Трудно е да забравим, че в България цари невероятна интелектуална катастрофа, защото подсказките за нея ни заливат всеки ден.
Въпреки това все се намира новина, която да ни подскаже, че дори и не подозираме за размерите на въпросната катастрофа. Я ще са международните тестове на PISA, я ще са кандидат-студентските изпити, я ще са матурите. И този път са именно матурите.
По данни на МОН 27 училища в България не са издържали матурите по български език и литература. Правилно прочетохте - 27 училища, а не ученици.
Това означава, че в тези 27 училища от целия випуск на зрелостници нито един ученик не е успял да изкара повече от двойка. А лошите новини не спират дотук - в 307 училища средният успех е под "Среден 3", което означава, че малцина успяват да надскочат двойката.
За да не попаднат повече деца в тази позорна класация, стотици родители дават неприлично големи суми за частни уроци. И пак няма гаранция.
Родители обвиняват учители, учители обвиняват родители, всички обвиняваме системата и нито един образователен министър не се наема да предприеме нещо по-решително от това да мести определени произведения от дванадесети в осми клас или пък обратното. Или да реши по-евтините учебници да са черно-бели, а по-скъпите - цветни.
Проблемът обаче не е в кой клас ще се учи Ботев, проблемът е, че нито има кой да го преподаде на учениците, нито има кой да го възприеме. Образователната ни система се е превърнала в съвършена фабрика за чукове.
Годината е 2022-ра, все повече ученици се чудят на кого е "История славянобългарска" и все повече учители не желаят да дадат отговор на този въпрос до запомнянето му.
И ако скоро не започне промяна по всички звена в образователната система, догодина училищата с кръгло "Слаб 2" може да не са 27, а 207, защото въпросната система напоследък спомага активно за всеобщото затъпяване. Да, време е да започнат мащабни изменения както в кадровия състав, така и в учебната програма, защото иначе трагедията ни е гарантирана.
Причината е, че дори и най-кадърния учител започва да отегчава до смърт учениците си, защото материалът е безнадеждно остарял и се преподава по едни и същи конспекти от десетилетия. Скучноват до болка, той просто влиза от едното ухо и излиза от другото.
А дори и най-увлекателната, приятна и осъвременена учебна програма няма да дръпне възпитаниците към литературата и граматиката, ако бива рецитирана наизуст и с монотонен глас от някой учител без капка ентусиазъм.
С други думи, докато учебниците правят всичко възможно на децата да им писне още в началните класове и учителите добавят към това своята липса на страст към предмета, успехът няма да мръдне нагоре, напротив - ще се срива във все по-нови дъна.
Защото да си неграмотен на собствения си език и това да не трогва почти никого е точно дъно - кално, тинесто и трудно за оттласкване.
Без промяна в методиките на преподаване и в материалите по БЕЛ скоро и частните уроци, които засега се приемат като панацея за научаване на поне нещичко, ще спрат да дават резултат и нивото на обществената грамотност ще се срине окончателно.
Добрата новина е, че положението все още не е съвсем непоправимо. Лошата е, че то трябва да се поеме от образователен министър, който не го е страх от промени и от протести, каквито неминуемо ще дойдат от защитниците на статуквото.
Дотогава ни остава само да цъкаме възмутено с език...
