Те са актьори, чиито имена по всяка вероятност не ви говорят нищо - Гордън Кей, Вики Мишел, Кармен Силвера, Артър Бостром.
Но ако вместо тях някой ви изреди имената на Рене Артоа от ресторанта, сервитьорката Ивет, мадам Едит и полицай Крабтрий, в съзнанието ви веднага ще се появят героите на британския комедиен сериал "Ало, ало!".
Продукцията на BBC One, заснета през 80-те години, има дълъг и запомнящ се живот. А образите на пародията, написана от Дейвид Крофт, успяха да оставят забележима следа в телевизията, излъчвайки се десетилетия наред.
В началото на снимките и след пускането на първите епизоди обаче, този успех е изглеждал невъзможен.
Първоначално "Ало, ало" е посрещнат на нож и от част от зрителите, и от пресата, защото си позволява да се присмива на деликатна тема - събитията от Втората световна война, която по онова време през през 80-те години не е съвсем зарасла и мнозина смятат, че е най-добре да не се засяга.
Първите серии на комедията вбесяват някои медии, което води до поредица от статии, апелираща Би Би Си да спре пародията, за която твърдят, че се подиграва френската съпротива и представя нацистите по нежен и забавен за публиката начин.
Атаката тревожи и самия актьорски състав. Те се замислят дали не прекаляват, представяйки толкова сериозна тема през призмата на смеха, но създателят и сценарист на сериала Дейвид Крофт ги успокоява, като им казва, че не спестява на никого нищо.
За него англичаните и германците, които реално водят войната, са глупави и през цялото време не знаят какво точно правят, а французите се опитват да си живеят живота, както обикновено, наслаждавайки се на хубавата храна, виното и любовта.
Най-неловкият момент по отношение на тематиката е за актьора Артър Бостром, изиграл полицай Крабтрий. По време на негово интервю за радио. Той отговаря на зрителски въпроси, когато му казват, че на отсрещната линия е човек, участвал в полската съпротива по време на Втората световна война.
"По челото ми изби пот. Сериозно се притесних от това, което този жив герой от войната искаше да ми каже", споделя Бостром в свое интервю за BBC.
Но вместо да го заспива с критики, полякът поздравява звездата на "Ало, ало!" за смелостта да погледнат на случилото се с чувство за хумор и добавя, че в онези години без смеха и положителната нагласа за бъдещето е било невъзможно да се оцелее.
"Ако има имаше култура на отмяната (cancel culture) през 80-те нашето шоу нямаше да съществува", коментира Вики Мишел, която познаваме като сервитьорката Ивет.
За нея неловките моменти не са само в обвиненията от пресата, а и при заснемането на поредицата. В повечето сцени тя си партнира с Гордън Кей (Рене), влязъл в ролята на Дон Жуан за френското селце Нувион.
Гордън обаче е гей и епизодите, в които трябва да е изключително близък физически с жените от състава, са изключително неудобни за него.
"Всеки път, когато го прегръщах и целувах за сцена, той инстинктивно се отдръпваше и създаване дистанция между телата ни. Беше трудно да го скрием от камерата", казва Вики пред публика по случай 30-годишнината на сериала.
Началото на 80-те години във Великобритания не са най-благоприятното време, в което да признаеш пред обществото, че си с хомосексуална ориентация и затова Гордън не е споделял с никого, че в живота си фундаментално се различава от женкаря Рене.
Признанието идва през 1989 г. с автобиографията му "Аз и Рене", в която описва тинейджърските си години с "бях срамежливо гей момче с наднормено тегло". В същата книга Кей разказва и как се разминава на косъм със смъртта и как "Ало, ало!" за малко не остава без най-емблематичния си герой.
Инцидентът се разиграва в снежна буря, при която актьорът шофира и катастрофира, наранявайки тежко главата си. Приет е с множество рани и незабавно му е назначена мозъчна операция, след която остава 9 седмици в кома.
След дълъг период на възстановяване обаче успява да се възстанови и в крайна сметка да продължи кариерата си на Рене Артоа.
Това име заедно с облеклото, което Гордън Кей и останалите актьори използват в комедийната поредица, стават знакови за тяхната кариерата дотолкова, че по време на интервюта с пресата са помолени да се обличат като персонажите си на екран и да се представят с техните ключови фрази.
Костюмите в "Ало, ало" наравно с сценичния реквизит играят не по-малко съществена роля в шеговитите скечове от сериала.
Някои от тях обаче се сдобиват с по-голяма известност от други като малкия танк на лейтенант Грубер, който намира място в Музея на танковете край военната база Бовингстън, Великобритания, и картината "Грешната Мадона с големите бомби", която е продадена на търг за 15 000 британски лири.
За няколко поколения "Ало, ало" е символ за добрите комедийни сериали, а фрази като "Добрютро", "Слушайте внимателно, няма да повтарям" и "Ало, ало, тук е Нощен ястреб", които продължават да се помнят 40 години след излъчването на първия епизод.
И както казват самите актьори: "Това нямаше да се случи, ако не можехме да се смеем и на най-трагичните неща."
