Тихо, филмът започва: Внимание, внимание! Сериалът "Чернобил" и истинският Припят

"Всяка лъжа, която казваме, създава дълг към истината. Рано или късно този дълг бива платен."

Време е не за лъжи, а за откровения. В този брой на подкаста на Webcafe.bg "Тихо, филмът започва, си говорим за изненадващия хит "Чернобил".

Ако все още не сте го гледали, може и да чуете някой-друг спойлер.

Доброволците с дозиметри в ръка, готови да се разходят из върховете и низините на сериала на HBO, са Зузи Аспарухова и Драго Симеонов. Двамата имат специален гост – Георги Иванов, сценарист, работил по сериали като "Стъклен дом", "Денят на бащата", "Забранена любов" и др.

Георги ни дава погледа на сценариста към разказа за най-страшната авария в атомна електроцентрала в историята и ни помага да видим някои от сцените от по-различен ъгъл.

Още в самото начало обаче нивото на радиоактивност се покачва с признанието на Драго, че не е харесал "Чернобил".

Всъщност в началото е станал огромен фен, но в четвърти епизод сериалът го е изгубил с превеса на художествените елементи, бягащи от историческата достоверност, и с изместването на моралния център.

Зузи го контрира с това, че сериалът никъде не обещава да разкаже чисто документално историята на инцидента в атомната централа.

Георги се включва с това, че от дете има интерес към темата и разказва как майка му - фармацевт – през онази пролет на 1986 г. е забелязала, че йодът изчезва от аптеките и си е направила изводите какво се случва.

Той посочва, че в случая темата на сериала е за лъжата в нейния най-страховит мащаб.

Харесал е всички странични линии – като тримата войници, "почистващи" района от домашни любимци, пожарникарят и съпругата му и пр.

Сцената с войниците и кучетата от четвърти епизод се оказва един от най-спорните моменти за нашите доброволци. За Драго тя е била излишна и не се е нуждаел от нея, за да усети ужаса на ситуацията. На Зузи обаче именно тази сцена е повлияла най-много. Признава, че е сценарен трик, но според нея той работи.

Ясно е, че в "Чернобил" са пропуснати много любопитни моменти. Драго посочва липсата на семейството на Легасов, а Георги – неразказаната битка за построяването на саркофага около централата.

Все пак от гледната точка на сценарист той казва, че при създаването на продукт, при който имаш толкова много информация, трябва да избереш какво да покажеш, за да се сглоби смилен разказ, който да не е като документален филм.

Сред темите в този епизод на подкаста са и локациите, на които е сниман сериалът, книгата "Чернобилски молитви" на Светлана Алексиевич, в която е разказана една от историите в него, както и какво казват руснаците за "Чернобил".

Неизбежен е и въпросът щеше ли сериалът да е още по-добър, ако беше с неизвестни актьори, говорещи на руски.

В третата част на подкаста Георги Иванов разказва за собственото си посещение в призрачния град Припят.

Споделя впечатленията си от ситуацията там, разказва за рухналите мечти и надежди на хората, които са живеели там, и какво е останало след тях. Сблъскал се е и с незнанието и неразбирането за инцидента сред хората извън социалистическият блок, което според него е достатъчно основание да се направи сериал като "Чернобил".

За "Чернобил" – истинския и телевизионния, за руснаците, за западните кинотворци, за радиацията, за лъжата, за истината и за още много ще чуете в този брой на подкаста на Webcafe.bg "Тихо, филмът започва":