Преди повече от 30 години Алън Тонг хващаше трамвая от Бери за Манчестър, а после автобус №94 за крайградската база Дъ Клиф, където тренираше Манчестър Юнайтед. Момчето бе в юношеския отбор, подписало първия си "стажантски договор" на 14 години и със сърце, пълно с надежди и мечти. Да играеш за Юнайтед... Животът ти придобива смисъл, ако си местно момче.
Днес Алън разказва за това в какво могат да се превърнат мечтите на едно хлапе. Но между онези дни в автобус №94 и днес има дълга история.
"Футболът е безпощадна бизнес машина и наградите от това да намериш своето място в нея могат да бъдат на едно ниво с тежката съдба тя да те отхвърли. Нужно е голямо разбиране на менталното състояние на един младеж, наред с познаването и развиването на спортния му талант, за да бъде той интегриран в тази система."
Това е откъс от книгата "Психологията на футбола", която стана голям хит в Англия преди няколко години. Писана е от няколко преподаватели в областта на Спортния бизнес, Психология, както и т.нар. специалност Elite level sport psychology - тя обединява двете горепосочени в сфера, тясно работеща за хората, които опитват да помогнат за по-добрата среда в професионалния спорт.
Алън Тонг е автор на тази глава, която цитирахме. Той преподава в Университета по футболен бизнес, създаден преди 13 години с лекторни кампуси в района на "Уембли" и на стадиона на Сити в Манчестър. Дипломиран и добре подготвен теоретично, Алън е вероятно е най-добре въоръженият с практически познания за това, за което говори, от лекторите.
През 1986-а той подписа с Юнайтед като стажант и влезе на 14 години в семейството на клуба. Това се случи по-малко от два месеца след влизането там на сър Алекс Фъргюсън и именно това е причината да бъде наричан "първото новородено на Фърги" в документалния филм за Клас 1992. Не че Алън стана част от този клас...
Така е озаглавена и книгата му: "The Story of Fergie's First Fledgling" (Историята на първото дете/бебе на Фърги).
Сблъсъкът с реалностите във футбола по онова време е катастрофален за психиката на момчето.
На 16 ти летиш, пътуваш сутрин за базата на Юнайтед с вдигната глава и самочувствие, че започваш глава от живота си, за която останалите могат само да мечтаят. Бруталната среда обаче изисква много повече от талант у едно хлапе - защото именно такива са футболистите при първите си стъпки в играта.
Алън разказва как от съблекалнята след тренировка е откраднат часовник, който е подарък от родителите му за 16-ия му рожден ден. Поредният тъжен и тежък момент за момчето, породил съмнения в съотборниците от неговата възраст, с които делят тази съблекалня. Това е просто детайл - важен, разбира се, но един от многото.
Тонг описва в книгата си обидите, които е чувал. Не само от противниковите фенове, въпреки че е във възраст, в която не се играе за точки, трофеи и дербитата имат съвсем друг смисъл.
"На един мач в Крю, който играхме с юношите на Юнайтед, чух ужасяващи неща за себе си, за родителите ми... - описва ситуацията Алън. - Беше толкова гадно, че краката ми се сковаха и не направих нищо на терена."
А това не се прощава и от своите.
Културата на развиване на младоците в онези години е много далеч от това, което преподава днес Алън в Университета за елитна спортна психология. Ментални проблеми? Психическа нестабилност? Колебания... Оправяй се!
В разказите на доктор Тонг за младежките години в Юнайтед се появяват познати герои.
Например Ерик Харисън, вече покойник, който е считан за футболен баща на Клас 1992 - прочутата генерация на Юнайтед, минала през академията на клуба, за да пробие в първия тим и да стане гръбнак на най-успешния отбор в историята на "червените дяволи".
"Ерик крещеше ужасни обиди на всички нас - спомня си Тонг. - Понякога гледаше тренировките ни от офиса си, който бе над игрището. И тичаше долу, когато някой сбъркаше пас, стреляше неточно или не правеше нещо, както бе обяснено. Обидите бяха директни, не подбираше думите си. Агресивен, заплашителен... Тогава си мислех, че не бива да бъркам на игрището. И така играех далеч от потенциала си, на сигурно. Нямах увереност да опитвам неща, които знам, че мога."
След един мач Ерик минава границите. "Ти си ш***н безполезник, нищо не става от теб!", крещи в лицето на момчето, което точно цитира думите му. Следващите дни са кошмарни за Алън, а Харисън се извинява седмица по-късно с половин уста, промърморвайки, че може да е отишъл твърде далеч.
"Не знам откъде идваше тази култура на "булита" и на агресия в клуба - пише дипломираният специалист по темата днес. - Не всички треньори го правеха, разбира се. И не на всеки от играчите му пукаше за това. Имаше момчета с наистина дебела кожа и напълно незаинтересовани, че ги ругаят."
Гигс и Бекъм са двама от тях. Алън описва в автобиографията си как Райън, едва на 15 години, пътува с отбора до 18 години за приятелски турнир в Италия.
"Той беше напълно невъзмутим, говореше малко, не се трогваше от нищо и с огромна увереност в себе си. Не знам откъде идваше, вероятно от средата, в която е израснал. Но Райън бе като наемен убиец - гледаше пред себе си, имаше невероятен талант и не оставяше нищо да го смути по пътя му", реди думите по темата с Гигс неговият някогашен съотборник.
Тази психическа устойчивост, дебелокожие или невъзмутимост, е ключът в онези години, за да пробиеш в първия отбор. Такива са времената не само в Юнайтед. Историите за такъв тип отношения във футбола от 80-те и 90-те са стотици. Най-силните оцеляват. Само пердетата.
През 1991-ва, преди да навърши 20, Алън напуска клуба. Точно на прага на появата на новия отбор, с интегрираните вътре момчета от Клас 1992. Той не успява да оцелее до последното сито и отива в Екзитър, където започва отлично. Избират го за играч на сезона в първата му година, но в средата на втората идва тежка контузия. Неправилните диагнози и терапии водят до това и в момента в основата на гръбначния му стълб да има стабилизиращи "болтове" и "платки", както сам ги нарича. Никога повече не играе футбол, въпреки че опитва. На 22 години кариерата му е приключена.
Екзитър плаща малка сума като компенсация на играча си, а той получава от Футболната лига и задължителните 7500 лири (еднократно), които се полагат на състезател, принудително спрял с играта заради травма.
Така с десетина хиляди в джоба, които не са нищо особено дори за 1994-та, започва най-трудният етап от живота на Алън Тонг. Мечтата отдавна е угаснала и се е превърнала в кошмар.
Следващите шест години са описани от него като "психологически тормоз, който си налага и сам, а и средата около него не му прощава". Тонг изкарва големи части от дните си при букмейкърите или в пъба. Алкохолът и залозите стават ежедневие, а работата като шофьор на миниван го отделя от тях само за определени часове от денонощието. И му осигурява средства, за да поддържа именно тези две "хобита".
Не може да даде ясно обяснение как и защо идва денят, в който решава, че така не може да продължава. Нито дали някой човек в живота му е помогнал за този повратен момент.
Но през 2000-а година тръгва по пътя на образованието, което му е липсвало, докато е преследвал футболната си мечта. На 28 години Алън скъсва с "дългите следобеди в пъба или в пункта за залагания".
Промяната идва под формата на дипломиране в Спортни науки в Университета в Болтън, а във времето на студентските занимания там, интересите му се разширяват неимоверно. Това е момче, за което светът е бил футбол до 22-годишна възраст. Не е имало друго.
Веднага търси следващата диплома и я намира в Университета в Ливърпул, където учи и завършва философия. Днес цитира на студентите си Аристотел, а не Ерик Харисън, за щастие. Но и те преследват не кариерата на Бекъм или Гигс, а такава в научните среди. Годината е 2024-та, също така, а не 1987-а. Това е важно уточнение.
Следва третата диплома - от новосъздадения през 2011-а Университет за елитна спортна психология. Днес преподава именно там, а репутацията на доктор Алън Тонг и впечатленията ви от евентуална среща с него, не биха ви дали и най-малък шанс да предположите къде е бил този човек в края на 80-те. И през какво е минал през 90-те, за да намери пътеката на живота си.
Днес не само изнася лекции на студенти. Търсят го и професионални спортисти, особено футболисти. И най-вече млади. Споделят, че и в наши дни средата не е лесна, но със сигурност нещата са много по-добре от 80-те.
"Все още трудно се говори с някои треньори, а това е сфера, която изисква голяма психическа устойчивост, за да пробиеш в нея - анализира доктор Тонг. - Но има вече достатъчно спортни психолози и институции, където можеш да потърсиш помощ. Средата е подобрена, изискванията са високи към треньорите - това са образовани хора, освен с познания за футбола, и с такива за живота. И с отношение."
Алън е достатъчно широко скроен, за да различи шегата от обидата и агресивния тормоз. Разказва с усмивка за срещата си с Фъргюсън наскоро, на вечеря на бивши играчи на клуба. Не е бил сигурен, дали шотландецът изобщо ще си спомня първото ново попълнение (макар и на 14) в Юнайтед от неговата ера. Но сър Алекс не само си спомня, а казва на сина му Сами: "Дано си по-добър футболист от татко ти!", след което се разсмива.
Това е шега. И от позицията си днес доктор Алън Тонг също може да се разсмее на нея. На 52 години той вижда нещата по съвсем друг начин.
Преди 36 години обаче никак не му бе смешно. Тогава мечтата му бе изгубена някъде в средата на бруталност, в която трябваше да избуи.
