Умишлено не писахме нищо за "Андор" (Andor), новият сериал от вселената на "Междузвездни войни", веднага след премиерните му три епизода.
Ако тогава трябваше да споделим впечатления, в тях още по-натрапчиво щеше да присъстват думи като "муден". Нещо повече, погрешно щяхме да заключим, че онова, което трейлърите обещаваха, отсъства от самия сериал.
8 епизода (от общо 12) по-късно може да се каже, че "Андор", в някаква степен изненадващо, уверено търси мястото си сред най-добрите неща с логото Star Wars, които сме виждали в последните години - и си струва да ви бъде препоръчан.
Не е случайно обаче, че шоуто дебютира не с един, не с два, а с цели три епизода в един и същи ден. Ако в стрийминг услугата Disney+ бяха пуснали само един епизод, както е обичайната практика, много зрители едва ли щяха да намерят желание да продължат.
Сериалът (няма да спойлваме, спокойно) започва ударно с убийство, което се превръща в основа за всички последвали събития, но след това бързо губи инерция, докато ни представя живота и близките на главния герой Касиан Андор, а със сцени от миналото - и преломен момент от неговото детство.
Касиан, ако не го помните, е едно от лицата на "Rogue One: История от Междузвездни войни" (2016 г.), първият самостоятелен филм от франчайза, който разказа как Бунтовниците са откраднали плановете на първата Звезда на смъртта.
Тук в ролята отново е Диего Луна, но действието се развива 5 години преди онези събития, за да ни покаже как мълчаливият измамник, интересуващ се само от себе си, се е превърнал в (мълчалив) изпечен бунтовник, отдаден на каузата.
Решението да поставят толкова непознат персонаж в центъра на сериала, че дори да кръстят цялото шоу на него, изглежда все по-странно, когато осъзнаеш, че в "Андор" се разказва за нещо много повече.
Докато в оригиналните "Междузвездни войни" на Лукас и дори в Rogue One бунтовниците вече са изградили солидна организация, която иска да свали от власт Император Палпатин, тук виждаме как този бунт се заражда. Различни хора, години наред трупали недоволство срещу новата власт в Галактиката, започват да планират как могат да навредят на тази власт.
Техните дейности и операции обаче все още са разпокъсани. Мнозина крият истинските си самоличности и работят с малки екипи, с които ужилват Империята, без да ѝ причинят истински щети. Причината е, че все още липсват координация и един обединен фронт, който да се опълчи на все по-растящата власт на Палпатин и все по-грозните своеволия на имперските сили.
Тук се проявява може би най-голямото качество на "Андор" - макар бавно да достига до този момент, сериалът все по-успешно бяга от традиционното, с което сме свикнали да свързваме с "Междузвездни войни", и се вписва в жанровите граници на шпионския трилър.
Точно това обещаваха трейлърите и точно това получават търпеливите зрители. Първият сезон на "Андор" за момента изглежда сглобен от различни арки около главния си герой - от първите проблеми с властимащите, които го вкарват в полезрението на Империята, през докосването до истинската страна на Бунта, до последствията от тази първа среща.
През това време Касиан бавно (както разбирате това е дума, особено характерна за сериала) се променя и - макар и трудно - започва да разбира защо борбата с имперския ботуш има смисъл.
Същевременно на заден план на тези триепизодни арки се движат историите на Лутен (великолепния Стелан Скарсгард) и сенатор Мон Мотма (Дженевив О'Райли), всеки от които води собствения си таен бунт. Един го прави под прикритието на бизнеса си, а другата - под прикритието на политическите си позиции във все още съществуващия галактически Сенат.
От другата страна виждаме най-детайлното до момента представяне на ISB - тайната полиция на Империята, която - подобно всяка тайна полиция - проучва внимателно целите си и удря безмилостно, но в която не липсват вътрешна конкуренция и подливане на вода в опит за кариерно издигане.
Тук се проявява друга, нека я наречем слабост на "Андор". Протагонистът, чието име сериалът носи, всъщност дълго време е сред най-малко интересните персонажи.
Нещо повече, дори ти е трудно да симпатизираш на егоистичното му поведение, с което вреди дори на близките си. Докато чакаме Андор да излезе от тази си черупка и да покаже нещо повече, около него други персонажи завладяват вниманието с мистериозното си минало и логичните си мотиви да поемат в една или друга посока.
Звучи свежо като за "Междузвездни войни", нали?
Това е хубавото. "Андор" тематично, сценарно и визуално се усеща като една по-зряла продукция, ориентирана и към по-зрели зрители, които не търсят задължително познати персонажи и размахване на светлинни мечове.
Най-близък като усещане е до "Rogue One" и ако сте харесали него, голям е шансът да харесате и новия сериал.
Без да нареждам филма от 2016 г. високо в личната си класация, наистина открих - макар и след време - интригуваща за самия мен история в "Андор".
Приликите не са случайни - шоуто е отроче на сценариста и режисьор Тони Гилрой, който е съсценарист на "Rogue One", a освен това е работил по четири от филмите за агента Джейсън Борн и "Майкъл Клейтън" с Джордж Клуни, така че разбирате откъде идва сполучливия трилър уклон.
Солидният сценарий, добре мотивираните (и изиграни) персонажи и чудесната операторска и режисьорска работа изпъкват още повече на фона на разочароващия "Оби-Уан Кеноби", който гледахме по-рано тази година.
За разлика от него, "Андор" разчита много по-малко на носталгия и много повече на това да заинтригува зрителите с една страна от "Междузвездни войни", която почти не сме виждали досега.
Ще видим дали ще задържи това ниво до 12-ия, последен за сезона епизод. Но още отсега е едновременно радващ, но и някак натъжаващ фактът, че подобен сполучлив проект, чийто край вече знаем ("Rogue One"), ще има само два сезона.
