В германския футбол от 70-те Уве Клийман е известен като Телевизионната кула от Берлин. Прякорът не идва случайно. Исполинът е висок 196 см и противниковите нападетели не са с огромен шанс при високите топки срещу него.
Клийман се ражда в тежките следвоенни години. Баща му е ветеран от войната, но е от късметлиите, които все пак се връщат живи от Съветския съюз. Уве се ражда през 1949-а.
"Живеехме на партерен етаж в малък двустаен апартамент заедно с родителите ми и по-малкия ми брат. Четиримата спяхме в единствената спалня. Нямахме много, но това ни караше винаги да намираме варианти - започва историята си Клийман. - Като юноша продавах гевреци пред училище и печелех по 10 марки на месец. Едно парче торта тогава струваше 10 пфенига, така че за мен това си бяха много пари. Като станах на 10 и започнах да тренирам в Лихтерфелде, нямах футболни обувки. А ми трябваха. Баща ми написа писмо до вестник "Футболна седмица", че неговият син непременно се нуждае от обувки. И се наредиха върволица хора, които бяха готови да помогнат. Някои просто искаха да се отърват от боклуците си. Но един от дарителите имаше спортен магазин и ми даде възможност да си избера чисто нови."
В училище на Уве не му върви. Към края на средното си образование е изключен от училище, след като разбива носа на съученик.
Избутва ученето в друго и макар да започва работа като спедитор, футболът става първи приоритет. Започва се в Херта 03 Целендорф, а в последствие е привлечен от елитния Рот-Вайс Оберхаузен. Точно по това време вестник WAZ измисля прякора му Телевизионната кула от Берлин. През 1972 година го ангажира Айнтрахт Франкфурт.
"Тогава за пръв път имах съотборници, които знаеха как се играе футбол", не цепи басма Клийман.
Но родният Берлин си го влече и след четири години извън столицата приема на секундата офертата на Херта. И тук идва едно от големите му разочарования в живота. С Айнтрахт стига до финала за Купата на Германия, но заради световното първенство през лятото на 1974-та, мачът е преместен за август. А договорът му с тима от Франкфурт е до 1 юли.
"Бях целият в сълзи на "Райнщадион" и се питах: "Задник, точно това лято ли реши да се местиш?" Но бях казал "да" на Херта още през пролетта", споделя Уве.
Макар да е сред най-добрите централни защитници в Бундеслигата, Клийман стига до само един мач с националния отбор. През сезон 1973/74 прави много силен сезон, но дори не влиза в разширения състав за първенството, което родината му приема и печели с Франц Бекенбауер и компания.
"Селекционерът Хелмут Шьон не обичаше берлинчани - изказва теорията си по темата Уве. - Беше се изказал негативно срещу мен. След един мач в Мюнхен в едно интервю казах, че по-скоро ще вляза в Бундестага отколкото в националния отбор. Той го прие много зле и с това темата бе приключена. Бог да го прости, но Шьон беше примадона." С Херта германецът достига до два финала за Купата на Германия, става вицешампион и е на крачка от финала за Купата на УЕФА през 1979-а.
Единият загубен мач за трофей с берлинчани е особено болезнен. Тимът губи от Фортуна Дюселдорф с 0:1, а Уве греши фатално за гола.
"След мача двама от спонсорите на клуба се нахвърлиха върху мен, държаха се безобразно. Обидиха ме, а аз им казах да го д..т", с голяма уста е Уве.
Изненадващо обаче не е изгонен от отбора. Разжалван е на следващата година. Тогава отново след пререкание с шефа.
"Всеки път чакахме президента Волфганг Холст и треньора Фифи Кронсбайн в автобуса. Бяха като сиамски близнаци. Един път се разбучах срещу това и явно някой му подшушна. Когато влезе в рейса, се опита да ми направи изречение. Казах му: "Така може да говорите на келнерите, но не и на мен". След това ми взеха капитанската лента, ние изпаднахме, а аз отидох в Арминия Билефелд", завършва историята Клийман.
