Още 5 млрд. долара дълг и всичко ще се оправи. Това обеща Бойко Борисов. Банковата система ще се стабилизира, а икономиката ще цъфне и дори ще върже. Кой ще ги даде на бъдещото правителство на ГЕРБ? Според Борисов - Международният валутен фонд.
Всичко това предизвиква спомени за събитията през 1997 г. Тогава икономиката рухваше, банковата система също, а БСП беше на власт.
Но 2014 г. не е 1997 г. Историята не може да се повтори
Първо икономиката не рухва. Тя е в застой поради множество фактори, част от които са свързани с управлението на ГЕРБ.
Второ, банковата система е напълно стабилна и има достатъчно ликвидност. Това, което стана през 1996-1997 г., няма как да се повтори. Тогава банките се източваха с раздаване на кредити. Това можеше да стане, защото парите в тях бяха на гражданите и държавата, а закони нямаше.
Сега, дори при неплатежоспособност на банка, депозитите до 196 хил. лева са гарантирани от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, като изплащането им започва до 20 дни след решението на БНБ да отнеме лиценза на кредитната институция. А и кредитите към нея ще трябва да се плащат. Длъжниците не само няма как да се измъкнат, но е твърде вероятно да бъдат принудени да платят повече заради повишената рискова премия.
Причините? Правилата са различни
Законът за банковата несъстоятелност е приет през 2002 г. и е променен съобразно европейските регулации след влизането на България в ЕС с единствената цел да не се допусне повторение на станалото през 90-те години на XX век.
Самата идея за изпадане на която и да е банка в България в несъстоятелност е абсурдна
Банковата система е по-стабилна от тези в повечето европейски държави. Нивото на капиталова адекватност, изисквано от БНБ е по-високо от това в Еврозоната. А банките използват още по-високи буфери, така че да гарантират, че проблемните задължения не представляват проблем за тях.
Ето защо лихвите по кредитите в България са в пъти по-високи от тези в Еврозоната, но това е цената на сигурността.
Част от тази сигурност е и Валутният борд. Той фиксира стойността на лева спрямо еврото и по този начин елиминира валутния и инфлационния рискове за вложителите в банките. Парите на хората няма как да се обезценят, както това стана през 1997 г. Дори точно обратното, вече година Евростат отчита дефлация в България, т.е. покупателната стойност на лева в момента не пада, а расте.
През февруари 1997 г. валутният резерв на БНБ възлизаше на 408 млн. долара, като се изключи златото. Сега той е на стойност 17.2 млрд. долара. А ако прибавим и златото, достига близо 19 млрд. долара.
Единственото, което не се е променило е фактът, че мнозинството от българите са финансово неграмотни. И точно тази финансова неграмотност позволява от тях да се възползват хора с користни намерения. Банковата система е сигурна и стабилна, и дори глупостта на вложителите не може да я застраши.
Но глупостта също си има цена
Изтеглянето на депозити ще доведе до повишаване на лихвите. Просто банките ще се застраховат срещу глупостта на населението. И по-високите лихви няма да са само по новите кредити. Те ще засегнат например вече отпуснатите ипотечни заеми. Противно на вярванията на голяма част от длъжниците, няма ипотека с фиксиран лихвен процент за целия период на кредита.
Така пари от финансовата си неграмотност ще загубят не само тези, които изтеглят предсрочно срочните си влогове, но на практика всички българи.
В навечерието на Валутния борд през февруари 1997 г. българският дълг се търгуваше на международните пазари на нива от 45% до 62% от номиналната си стойност в зависимост от датата на падеж.
Външните задължения на държавата бяха на стойност 9.66 млрд. долара в края на 1996 г. или 99% от Брутния вътрешен продукт на страната, като само лихвената тежест по обслужването им беше еквивалентна на 11% от БВП.
В наши дни брутният външен дълг на държавата е близо 4.6 млрд. долара или 8.2% от БВП. След като през миналата седмица бяха пласирани облигации с 10-годишен падеж за още 2 млрд. долара, размерът на дълга ще се повиши до 6.6 млрд. долара.
Въпросната емисия се продаде на нива от 99.09% от номиналната стойност на облигациите при 2.5 пъти повече поръчки от предложения обем на дълга. С други думи - чуждестранните инвеститори, за разлика от 1997 г., сега имат силно доверие в българската държава и финансова система.
На практика правителството можеше да вземе назаем и 5 млрд. долара, при същата изгодна доходност от 3.05%.
Така че няма причина страната да прибягва отново до услугите на МВФ, защото спокойно може да заема евтино пари и от международните дългови пазари
Да се върнем към предложението на Бойко Борисов. Има ли България нужда от още дългове? Не и ако целта е да се стабилизира банковата система. Българските банки не се нуждаят от повече пари, а от по-грамотни потребители и доверието, което наистина заслужават.
По отношение на парите на вложителите банковата система на България в момента е една от най-сигурните в света.
Друг е въпросът, че при по-малки буфери и по-грамотно по отношение на финансите население, лихвите по кредитите щяха да са доста по-ниски.
Това, което може да направи евентуално бъдещо правителство на ГЕРБ, е да използва външен заем, за да стимулира икономиката, инвестирайки в нова инфраструктура, от каквато без съмнение страната има нужда.
Но за да има полза от такива капиталови разходи и въобще, за да се харчат ефективно парите на данъкоплатците в България, първо трябва да се реформират политическата, съдебната, а както виждаме и образователната системи.
