Горещ августовски ден на плажа в Приморско. Докато лежа в блажена нирвана от нищоправенето, отнякъде долита праисторически крясък, който категорично не е от чайка.
По-скоро звучи като жена на ръба на нервна криза. Секунди след това женският глас излайва "ГОШОИЗЛЕЗОТВОДАТАВЕДНАГА!!!". Нещо като "предиупотребапрочететелистовката", но с много децибели отгоре.
Няколко часа по-късно, не по-малко гореща августовска вечер. Мястото отново е Приморско и отново долитат писъци: "ПЕТРЕОСТАВИТОВАИЕЛАТУКАНАСЕКУНДАТА!!!".
Общото между тези две и последващите безброй подобни ситуации от почивката е едно - ако се чуват детски рев и кански родителски викове, то семейството обикновено е българско.
Българското море не само не е демоде, а и в най-топлите месеци отново събира база за представителна социология в лицето на семейства от разнообразен произход, най-вече славянски. От чешките, полските и словашките фамилии обаче рядко се носят звуци като от зоопарка. Всъщност гласът им обикновено не се долавя в общия фон от разговори и шумове. На третия ден от ваканцията вече виждам отчетлива разлика.
На плажа веднага ще познаете с лекота под сянката на кой чадър са полегнали българи и под кой са докарани от някой Хечко.
Чужденците идват на плажа със скромен багаж - кърпи, слънцезащитни кремове, някоя и друга играчка. Децата им сядат спокойно под чадъра, играят си, правят пясъчни замъци или отиват в морето да се радват на вълните.
През това време пристигат и българските им "събратя" по семейна съдба. Обикновено носят половината си покъщнина в надуваем вариант.
Детето Петкан-Роджър (на дядо си Петко и баба си Руфина) по незнайни причини е кисело от сутринта и през пет минути иска сладолед, царевица и безалкохолно.
Иска и на батута, на "банан" и с парашут, а всички тези желания споделя на висок глас, който се носи над половината плаж. Ако не бъдат удовлетворени - следват пронизителни писъци, които вече чува не половината, а целият плаж плюс хотелите на първа линия.
Майката и бащата на Петкан-Роджър не му отстъпват по гръмогласност и непрекъснато настояват за разни неща. Обясняват му да не стои на сянка (ще се простуди), да не стои на слънце (ще изгори), да не рови в пясъка (ще се изцапа), да отиде малко да си поиграе в пясъка (искат малко спокойствие), да не влиза във водата (ще се удави), да влезе малко във водата (искат още малко спокойствие)...
Българите с деца и чужденците с деца често се различават драстично и ако си останат около басейна.
Ако видите дете, което спокойно плува и се гмурка с шнорхел, въпреки че дълбочината сигурно надхвърля ръста му - то категорично не е българче.
Също така ако е 10 вечерта или навън вали, малкият Кшишек продължава да се къпе и плацика на воля, докато родителите му си пият питието някъде наблизо. Никой не обяснява на всеослушание, че детето ще настине, ще хване пневмония, ще се наложи да се дават пари за антибиотици и в крайна сметка ще се наложи семейството да заживее в кашони под моста.
И то само защото малкият е решил да поплува...
А в ресторанта? Ооо, и там ще разпознаете безпогрешно кое семейство е българско и кое - не.
Само се загледайте как яде детето на масата. Ако то се храни с нож и вилица или поне се опитва, можете да сте почти сигурни, че е на чужденци.
Нямам идея какво възпитание прилагат братята чехи и поляци в родината си, но аксиомата се спазва стриктно и вследствие децата им се държат почти като възрастни в заведенията за хранене.
Обратното, ако пред очите ви хвърчат домати, руска салата и традиционният български деликатес - пилешки хапки с корнфлейкс, това най-вероятно отново са Петкан-Роджър и фамилия. Никой от компанията ни не успя да разбере защо българчетата не само не се хранят с прибори, но и се опитват да изядат руската салата, която тъкмо са съборили на пода.
Мистерия!
Но докато не установим защо се получава това драстично разминаване във възпитанието дори и с "братски славянски народи", Петкан трябва да излезе от водата ВЕДНАГА. За да не настине...
