Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Ще съм мазохист, ако остана във футбола след всичко, което преживях! Никой не познава по-добре от мен Меси и Роналдо"

"С течение на времето в Аржентина ще оценят повече това, което направих. Сега се редя на опашка като всеки друг, отново съм нормален човек", казва 33-годишният Гонсало Игуаин в откровеното си интервю пред аржентинския "Ла Насион" преди старта на сезона в MLS.

Ел Пипита, както наричат нападателя, изживява едни от последните си мигове като футболист в Маями. Но нека се върнем по-назад.

По Коледа на 2006 г. Реал се срива в класирането и бразилецът Роналдо обявява раздялата си с клуба заради конфликт с треньора Фабио Капело. Това слага началото на края на Лос Галактикос. През зимния пазар Флорентино Перес залага на трима нови играчи. От Южна Америка пристигат Марсело, Фернандо Гаго и Гонсало Игуаин.

"Току-що бях пристигнал в Реал и бяхме на клубна вечеря, когато казах на родителите ми и брат ми Николас, че ще станем шампиони. Започнаха да ми се смеят. Оставаха пет месеца от сезона и изоставахме с 10 точки. Все още не знам защо, но споделих това и с Бекъм. И той също ми се изсмя. А то какво се е случи? Наистина станахме шампиони през този сезон. Не пропуснах да му припомня на Дейвид какво съм му казал. Станах шампион в една от най-вълшебните лиги в света", разказва Гонсало.

Тогава е на 19 години, а Бекъм - вече почти на 32.

"Бекъм си е Бекъм. Както като съотборници, които грабнаха титлата от Барселона на Роналдиньо и Меси при дебютния ми сезон в Европа, така и днес, когато англичанинът ми е шеф в Интер Маями - той си е той", споделя Ел Пипита.

Гонсало вече е доста по-различен и не става дума само за външния му вид. Готов е да води открит диалог без заобикалки, въпреки че все още има някои болни за него теми.

"През първата си година в Реал Мадрид не говорех много. Представете си, че бях доста срамежлив. Нещо, което сега го няма при 20-годишните, когато попаднат в отбор със звезди на по 32-33. Гледах на Лос Галактикос като зашеметен. Бекъм, Роберто Карлош, Касияс, Раул, Канаваро, Роналдо... Срамувах се и не отварях уста. Даже не припарвах до масажната маса, нищо", казва с усмивка Игуаин.

С годините нападателят свиква да има за съотборници някои от световните суперзвезди. От Кака, Ван Нистелрой, Робен, Снайдер и Йозил до Бензема, Модрич, Серхио Рамос, Дани Алвеш, Киелини, Донарума, Мертенс, Инсинье, Шаби Алонсо, Буфон... И, естествено,  Кристиано Роналдо и Лионел Меси.

"Списъкът е много дълъг. Бих могъл да прекарам цял ден в разговори за всеки от тях", казва Гонсало. И бъдете сигурни, че е така.

Аржентинецът прекара 14 години в Европа рамо до рамо с най-добрите. Освен спечелените 14 титли и вкараните повече от 300 гола, той опознава и другата страна на успеха, изкован в среда на подигравки, малтретиране, гняв и мъка.

"Онзи ден си мислех за всичко минало. За годините на изисквания, отговорности, смяната на първенства и държави. Промени, които - искаш или не - ти дестабилизират главата. И истината е, че сега се чувствам много, много щастлив, защото постигнах това, което исках, а именно - да се измъкна от този балон на натиск и напрежение. Да се измъкна от това пресата да ме коментира ежедневно. Да се измъкна от тормоза на феновете.

Тук, в САЩ, футболът не е приоритет, има и други спортове, които поемат това напрежение.

Лигата расте и ще продължи да расте. Но тук хората по улиците не те съдят, защото си пропуснал да вкараш или пък са те изгонили. Така е и в американските медии. И живея спокойно. Нещото, което търсех. Нещо ново за мен. Сега отивам и заставам на опашката като всеки друг и отново съм нормален човек. На моменти си казвам: "Колко добре направих, че дойдох в Маями, защото така искам да живея." Много съм доволен и щастлив от това решение."

Припомняме, че Игуаин е най-скъпият аржентински трансфер в историята, след като Ювентус плати 90 милиона евро за него на Наполи през 2016 г. Той е и единственият от своята страна, който пробива бариерата от 100 гола както в Испания, така и в Италия.

"В САЩ някои хора се впечатляват от тези неща, особено латиноамериканските фенове. Но цената, която се плаща, за да принадлежиш към футболния елита, е доста солена. Вярно е, че днес хората ме виждат и казват: "Игуаин, какво се оплакваш от парите, които имаш? Здрав си, имаш дъщеря, живееш добре..." Да, но аз съм отдаден на футбола от 9-годишна възраст. Минах през всичко и си скъсах задника, за да се справя добре. Парите, които имам, не паднаха от небето. Спечелих си ги ден след ден с много труд. Да, да си богат помага, но не те прави щастлив. Можете да имате всичките пари на света, но ако сте лош човек, с кого ще се радвате? Оставате сами. И да, плащате много висока цена. Играх в Реал Мадрид, в Наполи, в Ювентус, в Милан, в Челси и споделях рождените си дни, Коледа, празниците с различни съотборници. А моите приятели, родители? Нямаше ги.

Трябваше да понасям брътвежите на медиите, лошото отношение на феновете. Не всички, разбира се, но се научих да различавам нещата. Всеки те упреква, но не по футболна теми, а за това дали си дебел, слаб, плешив. Обръснах си глава, пуснах брада и това беше новина... Никой не коментираше головете, които вкарвах. Цената, която платих, е висока, но живеех с това и не мога да кажа, че бях изненадан."

А как възприема всичко сега?

"Далеч съм от тези неща. Не обръщам внимание на критиките. Могат да ми кажат, каквото си поискат. Преди ме болеше, не отричам. Не би било искрено да го отрека, страдал съм и съм преживял тежко много неща. Но с раждането на дъщеря ми, която скоро ще стане на 3, се промени малко и моята чувствителност. С нея разбрах, че има неща, много по-важни от това какво ще кажат за теб. Аз съм на етап, в който не ми пука за критиците. Думите им просто минават покрай мен.

Колко тежи да носиш фланелката на националния отбор?

[Прекъсва] "Не ме разбраха правилно. Не исках да кажа, че фланелката на националния отбор ми тежеше. Имах предвид напрежението да играя за цялата държава. С клубна фланелка имаш един град зад гърба си, но зад националния отбор са 40 милиона души и щастието им зависи от вас."

- След 31 гола за националния отбор, най-важният от които срещу Белгия на четвъртфиналите на световното първенство през 2014-а в Бразилия, надявате ли се да бъдете оценен по достойнство приносът ви за Аржентина?

- Да, с времето. Не отиваш ей така, протоколно, на световно първенство, а да побеждаваш. С течение на времето това се оценява, няма съмнение. Но все още е рано. На три световни първенства вкарах голове в директните елиминации. На Мексико в Южна Африка през 2010 и на Белгия в Бразилия четири години по-късно.

- Онова, което Меси не успя да постигне на четири мондиала...

- Времето поставя всеки на мястото му.

- Само 13 футболисти са играли и с Меси, и с Кристиано. Седем от тях са аржентинци, но никой не е записал толкова мачове с тях, колкото Гонсало Игуаин. Чувствахте ли се отговорен да бъдете на тяхното ниво и да ги разбирате?

- Вижте, отговорът се крие във вашия въпрос, след като отбелязвате, че аз съм този, който е играл най-много с Лео и Кристиано. Да се разбираш с Кристиано или Меси - проблемът не е техен, а твой. Ако аз съм бил този, който е играл най-много с тях, то е защото ги разбирах и двамата перфектно. Знаех какво харесват, какво не им е по вкуса, как се чувстват по-комфортно, кое ги затруднява. И мисля, че и те харесваха това. Как да го кажа, за да не звучи самодоволно, но те чувстваха, че могат да разчитат на мен. Те са двама напълно различни футболисти, на които имах привилегията да се наслаждавам и да се уча от играта им.

- Какво бихте казали на Лаутаро Мартинес като ваш наследник в националния отбор?

- Първо, да бъде спокоен, много спокоен. "Нивата е много дълга", както се казва. Сега всички го глезят в националния отбор. Както се случи с мен до финала с Германия. До 2014 г. бях най-добрият номер 9 в света, а след това всичко бързо приключи. Бях вкарал девет гола в квалификацииите, нещо за което никой не говори. А без голове няма мондиал. За Лаутаро всичко е розово в този момент, но може да дойде моментът - на световно или Копа Америка, когато за нещастие направи пропуск в ключов момент и тогава Лаутаро вече няма да е този Лаутаро. Тогава бих го посъветвал да не се мисли нито за най-добрият, нито за най-слабият.

- Как се оценявате вие?

- Никога не съм се смятал за по-добър от някого. Никога! Но не мислех и че съм по-лош. И това ме докара да бъда такъв, какъвто съм. Да се смяташ за велик е най-лошата мисъл. Имам уважението на всички клубове, в които съм играл. Един футболист, спечелил много титли, веднъж ми каза: "Гадно е да не ти отварят вратите на клубовете, в които си играл." И винаги се грижех повече за това да ме запомнят като добър човек, отколкото с титлите. Може да си спечелил пет купи, но ако си бил лош човек, този клуб няма да те допусне отново. Моралът и човешките стойности струват повече от всяка титла.

- Откъде черпите мотивация?

- Играя, за да печеля. Бях шампион във всички клубове, за които се състезавах. Мислите ли, че дойдох в Интер Маями на разходка? Никога не бих си го простил. Искам да стана шампион и в САЩ.

- Как си представяте деня след приключването на футболната ви кариера?

- Винаги гледам напред. Едно е ясно, че няма да се занимавам с футбол. Когато напуснах националния отбор, започнах да се подготвям за бъдещето и знаех, че то няма да е свързано с футбола. Животът ми ще тръгне по друг път. Ще съм мазохист, ако след всичко, което изживях, остана в тази среда. Няма как. Първо ще се радвам на семейството си. И по-късно ще се захвана с каквото ми хареса.

- И какво ви харесва?

- Бих се занимавал с кулинария, енология. Темата за вината ме обсебва. Бих искал да играя падел, което сега очевидно не мога да правя заради футбола. Но първо смятам да се отдам на семейството си, което се наложи да изтърпи много покрай мен и футбола.

- Включвате ли Аржентина във вашето бъдеще?

-Да, винаги. Там са родителите, брат ми. Ще се върна в родината.

 

Най-четените