Елизабет Холмс успя да привлече стотици милиони долари от инвеститорите само с обещанието, че стартъп компанията й за медицински тестове Theranos ще промени медицината с една единствена капка кръв.
Тази седмица американските регулатори разобличиха измамата и я принудиха да се откаже от компанията, която самата тя създаде.
Процесът, който завърши със споразумение между нея и Комисията по ценните книжа и борсите, показва в детайли как Холмс и заместникът й са лъгали в продължение на години, как са разигравали медиите и са използвали рекламни трикове за привличане на над 700 милиона долара от инвестиционни фондове.
Като част от задълженията по делото Холмс ще трябва да плати глоба от 500 000 долара и да предаде 19 милиона акции от Theranos.
Забранено й е да заема пост във висшия мениджмънт или съвета на директорите на друга публична компания в срок от 10 години.
Засега остава под въпрос дали ще бъдат повдигнати обвинения за углавни престъпления. Theranos е разследвана от прокуратурата в Сан Франциско, но все още няма яснота за напредъка на проверката.
Oт Theranos публикуваха съобщение, в което заявяват, че са доволни от прекратяването на проблема и са посветени на разработването на технологичните си продукти.
Историята на Theranos остава важен урок за всички в Силициевата долина.
Иноваторите, които се опитват да предизвикат революция и радикална промяна в дадена индустрия, ще трябва да бъдат много по-откровени пред потенциалните си инвеститори. Не е достатъчно да им описват мечтите си за бъдещите постижения на технологичното си изобретение - трябва да докажат, че тази технология изпълнява функциите си днес.
Холмс започва да привлича вниманието на публиката през 2013 г. Обявява, че Theranos е разработил невероятна медицинска технология: набор от машини, които могат да правят хиляди медицински тестове, използвайки само една кръвна проба от пръст. При това, изследваният стават бързо и евтино.
Към борда на Theranos се присъединяват внимателно подбрани популярни имена: включително бившият държавен секретар Хенри Кисинджър и бъдещият министър на отбраната на Тръмп Джеймс Матис.
Зад кулисите ситуацията изглежда много по-различна.
Холмс твърди, че машините й могат да извършват 90% от изследванията, правени от стандартното лабораторно оборудване. Компанията сключва търговско споразумение с една от националните аптечни вериги през 2010 г., още преди технологията й да бъде готова за масово потребление.
Когато крайният срок за пускането й на пазара наближава, Холмс нарежда на инженерите на Theranos да модифицират стандартно медицинско оборудване и да пуснат тестовете през него.
Тази критична информация не е разкрита пред директорите на фармацевтичната верига. Пред тях Холмс прави демонстрациите на машини на Theranos, развежда ги из лабораториите на компанията, но не споделя, че използва технологиите на трети страни.
С това убеждава партньорите си да й отпуснат 100 милиона долара "иновационна такса", която да помогне за разширяването на бизнеса й.
В същото време Холмс започва да използва все по-големия медиен интерес към Theranos, за да привлича повече пари. Според иска на Комисията за ценните книжа и борсите, Холмс и бившият президент на фирмата Рамеш Балвани умишлено са давали неверни или подвеждащи уверения пред инвеститорите за продуктите си, бизнес отношенията си и прогнозите за дългосрочен растеж.
Комисията твърди, че инвеститорите са получавали папки с материали за историята на компанията, презентации, финансови прогнози и извадки от хвалебствени медийни публикации от издания като Wall Street Journal, Wired, Fortune и др.
Впоследствие Wall Street Journal публикуваха разследване, което поставяше сериозни съмнения върху достоверността на рекламираните продукти на Theranos.
В статиите от 2014 г. се описва как Theranos очаква да генерира приходи в размер на 100 милиона долара за една година. Окончателният обем на продажбите за тази година е едва 100 000 долара. Това не пречи на ръководството на компанията да излъже инвеститорите си, че към края на 2015 г. ще събере приходи от 1 милиард долара.
Проспектите на Theranos съдържат и писмени препоръки от фармацевтични компании, които впоследствие се оказва, че не са писани от тях.
Theranos заблуждава инвеститорите и относно отношенията си с Пентагона, като лъже, че фирмените технологии са използвани от американската армия на бойното поле в Афганистан и в хеликоптери на военномедицински спасителни екипи.
Най-накрая компанията е принудена да коригира или отмени резултатите на десетки хиляди медицински изследвания заради санкция от регулаторите. Центърът за здравна помощ и медицински услуги забранява на Холмс да управлява лаборатория за срок от 2 години. Фирмата й уволнява голяма част от служителите си и закрива звеното си за потребителски тестове, под предлог, че ще се концентрира върху развитието на технологията.
В края на 2017 г. компанията се намира на ръба на фалита, твърди Комисията за ценните книжа и борсите. През последните месеци успява да се сдобие със заем, който ще й помогне да продължи да съществува за около година.
Мащабите на измамната схема, поддържана от Елизабет Холмс, са необичайни, но движещите сили зад нея не са съвсем изненадващи.
Културата на стартъпите стимулира точно този тип спекулативни начинания, базирани на принципа "Лъжи, докато не те хванат".
Отначало тази култура не представляваше толкова голям проблем. Инвестиционните фондове поощряваха основателите на стартъп-компании да действат с размах, въпреки че голяма част от тях се провалиха безславно. Дори най-добронамерените предприемачи се принуждават да убеждават инвеститорите и потребителите, че напълно фантастичните им идеи имат реалистично бъдеще.
В епохата на компаниите с 1-милиардна пазарна капитализация, стартъпите лесно могат да привлекат солидно финансиране от частни инвеститори и да създадат мащабен бизнес, без да подлежат на изискванията за прозрачност и регулаторни задължения, каквито имат публичните компании.
Когато подобна фирма достигне размерите на Uber, например, всички неетични бизнес практики и леко преувеличени данни за развитието им оказват влияние върху много повече инвеститори, служители и потребители.
Разследването срещу Theranos показва, че вниманието на регулаторите не би трябвало да се концентрира само върху публично търгуваните компании от Силициевата долина.
