Трикратният олимпийски шампион Ееро Мантюранта си отива от този свят през 2013-а на 77-годишна възраст. В края на живота си той прави същото каквото и в детството си - отглежда елени в родната Лапландия. Великият финландски скиор се усамотява на края на света и заради нездравия интерес към неговата личност, който продължава с десетилетия.
Факт е, че в продължение на над 30 години той е смятан за един от пионерите в използването на кръвен допинг, а след това медиите го превръщат в "мутант" заради рядка генно изменение, заради което кръвта му е толкова гъста, че придава на кожата му сливов оттенък.
А споровете за това какво е Ееро: грешка на природата или супер атлет - продължават и до днес сред експертите в "белите" спортове.
Златните дни в кариерата на Мантюранта са през 60-те години на миналия век. Като повечето деца в далечния европейски север и Ееро се "ражда" на ски. За да ходи на училище прекосява замръзналото езеро, а след това ги използва, патрулирайки край границата, докато отбива военната си служба.
Следвоенните времена във Финландия са трудни, но въпреки всички несгоди, на 22-годишна възраст скиорът дебютира на Игрите през 1960 г. в Скуо Вали и става олимпийски шампион в щафетата.
Но истинските му чудеса започват четири години по-късно на Олимпийските игри в Инсбрук.
На 15 км Ееро изпреварва вицешампиона Харалд Грьонинген от Норвегия с феноменалните 40 секунди, а на 30-километровата дистанция се откъсва с повече от минута пред втория. До този момент историята не познава подобно изумително превъзходство.
А най-удивителното е, че финландецът не притежава нито някакви изключителни физически данни, нито неповторима техника.
Бързо след като вълната на възхищението започва да се разстила, тръгват слуховете, че Ееро взима допинг. Контролът в онези години няма нищо общо с този в наши дни и не се доказва, че скиорът е използвал забранени стимуланти.
През 1972-ра обаче, по време на финландското държавно първенство, Мантюранта е хванат с наркотици - амфетамини, след което спортната му кариера тръгва надолу.
Под натиска на медиите Ееро признава, че е използвал хормонален допинг, но тогава той все още не е забранен.
А чак през 90-те става ясно, че лапландският еленовъд никога не е имал нужда от медикаменти за повишаване на издръжливостта.
Защо ли?
Защото тялото му произвежда естествен допинг в огромни количества в резултат на рядко наследствено генетично заболяване - полицитемия. Заради него нивото на червените кръвни клетки в кръвта на Ееро е многократно по-високо от нормалното. Хемоглобинът при мъжете обикновено е в диапазона 140-160 грама на литър, а при Мантюранта постоянно е от 200 нагоре. На 70-годишна възраст му правят едно от последните изследвания и хемоглобинът му е 236...
Като цяло твърде високият брой червени кръвни клетки е свързван със сериозни рискове за здравето. По-специално опасност от кръвни съсиреци и сърдечни проблеми. Но на професионалните спортисти осигурява голямо предимство, тъй като еритроцитите пренасят кислород от белите дробове към цялото тяло. Излишният кислород помага на мускулите да издържат на по-продължителни натоварвания, което води до по-голяма издръжливост и значително подобрение на спортните резултати.
Сигналът за увеличаване на производството на червени кръвни клетки се дава от костния мозък под въздействието на еритропоетин (EPO), вещество, произвеждано от бъбреците. Учените разбират за съществуването му през 1976 г., а структурата му е разгадана напълно едва през 1990-а.
През 1993 г. Мантюранта дава съгласието си да бъде подложен на генетични изследвания.
Прави го и в името на науката, и заради това да изчисти името си от съмненията, че е употребявал допинг. Специалистите по медицинска генетика изследват не само скиора-ветеран, но и 97 членове на фамилията му, като откриват при 29 от тях (почти една трета) същата мутация.
Това отклонение се задейства от генома EPOR - той стимулира производството на червени кръвни клетки от костния мозък без никаква външна намеса. Тук е мястото да споменем няколко думи за лапландците (саамите) - малка, затворена и необичайна етническа група. Външно много от тях приличат на руските чукчи и представителите на други северни народи, но в същото време сред саамите има и много руси и светли хора, както и носители на редки генетични характеристики. При обикновените хора бъбреците отделят EPO в отговор на ниски нива на кислород - например на голяма надморска височина, където въздухът е разреден.
Именно поради тази причина много спортисти всяка година провеждат високопланински подготвителни лагери.
В миналото има не един и два случая, при които се точи кръв на атлетите в банки по време на подготовката на голяма надморска височина и по-късно им се прелива преди състезанията. Кръвопреливането обаче е забранено в средата на 80-те години. След това се появява изкуствения EPO, но в началото на 90-те той също е класифициран като допинг и влиза в забранения списък.
Прилагането на всички тези трикове обаче не е необходимо на Мантюранта и членовете на семейството му (между тях има още двама елитни скиори) - просто телата им произвеждат допълнителни еритроцити без никаква външна намеса.
Истината е, че в края на 90-те и в началото на новия век Ееро би имал много проблеми заради системата "стоп-старт", която не позволява участието на спортисти с нива на хемоглобин над 175 единици. Това се смята за косвен знак за употребата на кръвен допинг. Ако финландецът се състезаваше сега, вероятно щеше да бъде принуден да пие хормони, за да коригира стойностите, както беше направено с атлетката от ЮАР Кастер Семеня, чиято история сме разказвали многократно.
Но през 2013-а Ееро Мантюранта си тръгва от този свят спокоен, че е доказал на света, че спортните му успехи не са постигнати с измама. А те са феноменални, въпреки че не притежава неповторими физически данни или техника.
Природата и предците му обаче го даряват с друго.
