Олимпийската шампионка от Лондон 2012 Макейла Мароуни твърди, че е била обект на сексуално насилие от 13-годишна възраст.
Човекът, когото Мароуни посочи като свой насилник, е д-р Лари Насър, като посегателството е продължавало години, включително и по време на олимпийските игри през 2012-а.
В момента върви дело срещу д-р Насър, срещу когото има обвинения за сексуално посегателство срещу над 50 момичета, включително и срещу момиче под 13 г.
Още когато гръмна скандалът около лекаря, се знаеше, че сред пострадалите от насилието на Насър има бивша членка на националния отбор от Игрите в Сидни през 2000 г.
Мароуни, която вече е на 21, твърди, че сексуалното насили срещу нея е започнало, когато е била на 13, по време на тренировъчен лагер в Тексас.
Бившата гимнастичка е трикратна световна шампионка, а на Лондон спечели спечели злато в отборното класиране и сребро на прескок.
Не е ясно дали Мароуни е част от жените, включени в настоящото обвинение срещу д-р Насър, който в момента очаква присъдата си по три отделни обвинения.
Ето какво написа Мароуни в профила си в Twitter с хаштага #MeToo, който бе създаден около скандала с Харви Уайнстийн, за да помогне на жертвите на сексуално насилие да говорят за него:
„Думите на всички в последните няколко дни бяха страшно вдъхновяващи за мен. Знам колко трудно се говори публично за нещо толкова ужасно и толкова лично, защото се случи и на мен.
Хората трябва да знаят, че това не се случва само в Холивуд. Случва се навсякъде. Където има позиция на власт, изглежда, че има и потенциално насилие. Мечтаех да участвам на Олимпиада, а нещата, които трябваше да преживея, за да стигна дотам, бяха ненужни и отвратителни.
Бях насилвана от д-р Лари Насър, докторът на женския национален отбор по гимнастика на САЩ и олимпийския отбор. Д-р Насар ми казваше, че получавам „необходими медицински процедури, които практикува от 30 години.“ Започна, когато бях на 13 години по време на един от първите ми тренировъчни лагери в Тексас и не свърши, докато не приключих кариерата си. Бях „лекувана“, когато и където на този мъж му се откриеше възможност. Случи се и в Лондон, преди с отбора да спечелим златните медали, случи се и преди да спечеля среброто. Най-страшната нощ се случи, когато бях на 15. Летях цял ден и нощ с отбора до Токио. Той ми даде приспивателно за полета, а следващото нещо, което помня, бе как бях с него в хотелска стая и получавах „лечение“. Мислех си, че ще умра.
Олимпийските игри носят надежда и радост на хората. Вдъхновяват ги да преследват мечтите си, защото виждат, че всичко е постижимо с много работа и отдаденост. Спомням си, когато гледах Игрите през 2004 г. Бях на 8 и си казах, че един ден бих искала да нося червено-бяло-синьото трико и да се състезавам за страната си. Да, ако го погледнеш отвън, това беше страхотна история. Успях. Постигнах мечтата си, но не и без цена.
Нещата трябваше да се променят... но откъде да започнем? Не съм експерт, но ето моите предложения:
Първо: Да се говори за това и да се привлече вниманието към насилието, което се случва.
Второ: Хората, институциите, организациите, особено тези, които имат власт, и т.н. трябва да се държат отговорни за неадекватните си действия и поведение.
Трето: Образование и превенция, без значение от цената.
Четвърто: Да имаме нулева толерантност към насилниците и към тези, които ги защитават.
Възможно ли е да сложим край на този тип насилие? Възможно ли е жертвите да говорят открито за това, без да застрашават кариерите си и мечтите си? Надявам се.
Мълчанието ни даваше сила на грешните хора твърде дълго и е време отново да си я вземем.
И, помнете, никога не е твърде късно да говориш.
- Макейла Мароуни.“
#MeToo pic.twitter.com/lYXaDTuOsS
— mckayla (@McKaylaMaroney) October 18, 2017
