ВНИМАНИЕ: В този текст има спойлери за книгата "Огън и кръв" на Джордж Р. Р. Мартин.
---
Когато през 2011 г. сериалът "Игра на тронове" се появи на екран, мнозина бяха шокирани от количеството насилие и секс, но още повече - от сцените на кръвосмешение, където брат и сестра споделят интимна връзка.
Сега обаче с новия сериал "Домът на Дракона" интимностите между роднини неминуемо се увеличават, тъй като основен фокус на сериала е пиковият момент в управлението на династията на Таргариените - домът, произхождащ от Древна Валирия, в който кръвосмешението не просто е прието, ами се насърчава, за да се запази кръвта на Дракона силна.
Така че когато на екрана в новия сериал се появяват герои в близка роднинска връзка, между които има силно привличане, или когато на краля бива предложено да реши всички потенциални бъдещи проблеми за кралството, като сгоди дъщеря си за сина си, който е още в бебешка възраст, това не трябва да ни изненадва толкова.
В днешно време самата тема за кръвосмешението е табу и може да се срещне преди всичко или в най-гнусните криминални хроники, или в едни от най-неудобните категории в сайтовете за възрастни. С други думи - подобно нещо се смята за откровено неморално и неприемливо в обществото.
Откъде обаче идва фокусът в книгите на Джордж Р. Р. Мартин (и съответно в сериалите на HBO по тях) върху практиката за кръвосмешение в този древен дом?
За да разберем това, трябва да се върнем векове и дори хилядолетия назад към Древна Валирия, откъдето идва домът Таргариен. Валирия е най-великата цивилизация във фентъзи света на Вестерос, която е унищожена няколко поколения преди времето на двата сериала.
В самото начало хората от Валирия били просто племена на овчари, но това се променило, когато решили да се преместят по-близо до Четиринадесетте пламъка - група активни вулкани на родния им полуостров. Там те открили драконите.
Не се знае точно как валирианците са успели да подчинят драконите на волята си и каква точно кръвна магия са използвали за целта, но на редица места в книгите на Мартин се споменава, че това ги е направило различни от повечето хора - неподатливи на повечето болести, по-дълголетни и по-силни.
И не на последно място - единствените, способни да яздят дракони.
С подобни могъщи оръжия в арсенала си, Валирия се превръща в абсолютна сила на съседния на Вестерос континент - Есос, унищожавайки стари империи като Стари Гис.
Всичко това приключва, когато в крайна сметка чудовищен катаклизъм затрива цялата Валирия. Това е т.нар. Орис на Валирия, споменавана няколко пъти и в сериала "Игра на тронове".
По време на цялата история на Валирия домът Таргариен е приеман за дребна сила - има своите дракони, което издига Таргариените над мнозинството от валирианците, но те все пак нямат реална политическа власт в ръцете си.
Самата държава се управлява от най-могъщите родове на драконови ездачи, а Таргариен били извън този кръг. В един момент - малко над век преди Егон Завоевателя да кацне с драконите си във Вестерос, за да поиска да стане крал на целия континент, неговата предшественичка Денис Таргариен получава пророческо видение за краха на Валирия.
Тогава Таргариените се местят с всичкото си богатство на остров Драконов камък край Вестерос, а ходът им не буди особено внимание във Валирия. Само десетилетие по-късно обаче целият полуостров, където се намира столицата на империята, бива унищожен при катаклизъм, който се усеща по целия свят.
Така домът Таргариен се оказва една от малкото последни останки от народа на Валирия, оцелели след катаклизма. Оцелели валирианци имало и в подчинените на империята градове в Есос, както и в още два благороднически дома край Вестерос - Валерион и Селтигар, но именно Таргариените се оказали последните драконови ездачи на света.
Именно тук идва и културата на кръвосмешение сред тях. Жененето на брат за сестра, чичо за племенничка или братовчеди помежду им било традиция сред домовете на драконови ездачи още във Валирия, а в седалището им в Драконов камък край Вестерос Таргариен продължават тази практика.
Идеята в случая е да се запази кръвната линия чиста, предвид факта, че само хора с подходящата кръв, белязана от магията на драконовите ездачи от Валирия, позволява на човек да може да се свърже с дракон.
Самият Егон Завоевателя - този Таргариен, който завладява и обединява под свой контрол Вестерос, също има две сестри - Висения и Ренис, за които венчава и от които има по един син. При самото му завоевание Егон и сестрите му с драконите си не оставили особена възможност да се противоречи на тази кръвосмесителна практика, въпреки че доминиращата религия във Вестерос - култът към Седемте, я забранявал като грях.
След смъртта на Егон църквата и септоните започват движение на противопоставяне срещу традицията за кръвосмешение на Таргариените, която включва въоръжени въстания. Те причиняват сериозни проблеми за третия владетел на Вестерос - крал Мегор.
След края на неговото кърваво управление проблемът е решен от наследилия го на трона негов племенник крал Джеерис, който е женен за сестра си Алисан. Чрез политическо маневриране при избора на нов Върховен септон (главата на Църквата на Седемте), той прокарва идеята за изключителността на Таргариените.
Според тази догма, идвайки от Валирия и бидейки драконови ездачи, Таргариените са различни от останалите хора и могат да си позволят кръвосмешението. С други думи, представителите на този дом са избрани и правилата, наложени от боговете за простосмъртните, просто не важат за тях.
Тъй като самата страна е уморена от войни и кръвопролития, масово догмата е приета. Дълголетното управление на крал Джеерис пък гарантира това, че по-нататъшни бунтувания срещу кръвосмешението в дома няма да има.
Така за Таргариените предпочитано остава да женят братя за сестри. Когато обаче това не е възможно, други приемливи кандидати биват братовчеди или дори чичовци и лели. Понякога бракове се сключват и по чисто политически причини, за да се осигури верността на един или друг могъщ род.
Някои от другите знатни родове във Вестерос обаче са по-често предпочитани от останалите за брак. Това са Веларион и Баратеон.
Причината за издигнатото положение на първите е, че те също идват от Стара Валирия, като още първият син на Егон Завоевателя - Енис, се жени за лейди Алиса Веларион, съединявайки кръвните линии на двата рода. Техният правнук е крал Визерис Таргариен, който има централна роля сега в първия сезон на "Домът на Дракона".
Колкото до дома Баратеон, спекулира се, че основателят му е незаконен брат на Егон Завоевателя. Представители на дома често са избирани като потенциално добра партия за кралските наследници.
Спекулира се обаче, че именно това системно кръвосмешение може да бъде обвинявано за многото случаи на "лудост" сред Таргариените. Многократно в книгите на Мартин различни персонажи произнасят фразата, че когато се ражда един Таргариен, боговете хвърлят монета дали детето е обречено на величие, или на лудост.
Представители на рода често са описвани като изключително агресивни и избухливи, а някои от тях са известни и със своята огромна жестокост. Особено впечатление прави и Ерис II, наречен впоследствие "лудият крал", с когото и приключва управлението на Таргариените. За него се казва, че е имал нездрава обсесия по огъня, като по негова заповед са изгорени живи редица хора, които той е обвинил в предателство.
Въпреки това от тези кръвосмесителни бракове в дома Таргариен се раждат и някои велики принцове и крале, които управляват Вестерос с умела и мъдра ръка.
Извън света на Джордж Мартин обаче практиката за кръвосмешение с брак между братовчеди далеч не е нещо необичайно.
Най-известният пример в историята на Европа е британската кралица Виктория, която се омъжва за своя първи братовчед принц Алберт фон Сакс-Кобург-Гота. Неговият баща и нейната майка са брат и сестра.
Благодарение на Виктория и Алберт и последвалите бракове на многобройните им потомци, голяма част от съвременните европейски кралски особи имат роднини по между си.
Всъщност подобни практики за венчаване на братовчеди са били обичайни векове наред, като едва със съвременния напредък на генетиката започват да се дават предупреждения за потенциални рискове за здравето на децата, които ще се раждат от подобни бракове.
Междувременно браковете на по-далечни братовчеди продължават и през 20 век. Така например кралица Елизабет II и нейният съпруг принц Филип всъщност са били трети братовчеди, като и двамата са потомци на кралица Виктория.
