Уве Байн е считан за една от най-добрите "десетки" в Германия края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век. Техничар с убийствено подаване, плеймейкърът не постига грандиозни успехи в кариерата си. Или поне не спрямо качествата, с които разполага.
За мнозина в Германия той е най-надареният на позицията си играч за своето време, но сдържаният му характер не му позволява да стане медийна звезда и да обере по-сериозно плодовете на своя талант. Началото на кариерата му е в Кьолн. С "козлите" стига до финала за Купата на УЕФА срещу Реал Мадрид през 1986 година.
"За съжаление в полуфиналите срещу Варегем станаха ексцесии и ни наказаха да домакинстваме на 350 километра от Кьолн (по това време финалът за Купата на УЕФА е в два мача, б.а.). Изборът падна върху Берлин, но интересът не беше огромен. Първия мач загубихме с 1:5, а за реванша се наложи да подаряваме рози по "Курфюрстендам" (главната търговска улица на Берлин, б.а.), за да агитираме за мача. Накрая дойдоха 16 хил. души. Ние спечелихме с 2:0, но това не достигна за крайния успех", разказва Байн.
Следващата дестинация за германеца е Хамбург, но нещата там не тръгват по мед и масло за талантливия полузащитник.
"Старите кучета около Томас фон Хесен и Дитмар Якобс командваха парада и аз почти не получавах шанс за изява при първия ми треньор Йосиф Скоблар. Или ако ме пускаше, бях на непривична позиция като централен защитник - връща лентата Байн. - Нещата се обърнаха при следващия наставник, който изобщо не ми даваше шанс. Но в един мач, който загубихме от Бохум за Купата на Германия с 0:2 смени един от старите и другите вдигнаха панаир. Така в следващия мач те бяха на пейката, а аз и още няколко от младите - на терена."
Байн веднага използва шанса си и бележи. След което става несменяем титуляр.
Налага му се обаче да воюва и за позиция сред съиграчите си. На почивката на един двубой спира Томас фон Хесен в тунела и го пита заплашително: "Кога ще започнем да играем един с друг, а не един срещу друг?" От този момент нататък Фон Хесен е с различно отношение към Байн. Вкарва 15 гола в първия си сезон и остава само на два от водещия голмайстор на отбора Роланд Волфарт.
"Вероятно щях да отбележа и повече, но бях наказан за шест мача след една зверска балтия срещу Торстен Легат. Бях изнервен, губехме, а Бохум започнаха да се подиграват с нас. И стана. Тъпа постъпка - съжалява Байн. - На другия ден звъннах на Торстен да се извиня, той беше със скъсани връзки."
Тръгва си от Хамбург от обида. При преподписването на договора заявява, че иска да получава заплата колкото Фон Хесен. Мениджърът Ерих Рибек отсича: "ОК", но назовава по-ниска сума. И Байн заминава за току спасилия се от изпадане Айнтрахт. С тима от Франкфурт е на крачка от титлата през 1992-ра, но с нея ликува Щутгарт.
Единственият голям трофей в кариерата на Байн е... световната титла с Германия.
Плеймейкърът изиграва трите мача от груповата фаза на Мондиал 1990, а след това и четвъртфинала с Чехословакия. Заради травма не е 100% готов за полуфинала срещу Англия, което го вади и от решителната битка за титлата.
"Приятелите ми отдавна не ми казват Уве. Наричат ме "световни шампионе" - усмихва се Байн. - След спечелването на титлата Франц Бекенбауер ни разреши да си говорим с него на "ти". Вдъхваше огромен респект."
Макар и сдържан, Байн е един от малцината, изхвърлили клубния си президент от съблекалнята. Хитова история!
"Беше първият ми мач за Айнтрахт изобщо. Водехме 3:1 и някакъв тип влезе в съблекалнята на полувремето и започна да ни крещи и критикува. Питах го какъв му е случаят и директно го изхвърлих от съблекалнята", железен е Байн.
Случката обаче не повлиява на отношенията между двамата, макар в едно от интервютата си футболистът да казва, че "президентът Омс няма дори най-бегла представа от футбол".
През 1994-та Байн става третият германец, заиграл в Джей-Лигата на Япония.
"Литбарски вече беше там. Бекенбауер тогава бе рекламно лице на Мицубиши и един ден ми се обади да ме пита дали не искам да отида в Урава Ред Даймъндс, който беше финансиран от компанията. Лити ми каза, че няма да сбъркам с това решение, а парите не можеха да се откажат. Колкото до носталгията - такава нямаше. Семейството ми беше с мен, а един приятел ми пращаше по въздушна поща всяка седмица видеокасета с репортажи от мачовете в Бундеслигата. А понякога в колета и някой и друг вурст", завършва световният шампион.
