Клаус Топмьолер бе човекът, наложил Димитър Бербатов в големия европейски футбол. Германецът бе и на крачка от това да поеме националния ни отбор преди 15 години.
Отгледан в кръчма, Топмьолер е една от най-интересните личности в Бундеслигата - независимо дали като футболист или треньор. Израства в малкото селце Ривених, федерална област Райнланд-Пфалц.
"В родното ми място живееха 700 души. Село, в което кравите доминираха. И на нас не ни оставаше нищо друго освен да се занимаваме с футбол - разказва за началото Топмьолер. - На игрището винаги бях най-малкият и трябваше да намирам футболни методи, за да се наложа сред останалите. На 17 домакинствахме на един регионален турнир, в който победихме с 1:0 Айнтрахт Трир, ФК Трир и ФК Битбург.
По една случайност вкарах и трите гола. Тръгвах си към вкъщи и един служител в Айнтрахт Трир ме догони, за да ме попита дали искам да отида в клуба. Потвърдих моментално. Той донесе документите и подписах директно на терена, от името на баща ми. Отидох директно в кръчмата, за да кажа на нашите. Признах на майка ми какво съм направил, а тя отсече: "Добре, момче, ти си знаеш какви ги вършиш!"
За разлика от голяма част от колегите си, Топмьолер започва да заляга и над учебниците.
Записва се да следва за инженер в Трир, но на третата година от следването му пристигат сериозни оферти - от Хамбургер и Кьолн.
"Родителите ми тогава казаха: "Не си инвестирал три години напразно, сега трябва да го докараш до край". И в последния ден от семестъра, на 30 юни 1972-ра, се обадиха от Кайзерслаутерн. Предложиха ми договор, който ми позволяваше да завърша и паралелно да играя за отбора. Дори ми плащаха по 1800 марки на месец. Бях студент, а знаете, че студентите празнуват много.
И точно в седмицата на Фашинга (един от най-важните карнавали в областта, б.а.) треньорът Дитрих Вайзе ме викна за лагер. Отборът играеше четвъртфинал за Купата на УЕФА срещу Борусия Мьонхенгладбах. За мен светът се срина, защото бях свикнал да съм с питие в ръка в бара всяка година на празника. Загубихме на "Бетценберг" с 1:2, гола вкарах аз. След това запалих колата и потеглих за вкъщи, за да хвана два часа от купона", разказва Топмьолер.
Точно след този мач легендарният треньор на "жребчетата" Хенес Вайсвайлер заявява: "Това момче е новата звезда на германския футболен небосклон". И той бързо оправдава думите на специалиста.
Вкарва 108 гола за 200 мача за Кайзерслаутерн, с което става най-резултатният играч в историята на "лаутерите".
Играе страхотно срещу всички, но срещу Байерн е направо неудържим.
"Срещу тях бях супер мотивиран. По онова време по телевизията се даваха три мача на кръг. И единият беше задължително на Байерн. И знаех - който вкара срещу тях, ще направи впечатление", бил е наясно с нещата германецът.
На 31 май се случва нещо, което обръща живота на Клаус с главата надолу. Среща смъртта лице в лице. На път за вкъщи от народен събор се блъска с Ферари-то си в американски военен автомобил и изчезва от лицето на земята за 15 часа.
"Спомням си, че видях някаква светлина, повече не мога да си спомня. В шоково състояние и с кървяща рана на главата влязох в една гора в търсене на помощ. Прекосих някаква река. Половин ден след инцидента се появих бос и объркан в някакво селце", говори за най-тежкия си момент специалистът.
Но тогава е цяло щастие, че изобщо е жив. Това е ударът от съдбата, който Клаус получава заради факта, че дотогава всичко му се случва лесно.
"Дотогава може да се каже, че получавах всичко почти наготово. И имаше малка опасност да стана келеш. Все пак бях израснал в кръчма и винаги исках да имам последната дума. Бях много нахакан. И винаги знаех какво да кажа", силно самоуверен е Клаус.
След катастрофата спират повиквателните за националния отбор, като Хелмут Шьон сякаш забравя за него. Наследникът му Юп Дервал го вика само веднъж. На мястото на Топмьолер за европейското през 1976 отива Дитер Хьонес, който става голмайстор на турнира с четири попадения. Не може да играе на финала за Купата на Германия същата година заради катастрофата, въпреки че сам докарва Кайзерслаутерн до мача за трофея.
След инцидента Клаус никога не възвръща предишната си форма. А на 29, само година след катастрофата, слага край на кариерата си в Бундеслигата заради контузия.
При ъглов удар попада между Ханс Петер Бригел и вратаря и коляното му увредено тежко. Терапията е конвенционална и не дава сензационен резултат. Малко след възстановяването получава удар в същото коляно. Впоследствие заминава да играе за Далас Торнадо в САЩ.
"Никой не се интересуваше от футбол тогава. Мачовете се гледаха от най-много 3000 души, които дърпахме от улицата с безплатни билети - спомня си за американския период Топмьолер. - Когато стрелях над вратата, на трибуните празнуваха, защото си мислеха, че правилата са като в американския футбол."
Впоследствие става треньор, а най-добрите си резултати записва с Айнтрахт Франкфурт и Байер Леверкузен.
С първите е есенен шампион в Бундеслигата с пет точки аванс пред втория Байерн, но контузия на звездата Антони Йебоа вади ганаеца от пролетния полусезон и Айнтрахт печели едва 14 пункта след паузата и завършва на пето място. Начело на Байер (с Димитър Бербатов в състава) е в сезона на "Неверкузен", когато тимът е на крачка от титлата, Купата на Германия и трофея в Шампионската лига, но остава втори и в трите надпревари.
Топмьолер има лошия късмет да е треньор на първия хванат с допинг играч в Бундеслигата през 1995 г. А през 2004-та завършва кариерата си в Бундеслигата като треньор на Хамбургер, когато тимът е на последно място в класирането, а същевременно отпада от Падерборн за Купата на Германия - двубой, признат в последствие за манипулиран от съдията Роберт Хойцер.
"Той беше със свирката в устата много преди да даде съмнителната дузпа преди почивката - връща се към случая Топмьолер. - След това изгони Емил Мпенза, защото го бил нарекъл "задник". Емил беше добър футболист, но не знаеше бъкел немски. Тази дума със сигурност. На полувремето Сергей Барбарез и Щефан Байнлих дойдоха при мен и ми казаха, че го чули да казва на футболисти на противника: "Играйте, аз ще се погрижа за останалото."
Приключва с треньорството като селекционер на Грузия.
"Не ми се занимава с този бизнес заради липсата на уважение от вас, журналистите - с горчивина казва германецът. - Когато през 1993 г. Айнтрахт ме покани за треньор, вестник Bild попита: "Той става ли изобщо?" Как може да зададеш такъв въпрос? Дипломиран инженер съм. Голмайстор на Бундеслигата и бивш национален състезател. Просто не искам да си създавам повече нерви с футбола."
