Българинът завоюва голямата шампионска титла в най-тежката категория на Европейското първенство през 2024 г.
Васил Димитров е новият европейски шампион в най-тежката категория 90+ кг през 2024 г., като златната титла му бе връчена на изминалото 36-о първенство по карате киокушин на KWF в Армения в края на октомври. Димитров бе част от националния отбор на Българската карате киокушин федерация /БККФ/, а нашите каратеки се класираха на 3-то място в крайното отборно класиране с 12 медала, от които пет европейски титли.
В мачовете си на отвореното първенство срещу представителите на Иран и Казахстан той показа отлична техника, за да спечели двата си двубоя с нокаути, довели го до златния медал в тежката категория при мъжете. Васил Димитров разказа специално пред екипа на Webcafe за силните си опоненти, преломните моменти в турнира и спортната си кариера, увенчана със злато.
- В кой спортен клуб тренирате и от колко време се занимавате с карате киокушин?
Родом съм от гр. Садово, в момента живея и работя в гр. Пловдив, но продължавам да тренирам в СК "Гладиатор", гр. Садово и пътувам всеки ден. Тренирам карате киокушин в от далечната 2009 г., вече 15 години, като съм преминал през всички възрастови гарнитури на националният отбор на БККФ.
- Кой или какво Ви вдъхнови да започнете с това бойно изкуство?
Трудно бих казал, че нещо ме е вдъхновило понеже бях на много ранна възраст на 8 години, не съм очаквал че карате киокушин ще стане неизменна част от живота ми.
- Какво е за Вас бойният спорт карате киокушин?
Бойния спорт за мен първо е дисциплина, уважение и търпение. Тези 3 качества ми помагат винаги да преследвам целите си в и да се справям с трудностите, които ми поднася живота.
- Имаше ли моменти, които изпитваха волята и желанието Ви да продължите напред със спорта?
Нямал съм чак такива преломни моменти, които да ме накарат да се откажа от спорта, защото аз истински обичам това, което правя. Труден момент за мен и спорта настъпи, когато завърших училище. Да намеря баланс между следването в университета, работата и тренировките. Но човек иска ли дадено нещо, винаги се намира начин.
- Коя е била най-запомнящата се битка досега и защо?
- Имам много незабравими битки, но тези които са най-запомнящи обикновено са на българска земя на международни турнири. През 2023 г., на Световна купа "Варна" в абсолютна категория, получих непозволен тежък удар в главата от противник. Вследствие на него за моменти загубих съзнание, но все пак съумях да се изправя и да продължа състезанието, както и да се класирам в четворката. Никога няма да забравя, когато след удара изиграх изключителна тежка среща срещу представител на Румъния, залата кънтеше "Българи, юнаци!" и всичко беше наелектризирано, това ми даде много криле.
- Кои бяха най-трудните Ви опоненти до момента в спорта?
Имам редица завоювани международни титли, ставал съм Европейски шампион във всички възрасти, както и световен шампион за младежи в Токио, Япония.
- Шампионската титла ли е най-високото постижение до момента?
- Европейската титла в Армения значи много за мен. В момента, в който победих на финала ми падна камък от сърцето, понеже това беше дългоочаквана титла за мен при мъжете. А преди това, при липса на късмет излизаха постоянни контузии и пречки. Но в крайна сметка успях!
- Какви бяха мачовете и противниците в първенството, как протекоха двубоите в Ереван?
- Изиграх две срещи срещу представители на Иран и Казахстан на това Европейско първенство, което беше отворено и това го правеше по-интересно. В първата среща е нормално адреналинът да бъде приповдигнат и в първоначалните секунди иранецът ми създаде затруднения, понеже беше с нисък център на тежестта. Но съвсем скоро след това стъпих здраво на татамито, намерих моята игра и с тежки удари в тялото успях да го нокаутирам. При втората ми среща с казахстанеца бях по-хладнокръвен и за миг не загубих концентрация - още в самото начало на срещата знаех, че ще победя и също успях до нокаутирам противника си.
- Имаше ли преломен момент в турнира и как го преодоляхте?
- Преломен момент на турнира беше, когато осъзнах, че нося изключителна голяма отговорност и хората имат големи очаквания към мен - това ми тежеше до известна степен. Но успях да го преодолея с опита, които имам натрупан до момента в спорта и да стигна до трофея.
- Тежи ли европейската титла - колко труд стои зад нея? Кои хора те подкрепяха по пътя към успеха?
- Зад Европейската титла стои много труд и часове в залата, много отдаденост с треньора ми сенсей Драганов, които прави много за мен и успява да ме подготви отлично с правилните наставления. Треньорът ми, семейството и близките приятели - всички те ми оказват голяма подкрепа, която ми помага изключително много.
- Какви са краткосрочните и дългосрочни цели, които стоят пред теб?
- Краткосрочната цел пред мен е с треньора да обърнем малко внимание на възстановяването и на някои дребни контузии. А дългосрочната цел е спечелването на световна титла при мъжете.
- Какво би казал на младите спортисти, които сега стартират състезателната си кариера?
- Бих им казал никога да не се отказват, да имат постоянство и търпение и да преследват целите си - рано или късно всяка цел се увенчава с успех!
