Как ще реагирате, ако в този момент към вас се приближи симпатичен мъж на средна възраст, който увлекателно ви разказва за скорошната си среща с флуоресциращ енот? Енотът, да си имаме уважението, го е наричал "доктор", т.е. дори и от друга планета да се е пръкнала гадинката, то тя със сигурност е притежавала необходимото възпитание.
Само да ви предупредя съвсем доброжелателно, че току-що отсвирихте Кари Мълис, Нобелов лауреат, който открива полимеразната верижна реакция, много по-известна като PCR, а сред някои резистентни на правописни норми хора - и като пициар, PSR и др. Кари е голям симпатяга, любител на субстанции като LSD и райски газ, страстен почитател на астрологията, привърженик на хомеопатията и теорията за паметта на водата, разпространител на идеята, че не ХИВ-вирусът причинява СПИН, а съвкупност от иначе съвсем безвредни микроорганизми.
И още, много още можете да прочетете в неговата поучителна автобиография, но ще се огранича до това да завърша описанието му с един многозначителен цитат от същата: "Да бъдеш Нобелов лауреат ти дава лиценз за експертност в много области, стига добре да си напишеш домашното".
"Нобелит" е полушеговита дума, съвсем немедицински термин, който описва склонността на някои Нобелови лауреати в края на живота си да създават или защитават научно необосновани идеи, често в съвсем различни от техните сфери на познание. А обяснението е просто - самочувствието от придобитите слава и признание водят до усещане за експертност във всяка област, за непогрешимост и надчовешки възможности.
Примерите са много. Ето кратък и непълен списък на някои от прочулите се и след получаване на Нобеловата си награда:
Брайън Джоузефсън, носител на Нобеловата награда по физика от 1973-та година, вярва, че водата "някак" запомня субстанциите, които са били в нея, което пък ѝ носи лечебни свойства. Да, пак за хомеопатия говорим. Той също така е неразубедим по отношение на телепатията. Джоузефсън прави изключителни, научно значими открития в областта на свръхпроводимостта и квантово-механичното тунелиране (последният да затвори вратата и да спре да гледа объркано) и в същото време подкрепя разбити на пух и прах теории.
Подобна е и съдбата на покойния Лайнъс Полинг, гениален химик, но и един от виновниците за масовото преяждане в витамин С, изпълнено с надежда за почти магични здравни резултати. Науката категорично доказва, че предозирането с витамина не е опасно (за радост), но и далеч не води до здравни ползи.
Физикът Уилям Шокли и единият от откривателите на структурата на ДНК, Джеймс Уотсън, не присъстват в тази приятна класация с безобидността на изброените досега. Те двамата защитават расизма, превъзходството на бялата раса и евгениката, т.е. те подкрепят идеята, че светът трябва да бъде прочистен от генетично негодните. Тъкмо имена на доказани учени водят до широкото разпространение на "биологичния" или "научен разисъм".
В духа на намаляваща безобидност и увеличаващо се разрушително действие ще завършим нашите "Топ Шантави Учени" с Люк Монтание, носител на Нобелова награда за медицина за откриването на ХИВ-вируса. При него нобелитът се отключва плашещо бързо и броени месеци след получаването на наградата той вече разпространява ненаучни теории - че разтвори на патогенни бактерии и вируси излъчват нискочестотни радиовълни, които водят до подреждане на водните молекули в "наноструктури", че водата има памет, че ваксините причиняват аутизъм и аутизмът може да бъде лекуван с антибиотици.
Съвременните му теории касаят не друго, а ковид ваксините - Люк Монтание е сред най-спряганите имена от страна на антиваксърите, той е икона за конспираторите поради съчетанието между престиж и диви хипотези. На вече преклонна възраст, той произвежда огромно количество недоказана информация - за наличие на части от ХИВ-вируса в генома на SARS-CoV-2, за сигурен лабораторен произход на ковид вируса, за мутации, причинени от ваксините, както и най-стряскащото, оказало се фалшиво, негово предупреждение, че "100% от ваксинираните ще умрат до 2 години".
И тук вече наистина не е забавно. Флуоресциращият енот някъде се покри, защото дори на него му е тъжно. Последствията от подобни теории са ясни на всички ни - масово отричане на науката и превенцията, недостиг на болнични легла, преуморен медицински персонал, свръхвисока смъртност, почернени човешки истории. Нобелитът е заразен и понякога смъртоносен.
Не можем да спрем главозамайването на гениите, дори не можем толкова жестоко да ги съдим, защото трудно бихме се поставили на тяхно място. По-скоро можем да не се заразяваме от тях. Усещането им за богопомазаност и превъзходство над обикновения човешки ум просто не е обосновано - науката твърди, че умението за критично мислене е специализирано, т.е. експертът от една област не може просто да се прехвърли в друга и да приложи същото ниво на критично мислене. Обикновено именно в такива случаи се провалят най-зрелищно лауреатите - физици говорят за биология, химици за медицина, и още, и още. Те вярват, че имат лиценз за експертност по всичкология, какъвто всъщност не съществува.
Освен това, фактори като възраст, завишена самооценка, пристрастяване към славата също имат значение. И на последно, но далеч не по важност, място - твърденията на експертите, дори и те да са гениални, си остават с най-ниска доказателствена стойност. Стойността се увеличава, когато други, може би не чак толкова гениални, но все пак експерти, подкрепят създадената теория с множество експерименти. Това може да звучи досадно и адски некреативно, но засега се доказва като ефективен подход за търсене на истината. А и за смиряване на отделната личност, което съвсем не е лошо нещо.
Защото, може би, ако съвсем малко се бяхме смирили ние, ако бяхме обърнали погледа си от гениалните конспиратори към множеството ежедневно трудещи се на първа линия, към масивните клинични проучвания, към научния консенсус, може би тогава нямаше да даваме по един самолет жертви от ваксинопредотвратим вирус на ден.
Пък да са си живи и здрави страдащите от нобелит и всякакви други мегаломанни наклонности, стига ние да сме имунизирани срещу тях. И не само.
