Олимпийските игри в Париж може и да са вече зад гърба ни, но очакванията са те да имат далеч по-дългосрочно влияние върху икономиката на Франция.
За момента сякаш изгледите са добри, след като френската Централна банка съобщи, че очаква между 0,35% и 0,5% ръст на икономиката за третото тримесечие на годината.
Поне половината от него се дължи на Олимпийските игри заради повишените приходи от телевизионни права и приток на посетители.
Данните на банката съвпадат с тези на Националния институт за статистически и икономически изследвания, който отчита 0,3 пункта растеж заради Игрите и общ растеж от 0,5%.
В дните непосредствено преди откриването на Олимпиада, което бе на 28 юли, в Париж са пристигнали над 650 000 туристи, което е с близо 35% повече в сравнение със същия период миналата година. Предполага се, че за цялото време до септември, когато са Параолимпийските игри, през френската столица ще преминат над 15 милиона туристи.
И много от тях са дошли с пълни портфейли, образно казано.
Данните на американската компания за извършване на платежни операции Visa показват, че потребителските разходи са се увеличили с повече от 20% само през първия уикенд на Олимпиадата.
Извън Париж също има отчетен ръст. Това важи най-вече за градове като Марсилия, Ница и Лил, където са проведени някои от спортните събития, включително футбол, ветроходство, хандбал и баскетбол.
Например в Лил само за първата седмица от спортните надпревари са продадени над 1,3 милиона билета, а хотелите отчитат до 80% запълнен капацитет при 45% за август 2023 г.
От своя страна, Центърът за икономически изследвания към Университета на Лимож прогнозира, че столичният регион Ил-дьо-Франс ще извлече между 6,6 милиарда и 11,1 милиарда евро преки и индиректни приходи в периода до 2034 г.
Само че това са твърде дългосрочни прогнози, за които има прекалено много променливи.
В момента се наблюдава така нареченият "олимпийски ефект" върху дадена икономика веднага след провеждането на подобно мащабно спортно събитие.
Реалността е, че малко Олимпиади са успели да се изплатят досега.
От Олимпиадата в Токио през 1964 г. единствено тези в Лос Анджелис (1984 г.), Сидни (2000 г.) и Атланта (1996 г.) са излизали на плюс, като при Лос Анджелис случаят е по-специален.
Тогава градът е единственият кандидат за домакин и съответно не се налага да инвестира в процес по наддаване и също така му е позволено да използва вече съществуваща инфраструктура, вместо да строи нови стадиони и зали.
Обикновено самия процес по кандидатстване струва между 50 и 100 милиона долара за планиране, оценки и предварителна подготовка. Без дори да е сигурно, че ще има смисъл.
Например Токио инвестира около 150 милиона при своята кандидатура за 2016 г., но в крайна сметка тогава игрите отиват в Рио де Жанейро. Впоследствие са налети още около 75 милиона при кандидатурата за 2020 г.
Оттам нататък следват вече наистина големите разходи.
Една Олимпиада може да струва между 5 и 50 милиарда долара. Много държави оправдават подобни харчове с надеждата, че те ще се изплатят впоследствие. Например около 85% от над 50 милиарда долара бюджет на Игрите в Сочи през 2014 г. отиват за изграждане от нулата на неспортна инфраструктура.
Повече от половината от бюджета на Пекин за Игрите през 2008 г., който беше 45 милиарда долара, е инвестиран за подобрения на железопътния транспорт, пътища и летища.
После идва ред на специализираната спортна структура. Тук вече стои рискът от това, че тя ще западне или ще продължи да изисква инвестиции в себе си за поддръжка, без да бъде използвана.
Най-ярките примери са от Гърция и Монреал. Почти всички съоръжения, специално построени за Атина 2004 г., са де факто изоставени след Олимпиадата, а инвестициите в нея са един от водещите фактори за държавния фалит шест години по-късно.
Монреал пък домакинства Олимпиада през 1976 г. Необходими са цели три десетилетия на града не за да излезе на печалба, а за да изплати дълговете си по организацията. Неслучайно Олимпийският стадион (Big O) е известен и като "Голямата Нула".
Ghostly Ruins: #Athens2004 Olympic venues, ten years later http://t.co/6s0DxsCG5x pic.twitter.com/SPlVLuFHc2
— NBC News (@NBCNews) August 8, 2014
Все още няма финални оценки колко струва организацията на всичко в Париж. Първоначалният бюджет, обявен през 2017 г., е 8,7 милиарда долара, но той на няколко пъти е увеличаван и не включва допълнителните разходи за транспортна и градска инфраструктура.
Все пак според изследване на Оксфордския университет от Александър Будзиер и Бент Фливберг Олимпиадата в Париж вероятно ще бъде най-евтината от Сидни насам.
Затова без съмнение спомага фактът, че страната използва налични съоръжения като стадион "Стад дьо Франс" и тенис комплекса "Ролан Гарос". Построени са само две напълно нови.
Всички останали са съществували преди това, или са временни и ще бъдат демонтирани в следващите месеци. Действано е максимално пестеливо, а в по-широк план идеята е да се използва "олимпийски ефект" и да се даде тласък на икономиката.
Проблемът е, че не са много тези, които са имали сериозен успех.
