Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Култура като рап парче

"Заслужаваме ли азбуката си?", пита Мая Вуковска-Вучето в своя коментар Снимка: iStock
"Заслужаваме ли азбуката си?", пита Мая Вуковска-Вучето в своя коментар

Откакто започнахме да етикираме с нея едва ли не всичко, което радва окото ни от телевизионния екран - от дресирани папагали и смятащи наум дечица до сготвена от Силвена Роу манджа и имитация на Майкъл Джексън, думата "уникален" доста се поизтърка и сякаш загуби речниковото си значение на "единствен и неповторим". Затова много ми се искаше да я избегна поне сега. Обаче поводът го налага.

Защото пак ще празнуваме буквите. С детски хорове и венци в нозете на братята Кирил и Методий. И защото, ако има празник в календара, който наистина трябва да бъде определен като уникален, това е 24 май. Да създадеш и да наложиш нова писменост, при това пряко волята на велики сили, e събитие от старата ни българска история, което по важност бие Никофоровия череп и трите синджира роби взети заедно.

На дневен ред обаче е въпросът: Заслужаваме ли празника, с който отбелязваме това велико национално постижение? Заслужаваме ли азбуката си при положение, че до такава степен сме неглижирали градината на езика си, че избуялите в нея бурени вече са с големината на боабаби?

Само един бърз преглед на който и да е дискусионен форум във Facebook е достатъчен, за да му стане лошо не само на проф. Владко Мурдаров, но и на всеки българин, който уважава езика и не си позволява да нарушава правилата му, дори когато пише пазарски списък.

Езикът на улицата, преливащ от "пичове" и "копелета", тъпоумни клишета, според които някой е "дъно" или "чупи тъпомера", както и от модни чуждици, окуцели след недодяланата си българска трансформация, здраво и прогресивно пуска корени във всички сфери на живота и превръща културата ни в рап парче.

Да се ко̀сим ли?

Не ве, споко, аз съм локо

Пия коко, акам шоко,

Не ве, не ве, а не ве... *

Езиковата безкултурност на българина тържествува с просташка арогантност не само в социалните медии, но и в официалните такива, в речта на телевизионери, бизнесмени, политици и изобщо на хора, от които се очаква, че ще бъдат особено прецизни и премерени в изказа си - хора, които с правилния си говор и богат речник ще пръскат положителен пример върху простолюдието.

Уви, и те се оказват хора като всички нас, останалите "селяни", които се "опУАкваме" от живота, нищо, че "ходимЕ" по курорти и "преценяме" добре всяка ситуация.

Да ни дреме ли? В никакъв случай, понеже...

Движа вец, no friends, тежък flex със златен rolex, пуша хеш,

няма стрес, dj Khaled в мърда генда ми вика we the best. **

Езикът не е затворена система, а жив организъм, който търпи промени във времето и еволюира в различни посоки - най-вече в посока икономичност на изказа и изработването или присвояването от други езици на неологизми, които да назовават нови социални, културни и технологични феномени. Факт е, че разговорната реч винаги е изпреварвала писмената, а тя от своя страна, тромаво и накуцвайки, се опитва да догони разговoрната.

Поради своята упорита консервативност обаче двете рядко успяват да постигнат синхрон, а това докарва сериозни главоболия не само на учещите чужд език, но и на тези, които се борят с майчиния си такъв. Да им се чудиш на французите защо продължават да пишат "monsieur" катo казват "мосю", англичаните - "night", въпреки че произнасят "найт". Ние пък с тия пълни членове и "о"-та вместо "у"-та направо се излагаме! Но колкото и да ни е труден пустият му правопис, в крайна сметка всички сме с образувание, така че по-важно е какво ни пише в дипломата, а не че коментарът ни под Facebook поста на "Ергенът" е с малки букви на латиница и без пунктуация.

Езикът се развива, защото отразява променящата се действителност и ако не беше така, още щяхме да носим вода в менци, да готвим капама на пиростия и нахалост да чакаме придумницата да ни уреди съпикаса с някой палабуюклия ергенин.

Този естествен развой на езика обаче не трябва да става безнадзорно и самоволно.

Защото ето на̀, резултатите от безхаберното стопанисване на българския език през последните 30-тина години вече са налице и те са не само стряскащи, но и по всяка вероятност необратими. Уличният език отдавна е взел превес над действащата (но май-май само на хартия) книжовна норма и изглежда няма сила, нито пък кой знае какво желание, някой да спре процеса на прогресивното му опростачване.

В скандинавските страни например от десетилетия функционират, при това не само проформа, езикови комитети, чиято функция е да защитават езика и да съблюдават за правилната му култивация. В България тази работа се очаква да я върши Институтът за български език. И той си я върши - макар и пак само на хартия - като от време на време издава по някой речник, "полезен за всички, които се нуждаят от информация за значението и употребата на най-актуалната лексика, отразяваща новите обекти и явления в живота на българското общество."

Отвъд стените на БАН обаче положението е уроборос, порочен кръг. Учители, преминали съмнителни преквалификации по села и паланки, обучават децата ни по почина "Ако не знаеш нещо, провери си го в интернет", а техни колеги в университетите на свой ред и с мързелива съпричастност произвеждат по министерски квоти и на конвейер бъдещи управленчески и административни кадри.

Както и още учители, които пък на свой ред ще произведат много инфлуенсъри, тик-токъри, рапъри и изобщо гении на словото, чиито произведения "made in Lulin" в бъдеще като нищо ще залегнат в общообразователната училищна програма.

Нали ви казвам - уроборос - змия, захапала опашката си.

Мисля си, че след като си отидем от тоя свят - аз, професор Мурдаров, другарката Гинева по литература в седми клас и още двама-трима от ИБЕ, всички ще могат да дишат (и пишат!) спокойно - просто защото вече няма да има кой да ги дразни, посочвайки правописните и правоговорните им грешки.

А 24 май ще бъде честван, както му отива, а именно като празник на бългърската писменос и колтура.

---

* Цитатът е от текст на рап артиста Гошо от Почивка.

** Цитатът е от текст на рап дуета Bobkata X Red Brodie.

   

Най-четените