Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Подкупи, инжекции и отнета титла: Най-скандалният победител в Шампионската лига

Подкупи, инжекции и отнета титла: Най-скандалният победител в Шампионската лига Снимка: Getty Images

Тази година Шампионската лига празнува 30-годишен юбилей. В трите десетилетия след промяната на името турнирът не е имал по-скандален шампион от първия.

Олимпик Марсилия продължава да бъде единственият френски отбор, спечелил Шампионската лига след ребрандинга през 1992/93. Във финала през 1993-та отборът на Реймон Гуталс победи легендарния тим на Милан с Франко Барези, Паоло Малдини, Франк Рийкард и Марко ван Бастен.

Единствен гол на Базил Боли осигури успеха с минималното 1:0 за марсилци в Мюнхен. ОМ триумфира с "купата с големите уши" - нещо, което ПСЖ не успя да направи дори с привличането на Лионел Меси, Неймар и Килиан Мбапе.

Изключителното постижение на Марсилия обаче бе помрачено от скандал с уредени мачове, които да донесат на отбора домашната титла. Така в един и същи сезон ОМ направи дубъл, спечелвайки Лига 1 и Шампионската лига, но след това бе хванат в измама и изхвърлен от елита.

По онова време Лигата на богатите представляваше само две групи от по четири отбора. Победителите от тях се срещаха директно на финала.

Две години по-рано Марсилия също бе играл финал - последния за КЕШ, но бе загубил от Цървена звезда. Впоследствие президентът Бернар Тапи инвестира сериозни средства за подсилване на състава, за да поправи тази грешка.

Така бяха привлечени вратаря Фабиен Бартез и Марсел Десаи пред него, а със задачата да бележи голове бе натоварен Ален Бокшич. И той го направи, вкарвайки шест през еврокампанията 1992/93 - колкото вкара и халфът Франк Созе.

След три победи и три равенства в груповата фаза Марсилия изпревари Рейнджърс, за да се класира за финала. Там французите трябваше да се изправят срещу мощния отбор на "росонерите", триумфирал с купата през 1989 и 1990 г.

Воденият от Фабио Капело тим бе минал през груповата фаза с шест поредни победи, но на 26 май 1993 г. не успя да намери път към вратата на марсилци. Междувременно ОМ удари точно преди почивката. Боли засече центриране от корнер на Абеди Пеле и с глава прати топката в мрежата зад Себастиано Роси.

Само няколко дни по-рано събитията, предшествали финала, почерниха кампанията на Марсилия. ОМ се бореха за титлата с ПСЖ, която щеше да се реши в последния ден от сезона.

Марсилия гостуваше на борещият се за оцеляването си Валансиен и се нуждаеше от задължителна победа, за да бъде сигурен шампион. Тимът на Гуталс си тръгна с минимален успех от 1:0 и "подгря" по най-добрия начин за финала срещу Милан.

Скоро след това обаче играчът на Валансиен Жак Гласман призна, че са му били предложени около 250 хиляди франка - около 35 хиляди евро по онова време, за да не играе на пълни обороти срещу Марсилия. Предложението е дошло от халфа на ОМ Жан-Жак Ейдели, който преди това е бил съотборник с Гласман в Нант.

Още двама футболисти на Валансиен - Хорхе Буручага и Кристоф Робер, са получили подкупи. Съпругата на Робер отишла до хотела, в който са бил отседнал отборът на Марсилия, за да прибере торба с пари, която впоследствие е намерена в задния двор на къщата на майка ѝ.

По случая веднага е започнато разследване, а негативните последствия за Марсилия не закъсняха. Титлата им бе отнета, а отборът бе изхвърлен от елита и му бе отнето правото на участие в Шампионската лига през следващия сезон.

Подгласникът ПСЖ отказа както да приеме титлата, така и да заеме мястото на ОМ в Шампионската лига, тъй като собствениците от телевизионната компания "Canal+" се страхуваха да не изгубят зрителите от Юга.

Марсилия обаче запази "купата с големите уши", тъй като нямаше никакви доказателства за уговорени мачове в турнира. Но домашният скандал помрачи достатъчно триумфа им и до днес носи нотка на скандал при всяко негово споменаване.

Президентът Тапи бе осъден на две години затвор, от които излежа осем месеца, докато Ейдели получи условна присъда и бе изхвърлен от футбола за година и половина.

По онова време полузащитникът бе на 27 г. и бе в разцвета на силите си. След наказанието се завърна на терена, но никога не бе на висотата си от марсилските години. След смяна на няколко отбора окачи бутонките през 2003 г.

Колкото и невероятно да изглежда, това не е единственият скандал, съпровождащ спечелването на Шампионската лига от Марсилия преди 30 години.

През 2006-а Ейдели публикува автобиографията си, в която твърди, че всички играчи са били инжектирани със съмнителна течност вечерта преди финала срещу Милан.

Думите му са потвърдени от тогавашните му съотборници Крис Уодъл и Тони Каскарино.

"В Марсилия постоянно ни слагаха някакви инжекции - признава Уодъл пред "Сън" през 2003 г. - Лекарят ни казваше, че ще ни помогнат за по-бързото възстановяване. На мен също ми сложиха няколко, но не успях да усетя някаква разлика.

Не знам какво е имало в тях, но никой от нас не се е провалял на допинг тест нито веднъж."

По-късно същата година Каскарино пише в колонка за "Таймс": "И до ден-днешен нямам идея какво беше това. Докторът ни казваше само, че ще ни донесе повече адреналин; не съм питал повече.

Каквото и да беше, повлия положително на представянето ми. Надявах се, че не е нещо незаконно, въпреки че на 99% бях сигурен, че е."

УЕФА направи повторни тестове на пробите на играчите на Марсилия, но отново не откри нищо забранено в тях. Междувременно Таби съди Ейдели за клевета, но неуспешно.

 

Най-четените