рачков. Разнообразие, но не и облекчение, защото от няколко години Рачков изглежда и звучи по един и същи начин, независимо какво води.
Но да не се отплесваме, понеже ситуацията на ТВ полето е достатъчно оплетена. Имаме трима водещи и три предавания. Имената им са влудяващо сходни и към това прибавяме, че и сюжетът им е сякаш писан от един сценарист, който в точно този ден е изпитвал силен пристъп на мързел и непукизъм.
Нещо там трябва да се познава - песни, години, годините на песните, няма особено значение. По дяволите, дори и цветовете на декорите им са еднакви!
А още по-големият проблем е, че няма и никакъв съспенс. И трите предавания са тотално лишени от хумор и тръпка.
В едното шоу зад Керана свенливо са наредени музикантите от Ку-Ку Бенд, но тъмницата, в която са сложени, не им пречи да бълват захабени лафове. Добре поне, че екипът озапти сексуалните им намеци към водещата, които бяха по-грозни и от фалшиво пеене на класическо рок парче.
В другото компания на Флорина Иванова правят родни знаменитости, които нито познават възрастта на участниците, нито познават кога и как да са забавни. Въртят се шеги и вицове, които и на сън да ни бутнат, ще кажем.
За Рачков вече казах...
Липсва и онази тръпка, която все още се среща например в "Стани богат" - съмнението дали верният отговор е разгадан, лутането между възможности А и Б, ангажирането на публиката с крайния резултат. Нищо такова!
Изтръпването е единствено от скука и досада, тъй като на малкия екран не се случва нищо.
Да, изричат се въпроси, подмятат се отговори, понякога настава и какофония, чува откъслечен смях. Усещането обаче е за бял шум, който неразбираемо долита от телевизора.
Дори и най-скучните епизоди на едновремешния "Биг Брадър" бяха по-интересни, защото поне в диалозите имаше непринуденост, сочност и искреност, а не предварително написани баналности.
Нищо де, поне знаем, че къщата на Големия брат скоро пак ще се напълни. А дотогава двете частни национални телевизии могат да помислят за ново предаване, наречено "Кое е това шоу?!".
