Надя Надим е една от най-добрите футболистки на националния отбор на Дания. Има близо 100 мача за представителния тим на скандинавската страна, а миналия сезон беше една от основните фигури в женския отбор на ПСЖ, който спечели Лига 1. По пътя към титлата Надим вкара 18 гола в 27 мача.
Историята дотук е достатъчно специална, но само вижте какво предстои. Докато играе футбол на най-високо професионално ниво в света, Надим успява да стане лекар.
"Искам да благодаря на всички, които ме подкрепяха от самото начало. И на всички нови приятели, които намерих по пътя. Винаги ще съм благодарна за това", написа в Twitter Надя, след като завърши пътешествието на трудното образование в областта на медицината.
Тя е родена в Херат и израства в Афганистан с баща си, който е генерал в Афганистанската национална армия. Талибаните обаче го екзекутират през 2000 г., а след този тежък момент започва футболната приказка на Надя.
Причината е, че близките ѝ хора заминават за Дания, за да се отдалечат от мъката и болката от изгубения любим човек.
Преди да стигнат Европа, прекарват известно време в Пакистан, а после са настанени в лагер за бежанци в Дания.
"Там за първи път видях какво е футбол. Някакви деца ритаха топка в училищен двор. От онзи момент нататък, непрекъснато бях с топка в крака - спомня си Надим. - Майка ми продаде всичко, което имахме. Намерихме човек, който се занимава с трафик на хора. В Пакистан си направихме фалшиви паспорти. Транспортираха ни до Италия, а след това до Дания."
Бъдещата звезда започва да играе за B52 Алборг. От 2005-а до 2006-а се състезава за Виборг, а между 2006 и 2012 г. е част от Сковбакен. След това играе за Фуртуна - тим от северната част на Дания.
"Обичам да повтарям, че всичко е съдба. Бях настанена в лагер за бежанци, до който имаше база на футболен отбор и виждах красивите игрища. Ние бяхме късметлии. Гледах през август излитащите самолети от Кабул, изживявах всичко отново и отново. Преди талибаните, нашият живот беше невероятен, хармоничен. След това стана живот, в който не знаеш ще те има ли следващия ден. Да гледам онези сцени беше разочароващо, ядосах се. Не мисля, че група терористи трябва да имат толкова голяма власт."
През януари 2018-а Надим прави дебюта си за Манчестър Сити в английската Висша лига. "Гражданите" побеждават с 5:2 Рединг, което е началото на успешен период за датчанката на Острова.
През януари 2019 Надим преминава в ПСЖ, после става капитан на отбора и е част от състава, който триумфира в Лига 1 през миналия сезон.
"Това се случи за първи път в историята на клуба. Вероятно, това е едно от най-големите ми постижения. След това беше време да продължа нататък, да намеря следващото предизвикателство", казва футболистката.
На фона на всички успехи на футболното игрище, това, че в продължение на пет години Надим учи за лекар остава малко в страни от историята. Но след като футболистката взе дипломата си, се превърна в основна новина.
Сега тя играе за американския ФК Расинг Луисвил и може да гледа с усмивка на 16-годишна успешна кариера. Вече на 33, Надя тепърва има битки за водене. Основната ѝ цел е да защитава правата на жените в Афганистан и да помогне на повече спортисти да избягат от страната.
"Аз изразявам себе си както на терена, така и извън него. Това е нещо, което талибаните не харесват. Те не искат жените да се показват. Само на 33 години съм, но все едно съм живяла осем живота. Не искам дори най-големите ми врагове да минат през това, през което съм преминала аз. Тепърва имам много цели. Аз живея втори живот, няма да го пропилея."
