През август избухна кокаиновият скандал със звездата от НХЛ Евгени Кузнецов. За руския спорт случаят е почти уникален: руснаците редовно са хващани с допинг, но наркотиците са рядкост.
Опасността от употребата на кокаин, хероин и марихуана е известна, но как тези вещества попаднаха в забранения списък на Световната антидопингова агенция (WADA)? Само заради разрушителния ефект върху тялото и организма ли? Или оказват положителен ефект върху резултатите на атлетите?
Нека се опитаме да разберем това.
Думата "допинг" произлиза от холандското "doop", което означава сок от опиум, използван от древните гърци. Това предположение е изказано през 1998 г. от кандидата на медицинските науки доктор Лари Д. Бауърс, който се занимава с допинга в спорта. Според неговите изследвания допингът се ражда заедно с олимпийските игри, на които се раздават големи награди - през VI-IV век преди новата ера. Гърците пиели винени напитки, ядяли халюциногенни гъби, приемали билки, а също така консумирали сърцата и тестисите на животните, за да увеличат силата и издръжливостта си.
В началото на нашата ера римските гладиатори са използвали халюциногенни вещества за борба с умората и нараняванията. Състезанията на колесници - друго популярно римско забавление - също не минавало без допинг: на конете се давали алкохолни напитки на базата на мед.
Съвременната история на забранените вещества започва в края на 19 век. Френски колоездачи и играчи на лакрос използват препарати от листа на кока. Мариани - популярна и богата на кокаин винена напитка по онова време - дори е наричана "вино за спортисти". Листата от кока и кокаинът стават особено популярни. Те притъпяват умората и глада. Спортистите преодоляват свръхнапрежението и с редовна употреба на алкохол.
Натоварванията били наистина нечовешки. Етапите на легендарното състезание по колоездене "Тур дьо Франс" продължавали не 150-200 км, както сега, а 400. Спортната медицина и методите за възстановяване все още не са толкова развити тогава, така че спортистите преодоляват последствията от убийствените стартове сами - с пакети амфетамини, стрихнин и кокаин. Мощните наркотици са свободно достъпни, а кокаинът и хероинът започват да се отпускат само по рецепта чак след 1920-а.
През 1928 г. Международната федерация по лека атлетика (IAAF) е първата, която забранява допинга. Разбира се, това не спира никого.
Вместо кокаина амфетаминът се превръща в най-модерният наркотик в спорта. По време на Втората световна война амфетамините непрекъснато се използват от бойците на САЩ, Великобритания, Германия и Япония - те повишават издръжливостта, потискат умората и депресията.
След войнанта, в началото на 50-те години, амфетаминовият бум в спорта е огромен.
Първият инцидент, който притеснява жестоко чиновниците, се случва на олимпийските игри през 1960 г. в Рим. На 23-годишния датски колоездач Кнуд Йенсен му прилошава по време на дисциплината 100 км отборно. Той пада, удря главата си и получава открита черепно-мозъчна травма. Температурата на въздуха достигна 42 градуса през този ден и всички приписват инцидента на топлинен удар. Но аутопсия разкрива истината - амфетамин в кръвта на Йенсен. Датчанинът е вторият спортист в историята, починал по време на олимпиада. Първият случай е регистриран през 1912 г., когато маратонец издъхва заради изтощение и топлинен удар.
Въпреки смъртта на Йенсен, допингът набира все по-голяма популярност. През 1967 г., при изкачването на Мон Венту в 45-градусова жега, колоездачът Том Симпсън пада от велосипеда си. Никой не придава голямо значение на това, след като британецът се връща на седалката, но след 500 метра отново рухва и този път остава на място. По-късно в кръвта на Симпсън е открит коктейл от алкохол и наркотици, а в джоба му - три пакета амфетамин (две вече празни).
Топлината изостря действието на дрогата: понякога спортистите припадат поради прегряване, но комбинацията от силна жега и амфетамини е смъртоносна.
В МОК разбират, че борбата срещу допинга ще е тежка и създават медицинска комисия за борба със забранените вещества. Техният списък се появява за първи път през 1968 година.
Зимните олимпийски игри в Гренобъл през 1968-а са първите, в които спортистите са тествани за допинг. Експертите анализират 86 проби и не откриват нито една положителна.
Първият хванат в нарушение атлет е на летните игри същата година в Мексико Сити. Петобоецът Ханс-Гунар Лиленвол (единственият от 667 спортисти) "изгаря" заради... алкохол. Шведът признава, че е изпил няколко бири преди състезанието по стрелба, за да се успокои. Така шведският тим е лишен от бронзовите отличия. В Мексико в пробите на 14 спортисти има успокоителни, които все още не са забранени.
В края на 60-те години методите за тестване все още не са така задълбочени, а проверките са селективни.
Първата мащабна проверка за наркотици и незаконни вещества се провежда в Мюнхен през 1972-ра. Взети са 2079 проби, а дисквалифицираните атлети са седем.
Но дори и след въвеждането на стриктни правила, допингът не изчезна. Спортистите бяха наказвани, лишавани от медали и отличия, но не отказаха стероидите. Маскираха ги с алкохол, пушеха марихуана и си преливаха кръв.
През ноември 1999 г. по инициатива на МОК, който тотално изпусна от ръцете си контрола на забранените вещества, се появи WADA. Случаите като че ли намаляха, но допингът продължава да е голям фактор в спорта.
Любопитното е, че антидопинговите правила се нарушават не само заради желанието за подобряване на резултатите. Има и други причини:
• контузии - често спортистите стават наркозависими заради злоупотреба с медикаменти. Силните обезболяващи обикновено причиняват пристрастяване при прекомерна употреба. Например бившата звезда в американския футбол Ерик Ейдж (сега водещ по американска телевизия), докато учи в колеж, си чупи пръста и взима болкоуспокояващи. Това се превръща в зависимост, с която се бори няколко години.
Някои пък използват марихуана, за да се справят с хронични болки. Както е известно, тревата е легализирана в някои страни и щати в САЩ. Но въпреки достъпността й, спортните организации твърдо се противопоставят на употребата й.
• депресия - най-често в резултат на психологическото напрежение в професионалния спорт. Завишените очаквания на фенове, спонсори, федерации, проблеми в личния живот, травми - всичко това се отразява на психическото състояние. Спортистите често прибягват до алкохола и наркотиците, за да се разтоварят от напрежението.
Боксьорът Оскар Де Ла Хоя призна, че продължителна депресия го е пристрастила към кокаина и алкохола. Преди да влезе в рехабилитационен център, той дори е мислел за самоубийство.
• достъпност - богатите спортни звезди могат да си позволят най-скъпите наркотици и медикаменти, а често за това им помагат и лекари. Те са заинтересовани от успешното им представяне, а и трудно се отказва на звезда.
Канадският хокеист Дерек Бугар почина на 28 от предозиране с алкохол и оксикодон (обезболяващ опиат). Оказа се, че през последните три години от живота си е използвал повече от сто рецепти, предписани му от лекарите на отборите, за които игра.
• психологическа травма от детството също често води до наркомания.
Американският боксьор Джони Тапия почина на 45-годишна възраст заради сърдечна недостатъчност. На осем преживява нещо неописуемо. Майка му е отвлечена, изнасилена и убита с отвертка. Експертите преброяват 26 прободни рани по тялото й. Джони се превърна в развалина заради алкохола и кокаина и направи няколко опита за самоубийство. В крайна сметка си отиде заради сериозен здравословен проблем.
Най-известният играч в снукъра Рони О'Съливан също се бори дълго с алкохола и наркозависимостта. Една от причините за пропадането бяха тъжните събития в семейството му: когато Рони е на 17 години, баща му влиза в затвора за убийство, а няколко години по-късно - заради укриване на данъци - майка му също отива зад решетките.
Всеки знае за разрушителното въздействие на наркотиците върху организма. Но въпросът е как влияят на хора, които всекидневно се подлагат на огромни натоварвания?
Двата най-разпространени наркотика в спорта са кокаинът и марихуаната. Друг вид забранено вещество, често използвано от спортистите, са болкоуспокояващите.
От психологическа гледна точка дрогата създава усещане за еуфория, което често е фатално за спортиста: той има измамно чувство за непобедимост, прагът на търпимост към болка се повишава, докато резервите на тялото намаляват. Следователно съществува голям риск от контузии, тъй като атлетите се надценяват.
Всички наркотични вещества засягат сърцето - като правило пулсът се забавя. Но например при пушене на марихуана сърдечната честота се увеличава. Нито едно от двете не е от полза за сърдечно-съдовата система и увеличава риска от инфаркт.
Кокаин
Първоначално е използван като стимулант - спортистите вярвали, че подобрява резултатите им. В малки дози кокаинът наистина ободрява, дори енергизира, но това действие продължава само десетина минути, а при големи дози ефектът напълно отсъства.
При системната употреба на кокаин се появяват конвулсии и халюцинации. Човек не е в състояние да възприема адекватно информацията около него, по-трудно контролира движенията си, а предозирането води до разкъсване на кръвоносните съдове и сърдечен удар.
Но и това не спира спортистите. Според проучванията употребата на наркотици пряко зависи от състоянието и доходите на атлета: колкото по-успешен е той, толкова по-близо е до рисковата зона. Според статистиката на Daily Mail над половината от професионалните спортисти използват или са използвали наркотици или допинг.
Редовната употреба на кокаин рано или късно убива организма, а при атлетите процесът се ускорява. Кокаинът влияе на телесната температура: при средни температури на въздуха веществото спомага за понижаване на телесната температура, но при по-високи може да доведе до прегряване. Съчетанието с физическо натоварване претоварва изключително много сърцето.
Марихуана
Може би най-противоречивият от "спортните" наркотици. В медицината съществува понятието "терапевтична марихуана", която се предписва при гадене по време на химиотерапия, за подобряване на апетита при пациенти със СПИН, срещу хронични болки, мускулни спазми, множествена склероза и някои видове психоза. Но WADA включи марихуаната в списъка със забранени вещества, твърдейки, че тя повишава работоспособността на организма, носи потенциален риск за здравето и противоречи на духа на честната игра.
Марихуаната не влияе на теглото, не увеличава броя на червените кръвни клетки в кръвта и не повишава насищането с кислород.
Когато попаднат в тялото - независимо под каква форма - канабиноидите засягат мозъчните и телесните рецептори, отговорни за болката, емоциите, апетита и паметта. Непсихоактивното вещество канабидиол дава усещане за спокойствие и релаксация. Но тетрахидроканабинолът предизвиква еуфория, намалява концентрацията и допринася за сънливост. Много непрофесионални спортисти използват марихуаната, за да се насладят на тренировките си, вместо да броят стъпка по стъпка колко им остава до финала.
Удивително, но веществата, съдържащи се в марихуаната, се произвеждат и от самото ни тяло - непосредствено след големи физически натоварвания. Така че в много отношения се симулира естествен процес.
Марихуаната, както и кокаинът, влияе на психическото състояние - помага на спортиста да се отпусне, да забрави за контузиите, да се концентрира върху тренировките, без да претоварва мозъка.
Въпреки това, като всяко пристрастяващо вещество, марихуаната има по-слаб ефект при продължителна употреба. Краткотрайната памет се влошава, бдителността намалява, реакцията се влошава и мускулната умора идва по-бързо. Понякога се развиват параноя и респираторни заболявания, а в някои случаи сърдечно-съдовата система се претоварва.
Въпреки това, мнозина отбелязват положителния ефект на марихуаната - по едно време дори разработиха спортни барчета с канабис. Но основният проблем е, че повечето спортисти, които пушат марихуана, правят това не за медицински цели, а за релаксация, което често води до пристрастяване.
Обикновено употребата на наркотици сред спортистите започва още в студентските им години. На по-малките състезания рядко има задълбочен допинг контрол, а за незначителните нарушения организаторите обикновено си затварят очите.
Според изследванията за употребата на наркотици в американските студентски лиги тежките вещества са изключително редки сред младите спортисти. Така например броят на зависимите от хероин спортисти е няколко пъти по-малък от този на техните връстници, които не се занимават със спорт. Учените дори смятат спорта за един от ограничаващите фактори за развиването на хероинова зависимост.
Хероинът и морфинът "изяждат" организма и влошават неимоверно много физическото състояние на зависимия.
Тежките наркотици много бързо унищожават централната нервна система, допринасят за развитието на тромбоза и водят до заболявания на сърцето, черния дроб и бъбреците.
Затова спортистите, които залитнат в грешна посока, най-често прибягват до кокаин и марихуана. Не че те са безвредни...
