Твърди се, че практиката да се дава бакшиш се е зародила в Англия през XVI век, когато нощуващите гости са оставяли пари на домакините за слугите, които са ги обслужвали. Бакшишът като феномен отдавна интригува икономистите - плащате допълнително, въпреки че не се изисква по закон, което противоречи на личния интерес на потребителя.
Даването на бакшиши се е разпространило по цял свят, но всеки, пътувал в чужбина, знае, че обичаите около бакшишите - кога се оставя бакшиш, колко, на кого и защо - доста се различават в отделните държави. В САЩ е прието да се оставя бакшиш на сервитьора в ресторант от порядъка на 15-25%. В Бразилия е прието да се оставят 10%, в Швеция - 5 до 10%. В България повечето хора оставят около 10%, макар че това зависи от много фактори.
В държави като Япония обаче това е толкова необичайно, че оставянето на пари над стойността на сметката се счита почти за табу и може понякога да доведе до объркване кой е оставил парите и защо.
Според изследване на Корнелския университет в Итака, Ню Йорк, колкото повече екстровертни са хората в дадена държава, на толкова повече служители в областта на услугите оставят бакшиш и толкова по-голям бакшиш оставят. Това обаче не е единствената причина, поради която в някои държави се оставят повече бакшиши. Социалните норми, различията в заплащането и наличието на "такса сервиз" играят огромна роля.
Също така има доказателства, че обичаят да се оставя бакшиш може да се разпространи от едно място към друго. Например пътуващите до САЩ са фактор за оформянето на нивата на бакшиши в други държави. Бакшишите имат икономически последици, но в основата си те са социална норма.
Пътуващите по бизнес и туристите, които идват в Щатите понякога възприемат практиката на оставяне на бакшиш и я отнасят със себе си в своята родина.
В държави, където има повече пристигащи от САЩ, нивата на бакшиши обикновено са по-високи.
Има няколко различни мотивации за оставяне на бакшиш, които са на индивидуално ниво. Сред тях е насърчаването на по-доброто обслужване при следващо посещение или възнаграждаване на обслужващия персонал, както и получаване на социално одобрение. Много хора оставят бакшиш, за да се съобразят със социалните норми и да избегнат неодобрение.
Различните мотивации също така определят кога е вероятно да оставим бакшиш. Тези, които оставят бакшиш заради социалния статус, по-често дават такъв на професии като автомонтьори или ветеринари - такива, които като цяло рядко получават над определеното възнаграждение. Хората, които дават бакшиш, за да възнаградят обслужващия персонал, дават такъв на представители на всички професии.
Тези, които го правят само по задължение, оставят бакшиш обикновено само на често получаващи бакшиш хора, от рода на момчета, паркиращи коли, или камериери в хотел.
Ресторантите могат да включат в сметката си и точка, според която от клиентите се очаква да платят допълните 20%, макар че в България все още не се срещат такива заведения и не е сигурно каква ще е реакцията на клиентите към тях. Предлагането и препоръчването на определен процент бакшиш със сигурност може да доведе до отказ от плащането му или от даването на сума над него.
А и колкото е по-голяма препоръчваната сума над сметката, толкова по-малко хора ще оставят нещо допълнително. Повечето потребители просто си казват "Не, забрави".
Като се има предвид различната ни мотивация за оставяне на бакшиш, дали той изначално е добра практика? Има ли предимства? Честен и справедлив ли е?
Зависи от гледната точка. Правителството би спечелило ако се откажем напълно от бакшишите, защото те са безотчетни и не се облагат с данъци по същия начин, по който това се прави с другите доходи.
Мнозинството от работещите в областта на услугите обаче са в по-изгодна позиция, когато има култура на оставяне на бакшиши, тъй като могат да спечелят повече, отколкото на работно място със сходни изисквания. Например сервитьор печели приблизително 12 лева на час, оставянето на бакшиш завишава заплащането на услугите му.
От гледна точка на ресторантьорите бакшишите позволяват на ресторанта да плаща по-малко на персонала и съответно да предлага по-ниски цени на ястията в менюто. Собствениците обаче с някои изключения нямат достъп до бакшишите и не могат да ги преразпределят към други членове на екипа, които не работят пряко с клиенти.
Също така това влияе на удовлетворението на клиента. В много случаи ресторантите получават по-лоши отзиви, ако преминат към политика "без бакшиши".
Клиентите очакват, че бакшишите мотивират персонала да предлага по-добро обслужване. Затова и от ресторант, където се дават бакшиши, се очаква по-добро обслужване и по-голямо удовлетворение от визитата там.
По света има едно изключение и това са елитните ресторанти, които включват в стойността на ястията и цената на обслужването. Те, разбира се, не страдат от негативни отзиви, напротив. Скъпите ресторанти имат други показатели, чрез които демонстрират добро обслужване. От тях се очаква безупречно обслужване дори и политиката да е да не се оставят бакшиши, тъй като така или иначе всичко там е скъпо.
Скъпите ресторанти обикновено са по-малки и съотношението сервитьори/клиенти е по-малко, така че мениджърите могат да гарантират, че сервитьорите си вършат добре работата, дори и да нямат стимул под формата на бакшиши. Накрая, по-заможните клиенти се вълнуват в по-малка степен от нарастването на цената.
Рисковете, свързани с прехода към система без бакшиши, не спират някои ресторанти все пак да опитват да въведат такава. Union Square Hospitality Group (USHG) започна да елиминира бакшишите в ресторантите си, като започна с The Modern, разположен в Нюйоркския музей за съвременно изкуство, още през 2015 г.
Ерин Моран, изпълнителен директор по въпросите на културата в USHG, казва, че групата е решила да премахне бакшишите, така че да увеличи заплащането за персонала, който не работи пряко с клиенти.
"В света на бакшишите, гостите решават колко е заплащането на членовете на екипа ни, контактуващи пряко с тях."
Моран признава, че вероятно финансите им са понесли загуби заради новата политика и че това е било по-голямо предизвикателство, отколкото са очаквали. Гостите обаче като цяло са приели добре промяната, текучеството на персонала в The Modern е започнало да намалява, и според нея отказът им от допълнителни стимули за сервитьорите ще се компенсира в дългосрочен план.