Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Обява: Отчаяно висше образование си търси всякакви студенти

Университети има, студенти - не Снимка: Wikimedia Commons, Тодор Божинов
Университети има, студенти - не

Ако сте ученик, който едва е изкласил средното си образование, но кипите от желание да се подвизавате в престижни сгради с умни преподаватели и да се усъвършенствате в сферата на академичните познания, моля, свържете се с администрацията на който и да е от българските университети, за да ви обяснят как най-лесно може да станете студент.

Въпрос на време е подобна обява да цъфне из сайтовете на родните вузове. Като с избистрянето на маниерите във висшето образование у нас тази перспектива върви все повече към реалност, отколкото към майтап.

Миналата седмица Министерството на образованието и науката (МОН) публикува статистика, заключенията от която отдавна са всенародно известни - българските университети се конкурират помежду си за студенти, като са готови да коленичат до унизителни за тях условия, само и само да изпълнят капацитета си до приличен предел.

Изнесените данни от МОН, които ще са част Националната карта на висшето образование в България, показаха, че общият дух за снижаване на очакванията към кандидат-студентите не е дал апетитните резултати, на които университетите вероятно са се надявали.

Казано в цифри, от 415 472 вакантни места учащите висше у нас са 200 871. Това ще рече, че 52% от позициите за студенти остават свободни, въпреки деградиралите критерии за записване в голяма част от специалностите и бутафорията по време на изпитните сесии.

В една държава с мисъл за качеството на образованието аларма от този род би била стряскаща, но не и в България.

Паралелно с неласкавите данни, най-авторитетното висше училище у нас - Софийският университет "Свети Климент Охридски", обяви, че ще отвори филиал в Бургас.  Предполагаемо с цел да захапят тлъстите държавни субсидии, инвестирайки в образование със съмнителна производителност.

В резюме, до каквито и "открития" да стига МОН, ровейки из дебрите на академичната общност, институциите, които са пряко засегнати от тази информация, ще се преструват на невидял и неразбрал, щом същата тази информация заплашва богопомазаните им дялове държавно финансиране.

Още по-отчайващото е, че противно на очевидно гнилия механизъм, в държавата ни все още няма политици или министри на образованието, които да се натоварят с взимането на смели и непопулярни решения.

Не се е намерил някой с достатъчно кураж, който да посегне към системата за субсидиране на университетите и да сложи край на финансирането на калпак, след като изследванията отвътре показват, че този метод генерира фабрики за дипломи за хора с посредствени знания.

И без да сте навътре в бранша, не е трудно да се види, че отпускането на субсидия за бройка записал се студент тотално опорочи образователния процес у нас.

С оглед на демографската криза и все по-ниската мотивация за висше, вузовете се принудиха да смажат стандартите си за прием до ниво на вестникарска обява и да превърнат част от изпитите в приятелски разговор на кафе, за да намалят вероятността за отпадане. Поставете се на мястото на преподавателите - ако заплатата ви зависеше от "успеха" на 20-годишните, какво щяхте да направите?

По този повод една моя съседка, преподавателка по висша математика в Техническия университет, ми разказа интересна случка. Изпитва тя един студент и той се представя отчайващо. Но в желанието си да го насърчи и да му пише тройка, тя го пита дали знае какво е синус. Той доволно посочва към носа си и казва, че това го е учил по биология. Туш!

На не по-малко куриозен случай съм присъствала в годините ми като студентка по "Българска филология", когато колега се яви с преписана курсова работа, копирана мотамо от асистента, който ни изпитваше. Докато асистентът не показа дисертацията, с която се е дипломирал, колегата се инатеше, че курсовата работа си е лично негова.

И двете истории свършиха щастливо - студентите си получиха тройките и продължиха да куцукат до завършването, понеже самото им пребиваване в университета е най-ценният капитал за системата на висшето образование.

Преподавателите си получават заплатите, студентите си получават оценките, потокът от пари към университетските хазни си върви.

За всички има хепиенд, освен за бизнеса, който се ударя челно с дипломираната неграмотност.

Да се говори за преформатиране на държавните субсидии сега обаче е изключително неудобно. Политическата ситуация е твърде крехка, за да се обсъждат съкращаване на бюджети, премахване на специалности и затваряне учебни заведения. А не дай Боже - и за уволняване на преподаватели с ниска ефективност.

Това си е рецепта за протест, която никое правителство не иска. Както и никой министър на образованието не желае да го свързват със стотици освободени университетски професори, които по неволя са станали таксиметрови шофьори.

Нищо че известна част от тях считат за по-престижно да отидат на конференция в Созопол за държавна сметка, вместо да публикуват статия в British Medical Journal например. Съдейки по посоката, в която тече научният им труд.

Явно е, че управлението и университетите предпочитат да си живеят, както досега. Да произвеждат бакалаври, магистри, доценти и професори на конвейер и да не се ангажират с определена резултатност срещу държавната субсидия.

Така че ако сте ученик, който едва е изкласил, звъннете на администрациите във вузовете, защото те вече доволно потриват ръце, предавайки си издръжката, която ще усвоят чрез вас.

По-сладко образование от това, здраве му кажи!

 

Най-четените