Повечето от големите треньори са и големи особняци.
Има концептуалисти като Биелса, Гуардиола, Ван Гаал, Саки и, ако щете, Земан, които се опитват да влияят пряко на развитието на футбола и да задават посоката и тенденциите на това развитие.
Има тактици-психолози като Моуриньо, Анчелоти, Зидан, Конте... Както и само чисти тактици от сорта на Емери, Тухел и Нагелсман.
Има и един веселяко-тактико-психолого-метъл като Юрген Клоп, който е по-труден за категоризиране, но в различните си периоди и настроения би се вписал във всяка от изброените характеристики.
Има и треньори, които не измислят нови схеми, нямат способността да мобилизират играчите сякаш са генерали на армия от воини, готови да пролеят и последната си капка кръв, и не могат да превръщат пресконференциите си в риалита с цялата палитра настроения на героя (треньора).
Такива като Дидие Дешан!
Най-добрият треньор на ФИФА за годината не притежава някакви толкова ярки отличителни черти, с които да се вреже в съзнанието на хората и да кажат за него: "Той е такъв и такъв". Напротив. Най-много да се обединят, че е скучноват. Наистина, французинът е тих, премерен и не говори смешки. А когато нещо не му харесва, напуска местоработата си без много драми и шумни скандали.
Именно така си тръгна от Ювентус, недоволен от трансферната политика на клуба. При завръщането в Серия "А" след аферата "Калчополи" му купиха Якуинта, Ночерино, Сисоко и Тиаго Мендеш. Но Дешан искаше поне един от топ класа, а не няколко средняци. В крайна сметка преценката му се оказа изключително точна и никой от изброените не заблестя ярко за "бианконерите".
Треньорът Дешан до голяма степен е продължение на футболиста Дешан.
Ерик Кантона не го харесваше особено (чувствата са взаимни), но дори и неговото презрително обръщение към Дидие, когото нарече "водоноска", връща спомена за огромната като обем черна работа, която Дешан вършеше на терена в името на отбора.
Но по би му отивало Везната, защото беше човекът, който поддържаше баланса в Марсилия, когато тимът спечели Шампионската лига, както и в Ювентус и Франция, когато спечелиха... всичко.
Треньорът създава скучни за гледане отбори, но много балансирани и печеливши. От футболистите си не иска да изпълняват някакви сложни и необичайни функции, а да правят това, което умеят най-добре. Затова в националния на Франция блестят едновременно и Погба, и Канте.
Така е - Дешан не притежава нещо изумително у себе си като треньор, но истината е, че е печелил трофеи с всеки един отбор, който е водил. А това казва всичко.
Той започва своята треньорска кариера едва на 33 г. - почти веднага щом прекратява тази на активен футболист. Монако току-що е обезкървен от продажбата на Бартез, Саньол и Трезеге, а талантът на младите Плашил, Рафа Маркес, Жули и Ротен все още не е толкова очевиден. Дидие добавя към тази компания Патрис Евра и "монегаските" печелят Купата на Лигата, а година по-късно (2004-та) ги извежда до финал в Шампионската лига.
И не, това не беше отбор от суперзвезди. Погледнете състава в двубоя срещу Порто. Там са играчи като Зикос, Живе, Рома, Ибара, Жулиен Родригес и Нонда. Все добри, но в никакъв случай от топ класа.
В Ювентус Дешан прекарва само година. В Торино има една задача - да върне тима в елита и французинът се справя, спечелвайки Серия "Б", въпреки че "старата госпожа" започва сезона с минус 9 точки.
След това поема Марсилия. На "Велодром" не знаят какво е титла от 17 години, но още в първия си сезон връща шампионското настроение у темпераментните фенове. И отново отборът му не е звезден, а по-скоро той превърна доста от играчите в звезди.
Като стана въпрос за звезди - Дешан има репутацията на треньор, който трудно "мели брашно" с най-големите от тях.
А френският национален отбор е голямо предизвикателство в това отношение. През 2012 г. не му беше лесно с хора като Бензема, Малуда, Рибери и Насри. Последният остана извън състава за Мондиал 2014, а върху Дидие се изляхя гневни потоци. "Да вземеш такъв играч и да го държиш на пейката, гарантира проблеми в съблекалнята", простичко обясни селекционерът.
Бъдещият шампион Германия бе непреодолимото препятствие пред "петлите" на четвъртфиналите в Бразилия, а две години по-късно Франция (отново не се размина без скандал заради отхвърлянето на Бензема) направи всичко перфектно до финала на домашното Евро 2016, в който преклони глава пред Португалия.
И пак се започна - "скучен футбол", "страхлив и консервативен треньор", но Дешан не се промени.
За Русия не тръгна не само Бензема, а още Марсиал, Рабио, Лаказет и Лапорт. Но за Везната балансът винаги е бил по-важен от имената и има доста какво да обясни на Жозе Моуриньо, който не престава да се чуди защо Погба в Юнайтед и Погба в националния отбор са двама различни играчи.
В елиминационната фаза "скучните" французи се справиха с обърканата Аржентина, прагматичния Уругвай и прехвалената Белгия, а на финала нямаха особени проблеми с бойката Хърватия.
Всъщност Франция нямаше проблеми през целия турнир. За седем мача "петлите" бяха догонващи в резултата само веднъж и това продължи едва девет минути, след което тимът на Дешан съкруши Аржентина с три гола за 10.
"Скучната" Франция летеше и громеше, а световната титла бе триумф на прагматизма на треньора.
Той просто трябваше да спечели тази титла след разочарованието от лятото на 2016-а. В края на краищата, Дидие вдига трофей във всеки отбор, в който работи.
Преди десетина дни наставникът стана на 50 години, а вече 17 от тях е в треньорството. За това време никога не предизвика скандал, не наду мускули да покаже, че силата е в него, и не тръгна да отвръща на критиките и обидите.
Работеше целеустремено и знаеше, че рано или късно големият му час ще настъпи. И той наистина настъпи.
А Дидие още утре да реши да зареже всичко и да се отдаде на спокоен живот извън напрежението и драмите на футбола, дори и Ерик Кантона не може да си криви душата и трябва да признае, че "водоноската" всъщност е истински шампион. Такъв бе като като играч, такъв е и като треньор.
