За любителите на футбола от 90-те Карстен Янкер винаги ще бъде свързван с великия финал на Шампионската лига, спечелен от Манчестър Юнайтед срещу Байерн в продължението на редовното време на" Камп Ноу".
Мощният централен нападател бе класическият ариец - висок, синеок, добре сложен. И русокос, ако има коса...
Роден през 1974 година в Мекленбург-Предна Померания, тогава в рамките на ГДР, Янкер изкарва младежките си години зад Желязната завеса, но прави дебюта си в професионалния футбол в Бундеслигата през 1993 година за Кьолн.
При "козлите" обаче не получава кой знае колко шансове и преминава под наем в Рапид Виена. Там става съотборник на непрежалимия Трифон Иванов, а отборът записва грандиозен сезон, ставайки шампион на Австрия и достигайки до финала за Купата на носителите на купи. В него Рапид губи от Пари Сен Жермен с 0:1.
"Беше си голямо разочарование. Във финала просто не излязохме с правилната нагласа, защото вече бяхме доволни от постигнатото до момента - спомня си Янкер. - Иначе в тима бяхме събрани много добри индивидуалности, а същевременно имаше много добър колектив."
Виена бързо ляга на сърцето на германеца. Същото прави и секретарката на мениджъра на Рапид.
"Криехме се в продължение на 4-5 месеца. Първоначално не знаеш какво ще излезе от една връзка. От друга страна, ако се разчуеше и в последствие не стане нищо, щеше да е неприятно за нея. В един момент директно поканихме отбора на сватбата си", разказва Янкер.
След силния сезон в Рапид централният нападател попада в полезрението на Байерн Мюнхен, където записва и най-големите успехи в кариерата си. Една вечер Янкер получава съобщение на гласовата си поща. То е от Франц Бекенбауер. Но Карстен не вярва. Смята, че може да я просто кодошлия - имитатор на гласове. Следва второ обаждане от Кайзера.
"Съобщението гласеше: "На телефона е Франц Бекенбауер, президент на Байерн Мюнхен. Моля, позвънете ми, ще бъда откриваем до 22:00 часа". Бях първата сделка за главния скаут Волфганг Дремлер", добавя Янкер.
Исполинът отива в Байерн като трета, дори четвърта опция.
Тогава начело на отбора е Джовани Трапатони, а твърди титуляри са Юрген Клинсман и Руджеро Рицители. Янкер заедно с младия Александър Циклер се бори за място под слънцето.
"Всичко беше екстремно в Байерн - интересът, медиите. Познавах някои момчета като Нерлингер и Шол от младежкия национален отбор. Но и в Мюнхен топката беше кръгла - смее се Янкер. - В първия ми сезон записах 20 мача, влизайки от пейката. Първоначално играех по 5 минути, в края на сезона времето се увеличаваше и си личеше, че нещата вървят напред. Джовани Трапатони оставаше по един час след тренировка, за да работи с мен и Циклер. От понеделник до четвъртък задължително."
След драмата във финала срещу Манчестър Юнайтед футболният Бог връща отнетото за Байерн в следващите два сезона.
През 2000 година до последния кръг с титлата се вижда Леверкузен, за когото е нужно само равенство срещу Унтерхахинг във финалния кръг. Но скромният тим от Мюнхен печели с 2:0 и сервира сребърната салатиера в ръцете на съгражданите си.
В следващия сезон отново последният кръг е решаващ, а Патрик Андерсон потопява в скръб цял Гелзенкирхен след изравнителното си попадение срещу Хамбургер в последната секунда от продължението. А дни след това Байерн печели и Шампионската лига след изпълнение на дузпи срещу Валенсия.
Заради страховитата си визия Янкер става любимият вражески образ на всички, които мразят Байерн.
Мрази го половин Германия. Поне на клубно ниво. Обвиняват го, че играе нечисто.
"Бил съм твърд, но никога не съм прекрачвал границата - оправдава се Янкер. - Разбира се, имало е фаулове, които съм искал да избегна, но никога те не са били умишлени. Няма какво да направя, след като при единоборство човекът срещу мен излита на три метра разстояние."
През 2000 година Янкер отбелязва срещу Леверкузен и изкрещява в лицето на Берти Фогтс, треньора на "аспирините": "Ти, задник такъв!".
"Бях му бесен, защото не ме взе в състава на Германия за световното през 1998, а след това не бях и в проектосъстава за Евро 2000 заради него", смята бившият нападател.
Янкер е част от Бундестима, стигнал до финала на Мондиал 2002.
В групите той бележи четвъртия гол срещу Саудитска Арабия и се съблича до кръста, за да го отпразнува гол до кръста. Снимката му става истинска сензация в цяла Азия.
"Вероятно там не бяха виждали гологлав грамаден германец дотогава, размишлява Янкер. - Оттогава получавам писма от фенове, това не спира и до днес. Вероятно щяха да са много повече, ако бях вкарал още един-два гола на първенството."
По време на престоя в Байерн на Янкер се приписват връзки с крайнодесните групировки в агитката, а неонацистите пеят: "Карстен Янкер - нашия фюрер". Налага се Ули Хьонес да моли нападателя да си пусне косата.
"Тогава се съгласих. Днес може би бих подходил по друг начин. Щях бързо да се разгранича от слуховете за връзките с неонацистите. И нямаше да пипам външния си вид. В крайна сметка защо искаш да променяш Карстен Янкер, след като си го купил", завършва той.
