Когато по време на Токио 2020 дискусиите около новозеландския трансджендър Лоръл Хъбърд се вихреха с пълни сили, против включването му в олимпийската програма се произнесе и е един доста необичаен човек. 73-годишният австрийски треньор по ски Ерик Шинегер обаче имаше моралното право да говори по темата може би повече от всеки друг на планетата.
Само отчетете, че прекарва първите 20 години от живота си като жена. И не просто дама, а елитна скиорка и световна шампионка, която доброволно изоставя звездната си кариера, за да поправи жестокия номер, който ѝ погажда природата.
През 1988 г. Ерик връчва златния си медал от световното през 1966 г. на вицешампионката. А преди няколко месеца заяви, че транссексуалните мъже не трябва да участват в женски състезания.
През есента на 1967 г. лидерките на австрийския женски отбор по алпийски ски Ерика Шинегер и Олга Пал се подготвят за Игрите в Гренобъл. Двете са огромните фаворитки за златото във всяка от дисциплините, в които ще участват, а Ерика - действаща световна шампионка в спускането, победителка в Световната купа и национална шампионка в гигантския слалом - е любимка на нацията. Не твърде красива, дори мъжкарана, тя е героиня в очите на австрийците заради таланта си.
Но в навечерието на заключителния тренировъчен лагер 19-годишната Ерика получава неочаквано нареждане да се яви на заседание на федерацията в Инсбрук. Скиорката е изненадан, но решава, че се касае за нещо около новите спонсорски договори.
Посрещната е обаче не от мениджъри и рекламодатели, а от шестима мрачни членове на Изпълкома. Изчакват я нетърпеливо да се намести на стола си и директно я заковават с новината: "Няма да участваш на олимпийските игри, вадим те от националния отбор и ти отнемаме лиценза. Получихме резултатите от изследванията. Ти си мъж. Настояваме незабавно да обявиш края на кариерата си и да изчезнеш от публичното пространство, докато хората напълно те забравят."
Светът на Шинегер се срива за миг. В шока си намира сили единствено да пожелае да ѝ бъдат направени нови обстойни медицински прегледи.
Но резултатите от тях разкриват още по-голяма тайна...
Тестването на пола в големия спорт започва в началото на 60-те години, когато става ясно, че някои спортисти имат физиологични характеристики, които не са напълно женски. Тогава още не се знае как да се определя нивото на тестостерон, затова проверяват хромозомния набор, използвайки слюнка като биоматериал.
Скоро обаче става ясно, че този метод е неточен. Полската лекоатлетка Ева Клобуковска и съветската кънкьорка Халида Шеголева не успяват да преминат проверката за пол, но по-късно забременяват и стават майки. И това поставя спортните функционери в изключително неловка позиция.
В крайна сметка именно способността за раждане на деца отличава жените от мъжете, а не резултатите от каквито и да било анализи.
Изследването на слюнка е премахнато през 90-те години на миналия век и все още се водят спорове кой научен метод е най-подходящ за допускане на жени до състезания от медицинска и етична гледна точка.
Джендър стереотипи
Но през 1967-а Ерика Шинеге няма как да знае всичко това. На звездната скиорка ѝ е известно единствено, че е физически по-силна от другите момичета, че гласът ѝ е по-груб от нормалното и че сексуално я привличат жени (последното обяснява с факта, че е лесбийка). Също така гърдите ѝ са "мъжки" и няма месечен цикъл.
При един от задължителните медицински прегледи лекарите се натъкват на ингвинална херния. След задълбочено проучване на тялото ѝ след неуспешното преминаване на теста за пол медиците стигат до извода, че изобщо не се касае за херния, а за първични мъжки полови органи вътре в тялото. Просто по време на вътреутробното развитие по някаква причина те не са "пробили" навън.
***
Ерика се ражда във фермерско семейство, а нито родителите, нито съселяните обръщат особено внимание на странностите в сексуалното ѝ развитие. Отдават го на големите натоварвания, на които е подложена в спорта. В същото време производството на мъжки хормони е в разгара си. На скиорката започват да ѝ растат косми по лицето, а лекарите ѝ предлагат "да остане жена" и да се подложи на хормонална терапия. По този начин тя би могла да запази всички спортни награди и да продължи кариерата си като състезателка в алпийските ски. Има шанс дори "трансформацията" да бъде запазена в тайна от обществеността. Родителите ѝ и спонсорите настояват да постъпи точно така.
Шинегер обаче избира да послуша сърцето си, въпреки факта, че ѝ предстоят четири много болезнени и скъпи операции, за да стане мъж.
Отваряме скобата, че в католическа Австрия в средата на ХХ век подобни неща не се толерират. Въпреки това на 2 януари 1968 г. Ерика постъпва в клиника в Инсбрук с дамско облекло и се регистрира под фалшиво име. На 13 юни излиза мъж с риза, яке и панталон по последен вик на модата, качва се на ново Porsche и натиска газта по магистралата "Нов живот".
Така се ражда Ерик Шинегер, който свиква пресконференция в Клагенфурт и обявява какво се е случило. Реакцията е крайно негативна дори и от най-близките му хора - от спортистите в националния отбор до съседите в родното алпийско селце Агсдорф. Последните дори късат нотариалния акт на дарената на шампионката земя две години преди тези събития. "Ние дадохме имота на Ерика, а не на Ерик", обявяват от общината.
Шинегер се опитва да се върне в спорта и да си проправи път към мъжкия отбор. Той дори започва да работи със същия треньор, с когото тренира и като жена. Бързо обаче става ясно, че между страхотна скиорка и страхотен скиор има съществена разлика. Ерик все пак взима три победи за Европейската купа, но нищо повече.
Освен това си печели маса рагове във федерацията, чиито началници искат веднъж завинаги да изчезне суетата и медийното вълнение около всеки старт с участието на Шинегер.
В резултат на това длъжностните лица не само принуждават Ерик да закачи ските си на пирона, но и изтриват всичките му "женски постижения" от историята на австрийския спорт. Невероятно, но Олга Пал полага големи усилия, за да се случи всичко това и впоследствие става вицепрезидент на федерацията.
Според слуховете, тя не може да прости на Ерик факта, че той, все още считащ себе си за жена, е влизал с нея под душа и ѝ е подхвърлял интимни предложения.
Федерацията обаче няма как да откаже лиценз на Шинегер за треньор. През 1975 г. той поема управлението на ски училището Simonhöhe и се жени за красива млада жена на име Рената. В спорта Ерик няма късмет, но в любовта му провървява. Като биологично пълноценен мъж, той мечтае да създаде дете и след няколко години усилия, през 1978 г. се ражда дъщеря им Клер.
"Когато съпругата ми ми каза, че е бременна, това беше най-щастливият ден в живота ми", пише Ерик, който вече е дядо на трима внуци, в мемоарите си.
Връзката им с Рената се разпада и се стига до развод, но Ерик се жени отново и заедно с втората си съпруга Криста ръководи ски училище и два семейни хотела в родния си Агсдорф.
В края на 80-те Ерик връчва златния си медал от световното първенство през 1966-а на французойката Мариел Гойшел, която завърши втора в спускането. С жеста австриецът признава, че победата му е била нечестна и не е имал право да се състезава при жените.
Гойшел първоначално приема наградата и благодари, но няколко години по-късно я връща. Явно Мариел не смята, че е била измамена.
И ако се замислим, Ерик всъщност е обратното на Лоръл Хъбърд. Преди половин век австриецът само коригира "грешка" и живее по-нататъшния си живот в съответствие с пола, който получава от природата.
