Макар за широката публика в Европа името Александър Ристич да не говори много, през 80-те и началото на 90-те той е най-популярният треньор в Бундеслигата. Ексцентричен и с особен подход към футболисти и медии. И магнит за внимание.
Пристига в Германия през 1974-та, за да играе за Айнтрахт Брауншвайг, а няколко години по-късно става помощник треньор на Бранко Зебец. Освен от Зебец се учи от още едно голямо име - Ернст Хапел. Като асистент на последния печели Купата на европейските шампиони с Хамбургер през 1983 г.
На три пъти самостоятелно води Фортуна Дюселдорф, като точно толкова пъти успява да върне тима в елита на Германия. Край страничната линия е кибритлия и постоянно буди интереса на ТВ операторите.
А впоследствие и на компании, които искат да го наемат да рекламира. Редовно рита едно от рибарските столчета, които стоят до терена, което кара фирмата-производител да го му плаща като рекламно лице. Впоследствие започва да промотира и бонбони.
"Първоначално дъвчех дъвка, но жена ми ми каза, че не стои добре на екран. Така реших да смуча бонбони. Започнах да черпя момчетата, които гонят топките, след това и съдиите. Това отнемаше от напрежението - сигурен е Ристич. - Това си беше част от шоуто, вкъщи съм тотално различен."
Покрай опита с Бранко Зебец и Ернст Хапел босненецът решава да не приема оферта без да е съгласувано със семейството му.
"Бранко имаше много сериозни проблеми с алкохола. Беше претърпял операция на панкреаса, след която не трябваше да пие изобщо. Една ракия му действаше така, както на други би действал литър", разказва Ристич.
Най-срамният случай е през 1980-а, когато като треньор на Хамбургер Зебец пристига пиян на мача срещу Борусия Дортмунд. Историята е наистина потресаваща.
"Зебец не тръгна за Дортмунд с клубния автобус. Каза се, че ще пътува с неговата кола. Към 11 вечерта в хотела ни се обадиха полицаи, които казаха, че при тях е пиян човек, твърдящ, че е треньор на Хамбургер. Лекарят на отбора отиде да го докара и до сутринта Бранко беше екстра. Ние бяхме изпразнили мини бара му, за да няма достъп до алкохол. Но той откраднал две шишенца от количката на камериерката и се направи на нищо. Помолих го да остане в съблекалнята, но той не ме послуша и първото полувреме спа на скамейката - връща се към събития оттогава Ристич. - Поведохме с 2:0 и на почивката той отиде да спи в клубния автобус. Накрая те изравниха, а когато чу това, той ми каза: "Ах, ти не разбираш нищичко от футбол."
Самият Ристич взема много от своите учители. Едно от най-важните неща са тежките тренировки.
"Когато пристигнах във Фортуна Дюселдорф през 1987-а, тимът точно беше изпаднал от елита. Всичко качествено беше разпродадено, а в тима бяха само резерви или младоци. Тренирахме по три пъти на ден, а майките на играчите звъняха да се оплакват на президента, че много измъчвам децата им. А просто трябваше да стават в 6, за да можем да направим три тренировки на ден. Първата беше бягане в гората в 7. Тогава само тичаш напред, няма много мислене", лаконичен е Ристич.
Като наставник обича да води тимовете си на подготовка в бивша Югославия.
"Аз съм патриот. Обичах да ги водя в едно градче до Сплит, където имаше супер хотел с терен до морето. Всичко беше топ. И невероятна храна. Исках да покажа на момчетата, че на Балканите храната има друг вкус", обича родното Ристич.
Войната в Босна обаче оставя тежки щети у него.
"Когато бях треньор на Шалке, някои играчи се оплакваха, че съм твърде нервен заради войната. Но как няма да си, като вечер на екрана виждаш снимки на загинали хора по улиците на родния ти град (Ристич е роден в Сараево, б.а.). Знаеш, че това е нечий брат или сестра. Никога не стъпих в Сараево след войната. Приятели винаги ме питаха кога ще се прибера. А аз просто не исках да видя това място променено. Исках да запазя в съзнанието си идилията на миналото, когато всички се поздравяваха, а днес същите се подминават безмълвно", тъгува още Ристич.
По време на войната той оглавява дарителски кампании за Босна, а съблекалните на отборите му се превръщат в пунктове за събиране на дрехи. Събира милиони марки за пострадалите от войната, но изживяното покрай нея го променят завинаги. И по негови думи му коства и треньорската кариера.
