"Бях като всеки друг човек на улицата", изрича сър Джеф Хърст без да влага и грам сарказъм.
Това е героят, направил Англия световен шампион и донесъл най-големия успех на английския национален отбор. Успех, който не може да бъде повторен и до днес, макар че от 1966 г. досега изминаха доста световни и европейски първенства.
Толкова години по-късно Хърст остава единственият футболист с хеттрик на финал на световно, а на Острова никога няма да забравят геройствата му в онзи драматичен мач срещу Западна Германия. Мач, завършил 4:2 след продължения и донесъл мечтаната титла на Англия на домашното им първенство.
Извън терена обаче бившият нападател има нелек живот, който го сблъсква със самоубийство и рак в семейството, както и с безпаричие, колкото и да е странно за легенда от такъв ранг.
Хърст вече е на 80 години и споделя премеждията си в нова документална поредица по Sky, озаглавена The First and Only.
Оказва се, че спортът, на който той дава всичко, в един момент му обръща гръб и голмайсторът дори е принуден да се опре на социални помощи.
"Каквото и да си постигнал, предвид заплатите, които получавахме тогава, всеки трябваше после да си намери работа. Такова беше положението", разказва Хърст.
Кариерата му завършва в края на 70-те и той се пробва като треньор, но е уволнен от Челси през 1981 г. А няма право на финансови своеволия при наличието на три дъщери вкъщи, записани в частно училище в Кобъм.
В документалния филм славният футболист е представен като внимателен и спокоен човек, който води простичък живот без излишни фанфари. Даже в един момент е описан като "ходеща статуя" - но просто съдбата му го е научила на твърдост и непримиримост.
В Уест Хем сър Джеф Хърст има статут на гигант след 499 мача и 248 гола за "чуковете".
Но добрите моменти на терена вървят редом с тежките изпитания извън футбола.
По-малкият брат на Джеф Хърст Робърт се самоубива през 1974 г. и това е травма, която няма как да не се отрази на футболиста.
"Бих използвал думата проблемен, защото смятам, че беше такъв", казва Джеф за брат си и неизбежно възниква въпросът за отношенията в семейството.
Баща му Чарли е полупрофесионален футболист във времената отпреди Втората световна война, който твърде рядко си позволява да похвали децата си.
Но когато Джеф става герой на цялата нация на Мондиал 1966, се превръща в знаменитост и в собствения си дом. Изпитвали ли са завист брат му Робърт и сестра му Даян?
"Не, не смятам, че имаше завист от тях. И за секунда не си го помислям", категоричен е Хърст.
Той забележимо се разстройва като поглежда семейната снимка, на която е заснет с костюм и вратовръзка до най-голямата си дъщеря Клеър.
След три години на погрешно диагностициране, едва 23-годишна Клеър узнава, че има тумор в мозъка. Отива си от този свят през 2010-а на 46 г.
"Това никога не отминава", казва Хърст с треперещ глас. "Всеки път, когато някой засегне темата, веднага очите ти се насълзяват".
Друг трогателен момент във филма идва, когато Джеф чува гласовете на Гордън Банкс и Мартин Питърс, двама негови съотборници от Мондиал '66, които починаха преди три години.
Всъщност Хърст е един от едва тримата живи представители на легендарния шампионски състав заедно със сър Боби Чарлтън и Джордж Коен.
В последните години на големия герой му се налага да претърпи доста загуби - но в The First and Only те са преплетени с най-щастливите му футболни мигове.
Архивни кадри ни връщат към делириума на "Уембли" преди 56 години, когато митичният стадион става свидетел на един от най-интересните световни финали.
Редовното време завършва 2:2, след като германците повеждат, а Хърст бързо изравнява резултата. После Мартин Питърс прави 2:1 12 минути преди края, но Бундестимът все пак не се предава и изравнява в 89-ата.
В продълженията главен герой е не само Хърст, но и единият помощник-съдия. Големият скандал настава с гола призрак на Джеф в 101-вата минута, когато топката тупка на голлинията и швейцарският главен рефер Дийнст не е сигурен какво да отсъди.
Но страничният от СССР Бахрамов преценява, че това е гол и Англия повежда, а крайно съмнителното отсъждане и до днес предизвиква размяна на любезности между англичани и германци.
Световната титла на Англия е с допълнителна стойност за Уест Хем, тъй като именно лондонският клуб излъчва за националния отбор голмайсторите във финала Хърст и Питърс, както и капитана Боби Мур.
Авторът на победния хеттрик обаче не тръгва да замаскира факта, че дори със съотборниците от Уест Хем не е особено близък приятел.
"Не бих казал, че дори за момент сме били някакви близки приятели", откровен е Хърст, докато гледа снимката си с Мур и Питърс.
"Не че сме имали лоши взаимоотношения, но не бих ги описал чак като приятелски. Боби нямаше приятели, такъв тип човек беше. Ако ми кажеше "браво", аз знаех, че повече от него няма да получа".
"А за Мартин не си спомням дори и това да ми е казвал. Но в отбора имах възможно най-голямо уважение към тях като играчи и като личности".
Филмът за Джеф Хърст няма как да не се спре подробно на финала от 1966-а и да го разгледа през очите на други големи футболни фигури в страната като Гари Линекер, Алън Шиърър и Гарет Саутгейт.
Но триумфът на онова първенство е само кратък епизод от историята на Хърст, който по-малко от две десетилетия по-късно прибягва до социални помощи, за да преживява.
Една препоръка от съотборника му при "трите лъва" Джими Грийвс го вкарва в застрахователните среди и му осигурява втора кариера.
Славното му минало не му помага в новата професия. Даже в един от първите работни дни Хърст си спомня какво обаждане получава. "Ако ти си Джеф Хърст, аз съм проклетата Мерилин Монро", подвиква му мъжки глас от другата страна на линията.
На 80 години легендата е приел, че мъката и смъртта са теми в голяма част от неговия живот - и вече е отворен да обсъжда собствената си предстояща смърт.
"Не искам да се превръща в голямо събитие", обяснява Хърст. "Когато умра, не искам нищо шумно и никакъв специален ден в църквата, просто не искам".
До последно той остава тих и скромен човек, посветен на семейството си, който е осъзнал, че славата и горчилката вървят ръка за ръка.
Но колкото и да е сложна и криволичеща съдбата му, Хърст е орисан завинаги да бъде свързван с онези 120 минути на "Уембли". И с един хеттрик, който едва ли скоро някой ще повтори във финал на световно първенство.
