За Аарън Уан-Бисака е известно, че е сред футболистите, които не се стремят да привличат вниманието.
Защитникът на Уест Хем и национал на ДР Конго предпочита изявите му на терена да говорят сами за себе си, но фактът, че рядко попада под светлината на прожекторите не означава, че няма какво да сподели за футболния си път.
След значителен период от пет години в Манчестър Юнайтед, Уан-Бисака се установи в Уест Хем и от позицията на днешния си опит, вече може да осмисли по-добре какво му се случи на "Олд Трафорд" - и как успя да се вдигне, след като се чувстваше "в най-ниската си точка" в един момент от периода в Манчестър.
Неговата история е колкото за футбол, толкова и за жертвите от страна на неговото семейство, за да се превърне мечтата му в реалност.
Футболното образование на Аарън стартира на малкото дворче пред дома му, където като малък играе заедно с брат си.
"Бях на около пет години, когато се влюбих във футбола. Играехме само двамата с брат ми на поляната пред къщи. Наричахме я нашия "Уембли".
Уан-Бисака е възпитаник на академията на Кристъл Палас, където играе от 11-годишен.
"На около 16 осъзнах, че имам реален шанс да стана професионален футболист. Тогава видях възможността да положа всички усилия и наистина да преследвам мечтата".
В началото местният талант се изявява по крилото, а идолът му е легендата на Арсенал Тиери Анри.
Французинът впечатлява Уан-Бисака не само с таланта си, а и със своето спокойствие и качествата на лидер.
Но момчето от академията на Палас си изгражда репутация не на бляскав реализатор, а на сигурен и надежден десен бек, който е силен предимно в дефанзивната част от играта и се слави с прецизните си шпагати.
Рано в кариерата му основна роля изиграват отношенията с взискателния му баща.
"Не осъзнавах колко много жертват родителите ми за моята мечта", разказва Уан-Бисака.
"Като влязох в гимназията и бях във възрастта, в която човек вече иска неща като футболни обувки, взех да ставам капризен. Но родителите ми казваха за нещата, които исках: "Ще трябва да изчакаш няколко месеца". Тогава осъзнах, че не им е лесно да ми осигуряват всичко, за което молех".
"Те работеха като чистачи, за да си позволят да ми купят обувки и баща ми имаше проблеми в работата, защото си тръгваше по-рано, за да ме заведе на тренировка".
Бащата Амброуз залага повече на дисциплината, отколкото на похвалите при възпитанието на децата. А между него и Аарън има езикова бариера, тъй като Амброуз е родом от Конго и говори предимно френски.
"Английският му не беше особено добър, а моят френски също не беше особено добър, така че понякога разменяхме само по няколко думи", спомня си Аарън Уан-Бисака, който вече натрупа девет мача за родината на баща си.
"Говорехме си предимно за футбол, но той винаги ме критикуваше и ми казваше какво мога да направя по-добре. Никога не ме хвалеше и понякога го намирах за объркващо. Винаги се чудех защо не ме хвали и се питах дали правя достатъчно".
"Дори като успявах да вкарам гол, той не беше доволен, но после поотраснах и започнах да го разбирам. Той просто искаше да се развивам и да стана най-добрата версия на себе си", осъзнава Аарън.
Още в първия си пълен сезон в големия футбол, Уан-Бисака стана играч на годината в Кристъл Палас.
След впечатляващо бързата му адаптация към живота във Висшата лига, последва трансфер в Манчестър Юнайтед за 50 млн. паунда.
Голямата стъпка в неговата кариера представляваше и невероятно изпитание за характера му.
По онова време през 2019 г. Уан-Бисака стана шестият най-скъп защитник в историята и логично, очакванията към него бяха големи.
Макар че той заигра редовно в новия отбор, проблемите на клуба и лошите резултати нямаше как да не му се отразят.
С времето се засилваха критиките към липсата на офанзивен принос в неговата игра и Уан-Бисака се превърна в един от набедените за виновници за разминаването между мечтите и реалността в Юнайтед.
"Като отидох там, много ми липсваше домът, особено семейството и приятелите. След тренировка, почти всеки ден взимах влака обратно за Лондон. Пътуването е само два часа, но все пак е доста ангажиращо и започна да става изтощително, затова знаех, че трябва да спра да го правя".
"Изобщо не бях свикнал с такова нещо. Винаги ми беше комфортно у дома в Лондон, около познати хора и места, а всичко се промени изведнъж и ми беше трудно да се адаптирам. През повечето дни бях сам вкъщи и играех на PlayStation, докато дойдеше време да заспя. Беше ми трудно, бях може би в най-ниската си точка".
Но поне в началото не може да се каже, че трудностите с адаптацията са си проличали по неговите изяви на терена.
През 2020/21 Аарън Уан-Бисака записа най-много мачове като титуляр измежду всички футболисти във водещите пет европейски лиги.
Взаимоотношенията му с мениджъра Оле Гунар Солскяер бяха отлични, но след уволнението на норвежеца, Уан-Бисака вече не се радваше на същото доверие.
"Всеки треньор си има своите предпочитания и може да те харесва или да не те харесва. Когато Ралф Рангник дойде, за мен не беше най-добрият период и се натрупаха доста критики", спомня си десният бек.
"Беше трудно и при пристигането на Ерик тен Хаг. Веднага като дойде, той ми каза, че не попадам в плановете му. Но като поисках да си ходя, каза, че не иска да ме пуска. Не можех да го разбера и беше трудно, защото се чудех как се очаква да постъпя".
"Просто наведох глава и си казвах да тренирам, да продължа да се развивам и да играя своята игра. Но беше трудно да остана мотивиран, особено когато тренираш без реална цел да играеш. Хората около мен ме напътстваха по правилния начин и ме окуражаваха, а накрая нещата взеха да се подобряват".
"Може да се каже, че се промених и се развих тактически при Тен Хаг, защото това беше нещо, което той искаше от мен".
Уан-Бисака обръща внимание на това колко е важно да получаваш ясни послания от треньора си - каквито той е получил от Майкъл Карик през 2021-ва, когато мениджърът за първи път пое временно Юнайтед.
Сега Аарън се надява, че Карик ще получи за постоянно поста на "Олд Трафорд".
"На него можеш да разчиташ и да имаш доверие, а той също ще ти се довери, ако вникнеш в това, което очаква от теб. Беше много ясен в посланията си към нас, момчетата бяха щастливи при него в мачовете, в които ни беше треньор".
"Сега са в добро положение с него начело и смятам, че трябва да получи поста за постоянно. Заслужава го", категоричен е Уан-Бисака.
Но за бранителя Манчестър Юнайтед вече е минало, тъй като през лятото на 2024 г. той беше трансфериран в Уест Хем.
За него това означаваше завръщане в любимия Лондон и ново начало на по-спокойно място.
В Уест Хем Уан-Бисака си върна постоянството и впечатляващата му форма в неговия дебютен сезон му спечели наградата за играч №1 в отбора.
За приза той даже изпревари любимеца на феновете Джаръд Боуен.
През този сезон ситуацията на Уест Хем е доста по-сложна и "чуковете" водят люта битка за оцеляване, която явно ще продължи до последните кръгове.
Отборът се надигна под ръководството на Нуно Ешпирито Санто, но остава в зоната на изпадащите. Въпреки това, Уан-Бисака не изпитва никакво съжаление за преминаването си в клуба.
"В началото се колебаех дали да направя трансфера. Оставаше ми още година от договора, но имах нужда да се изправя на крака и да играя редовно, а не просто през няколко мача".
"Като се връщам към времето в Манчестър Юнайтед, изпитвам благодарност. Преживяванията там ме направиха това, което съм днес и ми помогнаха на терена и извън него, особено в психологически план".
"При целия шум и критики в клуб като Юнайтед, смяна на обстановката прави нещата много различни. В Уест Хем не е толкова интензивно".
"Много съм щастлив от развитието на нещата. И това сигурно си личи по усмивката на лицето ми всеки ден. На терена също играя с усмивка", радва се играчът, който на 28 години вече може да се похвали с над 225 мача в Премиър лийг.
