"За Свети Валентин се тревожите, че нямате гадже, но за 24 май не се притеснявате, че сте неграмотни" - тази поизтъркана шега се споделя по два пъти годишно и обикновено предизвиква крива усмивка. Смешно е, но не съвсем, защото проблемите с нивото на грамотност в България са все по-видими и започват осезаемо да влияят на обществения и политически живот в страната.
Неправилно изписани думи и цели фрази правят все по-малко впечатление, а на полето на функционалната грамотност, която е пряко свързана с езиковата култура, загубите са още по-видими, защото година след година сме на все по-незавидни позиции на международните тестове PISA.
Всъщност да не умееш да пишеш правилно на собствения си език е недопустимо и ще доведе след себе си куп други образователни дефицити. Учебната система в България само задълбочава проблемите, които се трупат лавинообразно.
Неграмотността се превръща в новото нормално и благодарение на редица оправдания, които се опитват да я омаловажат и превърнат в нищожно явление. Всеки е попадал на такива приказки и дори, нека си признаем, ги е изричал поне веднъж. Разбира се, в движение сте по цял ден и не можете да внимавате непрекъснато какво и как пишете. Нека е ясно - техническите грешки се случват и сами по себе си не са символ за неграмотност.
Освен това са лесно разпознаваеми и не могат да се сбъркат с откровена правописна грешка. Все пак в повечето случаи пишете от мобилния, ето откъде идват изпуснатите букви, че и цели думи.
Програмите за Autocorrect обаче се превръщат в друго любимо извинение - та новите технологии сякаш само пречат на правописа като предлагат да "Изпратиш цветя на люлка", а не да "Изпратиш цветя на леля".
Нищо от това обаче не може да скрие, че на грамотността се гледа все по-небрежно и хората са демотивирани да полагат усилия върху писмената си реч (устната е тема на друг обширен разговор). Изначално неграмотните от своя страна не виждат проблем в поредното си "Незнам" и "Немога". Та нали всички вече пишат така, на кого са му притрябвали разстояния между думите и пълен член - околните и така ви разбират. Криво-ляво, но ви разбират...
Единствено покрай Деня на славянската писменост и култура или около поредния 15 септември се заговаря, че е важно как пишем и как изразяваме мислите си чрез лист и химикал или, все по-често, чрез клавиатурата и тъчскрийна. Независимо откъде идват думите, еднакво важно е те да са добре подредени и правилно изписани.
А неграмотното писане не издава само, че някой не е внимавал в часовете по български език и че четенето не му е най-любимото хоби.
При наличието на десетки учебници, наръчници и помагала учителската небрежност няма как да е алиби. С други думи, неграмотността показва небрежност към важните детайли и неуважение към отсрещната страна.
Да не говорим, че от мечтаната работа ви дели точно едно "обочение" или "више образование". Ако в общуването с приятели и познати почти никой не обръща чак толкова внимание на подобни грешки, то при по-официални форми на комуникация впечатлението за вас е напълно опропастено.
Затова на грамотността не трябва да се гледа като на сбор от скучни и понякога трудни за запомняне правила. Това е ценно умение, което издава уважение към собствения език и култура по начин, по който никакви гръмки патриотични фрази и развети трибагреници не могат да го сторят. Даже не е необходимо да споменаваме, че е на границата между комично и трагично да се опитваш да засвидетелстваш своето огромно родолюбие на "развален" български.
Но по-важното, както казахме, е, че езиковата култура пряко се свързва с функционалната грамотност - с това да четеш и да вникваш в прочетеното, да умееш да анализираш предоставените в текста данни, да разбираш инструкции и упътвания и да ги следваш, за да изпълниш успешно дадена задача.
И най-съвършеният правопис и изискана реч са излишни, ако извън класната стая дори и елементарни задания се превръщат в трудност.
При последните тестове PISA, чиито резултати бяха публикувани в началото на декември 2019 г., се оказа, че 47 на сто от българските ученици не достигат и минималното ниво на грамотност в четенето.
Казано по-просто, почти половината от 15-годишните гимназисти, взели участие в изпитването, не могат да четат с разбиране и да си вадят необходимите изводи от прочетеното. Нищо чудно същите ученици без грешка да знаят къде се пише пълен член и кое изречение е сложно съставно, но на полето на практическите познания ситуацията се променя.
И именно тук вината не е във възпитаниците, а най-вече в образователната система. Да, учебните часове в България предоставят "сухите" знания и по тази причина езиковата неграмотност трудно може да бъде извинена с учителска небрежност или неточно написани учебници. Но за сметка на това системата е твърде вглъбена в усвояването на теоретични знания, някои от които са напълно излишни.
Между въпросите какво е искал да каже авторът с това изречение и що е то синус и има ли почва в ежедневието не носят умения за справянето с живия живот. Само се сетете, че има хора, които изпитват затруднения в ежедневни задачи като теглене на пари от банкомат, закупуване на билет от машина или покупка, която става единствено чрез натискане на бутони.
Въпросът въобще не опира само до нивото на интелигентност, а и до това, че в училище подобни наглед елементарни знания не се усвояват. Повечето текстове в часовете по литература например са последвани от въпроси къде можете да откриете асонанс и алитерация и през коя година е публикувано произведението или коя е рождената дата на автора.
Никой не пита ученика лично той какво мисли за прочетеното, какво би казал, как би го оценил.
Така разсъждаването върху прочетен текст се отписва като неприемливо и излишно от българската учебна система, а после резултатът е налице - отчайващи резултати по различните международни изпити, които не изискват само наизустени знания, и липса на базови знания за общуване и справяне с ежедневния живот.
За всичко това, както казахме, се сещаме около някоя определена дата, обикновено около Деня на българската просвета и култура.
На 24 май ни призовават да четем повече, да обръщаме по-голямо внимание на красивия си език, да внимаваме какво и как пишем и как говорим. Честитим си усмихнати един наистина прекрасен празник, с какъвто не всяка нация може да се похвали, а вечер се усмихваме, като чуем броенето до 12 от абитуриентите.
И на другия ден нещата тръгват постарому - в бързината изпускаме запетаи, пълен член или разстояние между думите и махваме с ръка небрежно, защото такива "дреболии" все по-малко имат значение.
Децата пък учат стихотворения наизуст и се опитват да запаметят тригонометричните функции, но междувременно отвикват да мислят критично.
Всичко това образува една влошаваща се мащабна картина на общество, което все по-малко се интересува от грамотността си - и езиковата, и функционалната.
Затова днес няма да отправяме призиви да четем повече книги или да уважаваме учителите - тези неща би трябвало да са ежедневие. Няма да изпадаме в патриотични откровения и гръмки лозунги - това противоречи на добрия вкус и на характера на днешния празник.
Просто ще ви помолим следващия път, в който напишете (може би в бързината) "Незнам" или "Колтура", да поспрете и да се замислите... и след това да изпишете думите правилно.
