Преди 30 години един автогол предизвика може би най-бруталното убийство на футболист в историята, застрелян в родния си град в Колумбия.
Историята на Андрес Ескобар е една от най-трагичните във футбола. На 27 г. той бе един от основните футболисти на колумбийския национален отбор и гранда от Меделин Атлетико Насионал.
Само няколко дни след Световното първенство в САЩ през 1994 година обаче бе застрелян.
Цялата страна обвиняваше Ескобар за отпадането на Колумбия още в груповата фаза на мондиала преди 30 години. Негова бе голямата вина за шокиращата загуба от домакина САЩ с 1:2.
Поражението във втория кръг от груповата фаза реши съдбата на Колумбия и дори победата срещу Швейцария в последния мач не успя да спаси южноамериканците от отпадане преди фазата на директните елиминации.
Няма и седмица след това Ескобар бе убит пред нощен клуб в Меделин. Мъжът, когото бе задържан и си призна за убийството, бе Умберто Кастро Муньос - бодигард и шофьор за двама от най-големите наркотрафиканти за колумбийския картел.
Поредната връзка между футбола и наркотиците в Колумбия. Постепенно влиянието на организираната престъпност във футбола растеше и накрая изкристализира в този акт на насилие.
Дори самият Атлетико Насионал в един момент от историята си бе финансиран от наркобарона на наркобароните Пабло Ескобар.
Дрогата е отговорна за смъртта на милиони - пряко или косвено, но убийството на другия Ескобар - Андрес, бе тази, която разтърси не само Колумбия, но и целия (футболен) свят.
Най-невероятното е, че все още не се знае истинската причина, поради която бившият централен защитник бе убит. И това благоприятства раждането на легенди.
Ескобар е роден и расте в семейство от средната класа на Меделин. Още като ученик демонстрира футболните си качества. По подобие на по-големия си брат Сантяго, и той приоритизира спорта пред образованието.
В началото на кариерата си Ескобар се изявява като дефанзивен халф, но заради сериозния си ръст е върнат в защитната линия.
Като тийнейджър вече е футболист на Атлетико Насионал, за който играе и брат му. През 1988-а дебютира за националния отбор, след което се превръща в несменяем титуляр в отбрана.
По онова време Ескобар играе с легенди като Рене Игита и Карлос Валдерама и не отнема много време и за защитника да се превърне в една от звездите на националния отбор.
В мач срещу Англия Ескобар наистина печели сърцата на феновете. Бранителят успява да се разпише срещу отбора на Брайън Робсън, Гари Линекер и Джон Барнс, засичайки с глава центриране от корнер, осигурявайки равенство 1:1 за Колумбия.
"Бях уверен във възможностите си, затова потърсих топката за удар с глава", коментира впоследствие Ескобар.
Следващата година е монументална за Ескобар и в клубно направление. Колумбийските нарколордове увеличават влиянието си в страната и спорта. Пабло Ескобар е превърнал Меделин в синоним на кокаина, докато картелът в Кали и техният лидер Мигел Родригес спонсорират сериозно Америка де Кали.
Наливането на изпрани наркомилиони във футбола е сериозно. Виждали сме го и в България - главатарите на най-големите престъпни организации да бъдат начело на местните грандове.
Парите си казват думата и през 1989-а Андрес Ескобар извежда Атлетико Насионал до първия трофей от Копа Либертадорес не само в историята на клуба, но и за Колумбия като цяло.
Впоследствие играха и на Интерконтиненталната купа, губейки на финала от Милан на Франко Барези, Паоло Малдини, Франк Рийкард, Карло Анчелоти и Марко ван Бастен.
След силната 1989-а Ескобар бе приласкан от оферта от Европа и премина в Йънг Бойс. Престоят му в Швейцария не бе дълъг и след само няколко месеца се завърна в родината си, за да стане шампион през 1991-ва.
През 1993-та бранителят получи тежка контузия и пропусна Копа Америка, както и сериозна част от квалификационна кампания за САЩ 94. Върна се обаче за последната част и Колумбия записа седем поредни мача без загуба, за да се класира за мондиала.
Това бе второ световно за Ескобар. През 1990-а бранителят бе играл във всеки един мач, когато Колумбия игра осминафинал. Очакванията за 1994-та бяха по-сериозни, но още на старта нещата не тръгнаха добре.
Загуба с 1:3 от Румъния развали настроението на всички колумбийски фенове. Южноамериканците се надяваха да се реабилитират срещу домакина САЩ, но трябваше да преживеят нов шок.
При центриране на Джон Харкс в наказателното поле Ескобар протегна крак, за да изчисти топката, но я заби в собствената си мрежа. Последва загуба с 1:2 и дори победата с 2:0 над Швейцария не успя да спаси Колумбия от отпадане.
Шокът бе пълен и за всички фенове виновникът бе ясен - Андрес Ескобар.
Бранителят преживява тежко отпадането. Получава две предложения: да отдъхне с брат си на ваканция в Маями, за да се отърси от шока, или да остане в САЩ като част от анализаторския екип на колумбийската телевизия, която отразява турнира.
Ескобар избира трета опция - веднага се прибира вкъщи, заявявайки пред сестра си: "Искам да се прибера в Колумбия и да се срещна с хората."
Негови приятели споделят, че Ескобар хем е искал да бъде оставен сам да се справи с неприятната ситуация, хем е искал да говори с някого за нея, да споделя.
Няколко дни след отпадането на Колумбия от турнира Ескобар отива на бар с приятели. На съседна маса са наркотрафикантите Давид и Санряго Галон, които също имат компания.
От време на време Ескобар чува подмятания от масата на Галон: "Автогол, Андрес, автогол!" Тъй като провокациите продължават, Андрес решава да си тръгне.
Когато излиза на паркинга, Ескобар с изненада вижда, че хората, от които се опитва да избяга, го причакват там. Футболистът влиза голата си, един от тримата мъже вади пистолет и го прострелва шест пъти, след което той е оставен да изкърви.
Полицията бързо залавя извършителите. Умберто Кастро Муньос признава за убийството още на следващия ден и след кратък процес е осъден на 43 години, но излиза само 10 след присъдата си.
"В Колумбия няма правосъдие - отсича бащата на Андрес - Дарло Ескобар. - В Колумбия само ни лъжат, че има правосъдие. Казват ни, че осъждат убиец на 43 години затвор, а сега го пускат на свобода."
Andrés Escobar ! 💔 pic.twitter.com/BKzab3gQkH
— برشّلوْنة (@Lamassia_) June 4, 2024
30 години след убийството все още не са ясни причините за това защо се стига до този кошмарен инцидент.
Според някои бранителят е бил на грешното място в грешния момент. За други работодателите на Кастро Муньос - братята Галон, са наредили убийството на Ескобар заради загуба на голяма сума пари, която са били заложили на победа за Колумбия срещу САЩ.
Двамата братя също бяха изправени пред съда и бяха обвинени в съучастие, но след няколко месеца бяха на свобода. Според бившата приятелка на Андрес - Памела Каскардо, братята Галон са подкупили съдията, за да им даде възможно най-леката присъда.
На 27 г. Ескобар бе в пика на силите си и имаше още дълги години от кариерата пред себе си. Говореше се за негов трансфер в Милан за заместник на Барези. В Колумбия го описваха като своя Франц Бекенбауер и го обичаха безрезервно не само заради футболните, но и заради човешките му качества.
Близките, приятелите и бившите му съотборници продължават да жалят за Андрес, въпреки че животът му бе отнет преди цели 30 години.
Безумен край на една голяма кариера. Нечовешки край на един живот.
