Може би е твърде знаково, че точно такъв гол реши този финал в Лига Европа.
Благодарение на парадоксално и до голяма степен късметлийско попадение, Тотнъм победи Манчестър Юнайтед с 1:0, за да грабне първия си трофей от 2008 г. насам и първо европейско отличие още от 1984-та.
Рикошет в Люк Шоу донесе гола в края на първото полувреме, записан на сметката на Бренън Джонсън и оказал се разликата между съперниците в една вечер в Билбао, която няма да се запомни с много други неща.
Зрителите видяха един от най-грозните и лишени от качество европейски финали, а двата тима показаха защо са 16-и и 17-и в класирането на вътрешното си първенство. Разбира се, победителите няма да се интересуват от това, тъй като в такъв сблъсък значение има единствено успехът - а Спърс в крайна сметка си го заслужиха.
Първият трофей от 17 години и класирането за Шампионската лига през следващия сезон дават основания на Анге Постекоглу да завърши 2024/25 с високо вдигната глава. Ужасяващото представяне в първенството поне за малко остава на заден план, защото мениджърът изпълни обещанието си да донесе купа през втората си година в клуба.
Вярно е, че Тотнъм игра грозен футбол, но това беше мач, в който целта оправдаваше средствата, а Постекоглу показа, че може да практикува и съвсем различен стил от този, заради който преди беше толкова упрекван.
В същото време, Манчестър Юнайтед се провали в още един голям тест и загуби за четвърти път през кампанията от същия противник.
Играчите на Рубен Аморим държаха топката през 73% от времето, но създадоха твърде малко в атака, нямаха никакви идеи и основните им фигури бяха слаби. Настоящето на "Олд Трафорд" е мрачно и няма индикации, че бъдещето ще е много по-различно.
От гледна точка на победителите, един от основните въпроси е дали Постекоглу ще запази работата си след изпълненото обещание.
Неведнъж през последните месеци уволнението на австралиеца изглеждаше сигурно и според някои източници, дори успехът в Лига Европа не би трябвало да компенсира провала във Висшата лига.
Тотнъм загуби 21 от изиграните 37 шампионатни мача и се намира точно над изпадащите отбори, а дълго време Постекоглу се заричаше, че докрай ще залага на безразсъдно смелия си атакуващ стил и няма да отстъпи и на йота от своята футболна философия.
"Шпорите" обаче се промениха в елиминациите на Лига Европа и възприеха изчаквателна тактика, която им позволи да елиминират съперници като Айнтрахт Франкфурт и АЗ Алкмаар.
Метаморфозата им завърши окончателно снощи в Билбао, когато те отстъпиха топката на съперника и особено през второто полувреме мислеха почти изцяло за защитата. Предишният наивен и уязвим състав се превърна в солиден, задружен и труден за преодоляване отряд от отдадени бойци, готови на всякакви жертви за успеха.
Тактическият план не беше идеално изпълнен, но беше достатъчен срещу безидеен съперник като Юнайтед. А Анге Постекоглу смълча критиците си, обясняващи му, че няма шанс на това ниво, ако не стане по-гъвкав и непредвидим.
Скоро ще разберем дали триумфът ще убеди ръководството да преглътне останалите разочарования и да запази доверие в наставника.
За Манчестър Юнайтед пък няма никаква утеха в този отчайващ сезон и вече липсва всякакво съмнение, че клубът е в най-ниската си точка от 1974 г. насам, когато изпадна от елита на Англия.
Победа над Тотнъм щеше да донесе не само трофей във витрината, но и над 100 млн. паунда приходи от участие в Шампионската лига, които да захранят така нужното обновяване на състава и подсилване с по-подходящи играчи от сегашните.
Последиците от провала най-вероятно тепърва ще тежат при опитите на клуба някак да спре пропадането и да намери работеща формула за траен прогрес.
Необходимостта от по-добри футболисти във всички линии от терена е поразяваща - но клубът ще трябва да намери купувачи на трансферните си издънки, за да може да си позволи сериозни входящи трансфери.
А ситуацията щеше да е различна, ако мачът се беше стекъл по друг начин.
Не може да се отрече, че до финала Юнайтед се представяше силно в Лига Европа, а снощи допусна нещастен гол, който направи двубоя твърде неудобен за играчите на Аморим.
Всеизвестна е немощта на отбора в атака, където Расмус Хойлунд не притежава нито класата, нито увереността да бъде истинска заплаха за противниковата отбрана.
А когато капитанът Бруно Фернандеш е върнат толкова назад в средата на терена, няма кой да внесе нужната креативност в зоните, където атаката трябва да се изостри и да се направи решаващо отиграване.
Аморим се провали тежко в решенията си в този мач - и заради позицията на Фернандеш, и заради доверието към Мейсън Маунт и оставянето на Алехандро Гарначо на пейката, и заради закъснелите смени, извършени чак след 70-ата минута.
Голямата възможност на манчестърци дойде заради грешка на вратаря Гийермо Викарио, която позволи на Хойлунд да стреля на празна врата - но Мики ван де Вен направи знаменито изчистване от голлинията и някъде там окончателно си пролича, че това е вечерта на Тотнъм.
Следващото голямо положение на Юнайтед беше едва в 97-ата минута, но тогава Викарио се реваншира и спаси удара на Шоу.
За цял мач създаденото от състезателите в червено просто не беше достатъчно и затова те си тръгнаха победени.
Оттук нататък Рубен Аморим ще трябва да сътвори истинско чудо, за да превърне в успех периода си на "Олд Трафорд".
След мача треньорът изрази готовност да си тръгне веднага, ако е нежелан от шефовете и феновете, макар че засега такъв развой не се очертава.
В последните дни индикациите от високите етажи през цялото време бяха, че Аморим ще остане на поста си дори при загуба от Тотнъм.
Но дори наистина португалецът да започне следващия сезон като треньор на Юнайтед, няма какво хубаво да се каже за досегашния му престой в Манчестър.
Вместо да подобри резултатите и играта спрямо предшественика си Ерик тен Хаг, Аморим още повече ги влоши.
Едва шестте победи във Висшата лига след назначението му са абсолютно шокиращи и за тях няма оправдание. Във всеки друг случай такава форма би довела до треньорско уволнение и отсега е ясно, че португалецът ще стартира следващата кампания под огромно напрежение.
Подобно на Тен Хаг в началото на този сезон, Аморим ще е на крачка от изхода още при първите лоши резултати през 2025/26.
Юнайтед трябва да покаже впечатляващ прогрес от самото начало на официалните мачове през август, в противен случай ще има нов треньор още през есента.
И ако такъв сценарий се осъществи, Рубен Аморим сигурно ще се връща именно към финала в Лига Европа - и ще го разглежда като епизода, който е можел някак да промени съдбата му.
