"Преди да стана баща, имах шест теории за отглеждането на деца. Сега имам шест деца и нито една теория".
Цитатът е на поета Джон Уилмот и прекрасно описва колко трудно и понякога объркващо може да е да си родител. Родителството е съпътствано с куп въпроси, най-парещият от които винаги е "Правя ли правилното нещо?".
Обикновено отговорът е "Да". Обикновено, но невинаги.
Понякога знанията и здравият разум се сблъскват с форумни и интернет приказки от 1001 нощи и, уви, приказките, но не на Шехерезада, печелят битката, а потърпевши са именно децата.
Още по-страшното е, че обикновено въпросния сблъсък се води на полето на медицината, където нещата рядко са различни от "черно" и "бяло".
Затова ето няколко насоки как да не си гледаме децата като пещерняци:
Не ги водим на "шарка партита"
На теория да заведеш детето си при болен човек, за да може и то да се разболее, е недопустимо и е извън логиката. На практика продължава да се случва с пълна сила и един бърз преглед из коментарите под новините за бума на варицела и скарлатина го доказва.
В такива случаи не е лошо да се допитаме до Google (защото няма нормален лекар, който да каже, че боледуването е "за здраве").
Търсачката ни информира, че скарлатината всъщност е бактериално заболяване, което не създава имунитет, а варицелата може да доведе със себе си менингит, сепсис, артрит, пневмония. Да, дори и при малките деца.
Затова просто не причиняваме такива неща на най-малките и най-беззащитните сред нас.
Не им даваме кока-кола с лукчета като лек за кашлица
Звукът на кашлящо дете изправя косата на всеки адекватен родител, който бърза да потърси начин да облекчи положението и да накара кашлицата да спре.
Като нищо обаче един от първите резултати при търсене ще се окаже "чудодеен сироп" от... газирана кола напитка и бонбони лукчета.
След кипване на котлон и, евентуално, изричане на необходимите заклинания тази адска смес действала уж чудодейно и кашлицата минавала веднага, сякаш никога не е била.
В действителност да натъпчеш болно дете с комбинация от кофеин, карамел и щедро количество захар е доста кофти идея. Същото важи за всякакви "терапии" с лук, чесън, зеле и мед, които като нищо само ще влошат положението.
Не ги водим да им леят куршуми
Децата са много по-чувствителни от нас, възрастните, и се плашат лесно. Освен това в техните невинни очи всичко може да изглежда страшно и опасно.
Въпреки това когато детето се стресне, не се води по врачки и баячки, за да му леят куршум. Куршуми се леят най-качествено в завода "Арсенал", а възрастните вещици, които практикуват тези шарлатании, като нищо ще уплашат детето още повече, вместо да му помогнат.
Детето не се води и на дърпане на уши против ангина, на ходжа, на чекръкчия, на знахар или на лекар хомеопат.
Не се отнасяме с децата като с храна
Тоест не ги осоляваме, мажем с мас, с жълтък, с мед или с алкохол. Особено с твърд алкохол, който се абсорбира от кожата и чудно може да опияни малчугана така, че три дена да го тресе махмурлук.
Силно се надявам поне попарата с червено вино да е твърдо останала в миналото...
Не казваме "Мен са ме гледали така и съм станал човек"
Просто не го правим, ОК?
