Глобалният растеж ще се забави допълнително през следващата година, но светът е възможно да избегне рецесия благодарение на най-големите икономики в Азия.
Това е един от изводите от годишния доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), който дава прогноза за икономиката през 2022 г. и 2023 г.
ОИСР, в която членуват 38 държави, работи за насърчаване на международната търговия и просперитет, като периодично издава различни доклади и анализи за състоянието на световната икономика.
Според последната прогноза на ОИСР, представена във вторник в Париж, глобалният брутен вътрешен продукт (БВП) се очаква да нарасне с 3,1% за 2022 г. и само с 2,2% през 2023 г.
Предвижданията на ОИСР показват чувствителен контраст спрямо стабилния глобален икономически ръст от 5,9%, отчетен през 2021 г.
Макар тази прогноза да не вещае настъпването на глобална рецесия през следващата година, тя е видимо по-песимистична спрямо тази на Международния валутен фонд (МВФ), който през октомври заяви, че очаква световната икономика да нарасне с 3,2% тази година и с 2,7% през 2023 г.
"Вярно е, че не прогнозираме глобална рецесия, но това е много, много предизвикателна перспектива и не мисля, че някой ще се успокои много от прогнозата за 2,2% глобален растеж", коментира генералният секретар на ОИСР Матиас Корман на пресконференция за представянето на доклада.
В представения от организацията доклад се посочва, че "крехките перспективи" за световната икономика са пряк резултат от войната на Русия срещу Украйна, която се превърна в катализатор за сериозна енергийна криза, а оттам и в сериозен стимул за инфлацията в световен мащаб.
По думите на Корман инфлацията е станала "широкообхватна и устойчива", докато реалните доходи на домакинствата в редица държави са били отслабени въпреки мерките, които местните правителства предприемат за да тушират ефекта на високите цени.
Цялата тази комбинация от фактори - инфлацията, високите цени на енергията, слабият ръст на реалните доходи на домакинствата, спадащото доверие в правителствата и финансовите институции, както и по-строгите финансови условия ще се превърнат в рецепта за ограничаване на глобалния растеж, се посочва в доклада на ОИСР.
Оттам посочват още, че ако цените на енергията се повишат допълнително или доставките на енергия бъдат нарушени, растежът може да бъде дори по-слаб от очакваното.
Един от най-интересните изводи на организацията за следващата година е, че глобалният икономически растеж ще бъде "силно зависим" от представянето на големите азиатски икономики, които ще представляват близо три четвърти от разширяването на глобалния БВП, докато богатите европейски държави и САЩ ще претърпят рязко забавяне.
Какъвто и ръст да произведе международната икономика през следващата година, според ОИСР, той ще дойде до голяма степен от страните с нововъзникващи пазари в Азия, като важна роля ще имат Саудитска Арабия, Индия, Индонезия, Китай и Турция.
Предвижда се най-висок темп на растеж в света да има икономиката на Саудитска Арабия - 9,9% през 2022 г. и 6% през 2023 г., докато на второ място се очертава да застане Индия с 6,6% през 2022 г. и 5,7% през 2023 г. Икономиката на Китай се очаква да нарасне с 3,3% тази година, последвана от 4,6% през 2023 г.
За разлика от това, САЩ се очаква да нараснат само с 1,8% през 2022 г. и с 0,5% през 2023 г. Растежът в 19-те страни от ЕС, които използват еврото, също се очаква да спадне рязко през следващите две години от 3,3% през 2022 г. до 0,5% през 2023 г.
От европейските държави най-негативни изглеждат прогнозите на ОИСР за Великобритания и Германия.
Очакванията са британската икономика да отбележи ръст на икономиката си през 2022 г. в размер от 3,4% и 0% за 2023 г. За Берлин нещата изглеждат дори по-мрачно, предвид цифрите, които Организацията за икономическо сътрудничество и развитие посочва за тях - 1,2% ръст на икономиката за тази година и спад от 0,7% за догодина.
Това, че европейската и американската икономика изобщо растат в голямата си част, се дължи отчасти на държавните разходи за енергийни субсидии и политики за стимулиране на инвестициите като NextGeneration EU и Закона за намаляване на инфлацията, обяснява Корман.
Спестяванията, натрупани от домакинствата и бизнеса по време на началната фаза на пандемията, също ще помогнат за подкрепа на разходите.
"Краят на войната и справедливият мир за Украйна биха били най-въздействащият начин за подобряване на глобалната икономическа перспектива в момента", допълва още генералният секретар на ОИСР.
Относно нивата на инфлацията, от ОИСР посочват, че до края на тази година тя ще остане над 9% за развитите икономики. След това се смята, че ще падане до 6,6% през 2023 г., като тази прогноза е малко по-песимистична спрямо тази на МВФ.
След десетилетия на ниски цени и свръхниски лихвени проценти, последствията от хронично високата инфлация и лихвените проценти са непредвидими.
Големите централни банки се стремят към инфлация от близо 2% и повишават лихвените проценти в опит да ограничат покачването на цените. Но кампанията също така увеличава рисковете за икономиката чрез увеличаване на разходите за обслужване на дълга за домакинствата, бизнеса и правителствата.
"По-високите лихвени проценти, макар и необходими за смекчаване на инфлацията, ще увеличат финансовите предизвикателства както за домакинствата, така и за корпоративните кредитополучатели", се казва в прогнозата ОИСР.
"Страните с ниски доходи ще останат особено уязвими към високите цени на храните и енергията, докато по-строгите глобални финансови условия могат да повишат риска от по-нататъшно дългово затруднение", се добавя още в доклада.
Едно е сигурно - регионът, в който се намираме ние, ще изживее сложен период на трудна трансформация, преди пак да можем да говорим отново за ръст на икономиката.
