При една от експедициите си на север от езерото Байкал зоологът Петер Симон Палас се натъква на неизвестен вид котки, които впоследствие са наречени на негово име - Паласови котки.
Другото им наименование е манул или колобос (уродлив, плоскоух). Оказва се, че манулът населява немалка част от Централна Азия, като стига и до Китай, Тибет, Каспийско море и Монголия.
Тези диви котки са изключително трудни за откриване.
Плашливи са и предпочитат да обитават голите степни площи, където се прехранват с влечуги и дребни птици. Манулите обожават самотата и прекарват почти целия си живот като единаци.
Правят изключение само за размножителните си периоди през пролетта, след което мъжките отново веднага се оттеглят.
Когато се натъква на дивите котки, Палас е озадачен.
Манулите се характеризират с прилепнали към черепа малки уши, дебели здрави лапи и поведение, което е далеч от грациозното държание на повечето представители на семейство котки.
Въпреки че зоологът е изненадан от находката си около Байкал, след него специалистите ще установят, че манулът e на тази планета от 5 млн. години. През това време котката успява да еволюира до устойчив на студове и сурови условия хищник, който не се плаши от недружелюбната среда около себе си.
Манулите са компактни не само заради прибраните си, "уродливи" уши, но и заради теглото си, защото възрастните индивиди не надхвърлят теглото на средностатистическа домашна котка.
Козината им обаче им придава внушителен вид и им носи титлата "най-пухкава дива котка на света".
Всеки квадратен сантиметър от козината им има средно 9000 косъма, които достигат дължина до 7 сантиметра. През есента манулите си сменят козината с още по-дебела, за да ги предпазва от тежките азиатски зими.
Те може и да са тромави, но щом дойде време за лов, се впускат безкомпромисно след плячката си. Късите лапи и тежка походка се компенсират със здрава мускулатура и челюсти, на които не им се опират дори и по-жилави птици с повече кости.
Обикновено манулът убива жертвата си само с един удар.
Той има и друг плюс - зрението му е по-съвършено от много от събратята му и е най-близко до това на лъвовете. Зрителният апарат на манулите е устроен по почти същия начин, по който е този на Краля на джунглата, и се справя забележително и насред бял ден, и през нощта.
Манулът е и хитър и изобретателен и не се свени да заеме леговището на по-малките си конкуренти като лалугери и язовци.
Любопитното е, че знаем за случаи на опитомени леопарди и пуми, но с манулите е напълно невъзможно.
Дивите котки не могат да понасят да бъдат пипани и се съпротивляват агресивно при всеки опит за улавяне. Освен това са защитен с Червената книга вид, застрашен от изчезване. Рядкост са и в зоопарковете, защото в тях животните са роднини и е забранено да се размножават.
Въпреки това ако искате да се насладите на гледката на манул на живо, можете да посетите зоопарковете в Цюрих, Талин или Познан.
