Ханс Петер Мюлер или просто Ханзи е една от първите поп звезди на Бундеслигата. В края на ученическите си години става шести в телевизионната класация на култовото списание "Bravo".
Славата му се разнася бързо и още в първите си изяви в Щутгарт съотборници и съперници се майтапят с него. Наричат го Траволта и Момчето на "Bravo".
Но Мюлер бързо показва, че на терена го чака още по-бляскаво бъдеще. Дебют с два гола срещу действащия световен шампион Байерн Мюнхен е повече от мечтано начало за него. За 21-вия си рожден ден получава 6000 поздравителни картички от фенове и фенки. Някои добавят за цвят и по някоя гола снимка. По-дръзка дама пък директно му пише: "Ще дойда в съблекалнята. Не бъди страхливец".
В първата си година в Бундеслигата Ханзи помага на завърналия се в елита Щутгарт да завърши четвърти в класирането. През 1978-а "швабите" стигат и до второто място. А Ханзи вече е част от Бундестима. Записва четири мача на световното в Аржентина, но върхът е две години по-късно, когато триумфира на европейското първенство.
"След финала с още 5-6 съотборника искахме да се позабавляваме в Рим. Промъкнахме се през кухнята на ресторанта и скочихме от прозореца. Едно от момчетата дори се наряза на едно счупено стъкло", разказва Мюлер.
Италия заема особено място в сърцето му.
Кухнята, културата, музиката, архитектурата...и Интер Милано. "Нерадзурите" го привличат след световното в Испания през 1982 година, което е последният голям форум в кариерата на Мюлер.
"Представителите на Интер бяха донесли на преговорите макет с изключителна точност на стадион "Сан Сиро" и ми казаха: "Тук ще играеш". Направо настръхнах - спомня си Ханзи. - Първата оферта от тях беше дошла още през 1980 година, но тогава ми се струваше, че изглежда малко несериозно.
Отивайки в Италия, вече имах проблеми с коляното и не можах да покажа най-доброто от себе си. Постоянно бях с торба лед в ръка. Пресата ме критикуваше. Някои дори язвително отбелязваха, че торбата с лед ми е най-добрият приятел. Все пак имах и доста хубави моменти там. Вкарах на Милан и хората ме харесваха. Веднъж телефонирах на един приятел, но бях сбъркал номера. Вдигна една жена, която бързо ме позна и каза: "Изчакайте, синът ми ви е голям фен, ще се радва да ви чуе." Обади ми се едно малко момче, с което си говорихме 10 минути."
Рано-рано Мюлер е отписан и за националния отбор. След слаб мач през есента на 1983 година срещу Унгария селекционерът Юп Дервал го зачерква завинаги.
"Ако по онова време играеш за отбор в чужбина, просто се изчезваше от радара - обяснява Ханзи. - Нямаше нито DAZN, нито Sky. В Германия можеше да разбереш какво се случва в Италия само с резултатите във вестника. Нищо повече. Аз карах моите родители да ми записват "Шпортшау" всеки уикенд и да ми пращат касетата по пощата, за да гледам какво се е случило в кръга в Бундеслигата."
Купон у Мюлер слага край на кариерата в националния отбор и за една от най-големите звезди на Германия по онова време - Бернд Шустер.
"Играхме контрола с Бразилия през 1981 година в Щутгарт - започва Мюлер. - С жена ми тъкмо се бяхме нанесли в нова къща с подземие за партита и предложих с тима да пием по едно след срещата. На селекционера Дервал му хареса идеята. Шустер трябваше да лети в 6 ч. сутринта за Барселона, защото му предстоеше важен мач за Купата на Испания и беше помолил Тони Шумахер да го извини пред треньора. Към 12 вечерта вече бяхме сериозно подпийнали и Дервал попита къде е Бернд. Точно в този момент обаче Шумахер вероятно е бил до тоалетна. Треньорът звъннал в хотелската стая на Шустер, вдигнала жена му, казала, че спи и затворила. Това побърка Дервал, който каза, че Бернд приключва с националния отбор. Огромно недоразумение!"
След напускането на Интер Ханзи Мюлер играе за Комо преди да се присъедини към австрийския Сваровски (Тирол). С тима от Инсбрук стига до две шампионски титли на страната и полуфинал за Купата на УЕФА.
Освен като Момчето на "Bravo" Мюлер е и известен кибритлия. Гонят го четири пъти в рамките на един сезон в Австрия.
"С шефа на съдиите дори станахме приятели", смее се Ханзи.
За пиперливия характер на Мюлер по трудния начин научава и фен на ЛАСК Линц, който си тръгва със счупен нос от сблъсъка с футболиста.
"Бях в някакъв търговски център преди срещата и двама видимо пияни тръгнаха да ме нападат. Трябваше да се защитя - казва Ханзи. - Много смешно беше, че един полицай влезе в съблекалнята и каза: "Г-н Мюлер, моля, последвайте ме". Двамата ми нападатели нещо се бяха оплели в показанията срещу мен и стана ясно, че съм невинен. Но те са имали време да се обадят в "Кронен цайтунг", да се оплачат от мен и да заявят, че не трябва да играя никога повече."
